В неделя, 10 февруари 2013 г., в деня когато Православната църква празнува паметта на св. Харалампий, непосредствено след светата Литургия и благославянето на меда в катедралния храм „Света Неделя”, братството „Св. арх. Михаил” при храма осъществи посещение в църквата-ротонда „Свети Георги”. Тя се намира във вътрешния двор между сградите на Президентството и хотел „Шератон” (бившия хотел „Балкан”), на ниво с няколко метра по-ниско от сегашните софийски улици и е най-старият архитектурен паметник в София и единствената запазена до покрив постройка в града, датираща от късната античност. Ротондата е част от по-голям археологически комплекс от сгради от края на ΙΙΙ – началото на IV в.. Зад олтарната апсида се намират част от някогашна римска улица със запазена канализация, основите на голяма трикорабна базилика, една по-голяма, вероятно обществена сграда и по-малки сгради.
Появата на храма-ротонда датира от началото на IV в., от времето на император Константин Велики /306-337/, който често пребивавал в гр. Сердика (дн. София). От самото начало сградата функционирала като култова постройка, вероятно мартирион. След Миланския едикт (313 г.), с който император Константин обявил християнство за разрешена религия в Римската империя, ротондата била превърната в баптистерий, именно поради масовите християнски покръствания, а по късно и в християнски храм. Предполага се, че тогава храмът носел името на св. вмчк Георги, пострадал в Мала Азия през III в. (при император Диоклетиан /284-305/). Вероятно ротондата била свързана и със Сердикийския поместен събор (343/344 г.), в който взели участие много епископи от тогавашния източен и западен християнски свят. В следващите няколко века архитектурния ансамбъл силно пострадал, вероятно от земетресение и военните нашествия на весготите в края на IV и на хуните в V век, както и при обсадата на града от хан Крум в IX в..
В XV в. Владислав Граматик, в разказа си за пренасяне на мощите на Св. Иоан Рилски от Търново в Рилския манастир през лятото на 1469 г., споменава ротондата като действащ храм. Именно там били изложени на поклонение мощите на светеца в продължение на шест дни. В житието на св. Пимен Зографски (XVI в.) се споменава, че в ротондата светецът шест години се учил на иконопис. Скоро след това, при султан Салим I /1512-1520/, храмът бил превърната в джамия, наречена Гюл-джамаси. В средата на XIX в., заедно с храма Света София и строената за джамия сграда на днешния Археологически музей, ротондата била изоставена и занемарена. След смъртта на първия български княз след освобождението на България от османско господство – Александър I Батенберг /+1893/, ротондата била пригодена във временен мавзолей, в който за известно време били положени тленните му останки, преди да бъдат пренесени в специално построения за целта мавзолей (1898 г.), намиращ се на бул. „Васил Левски” № 81. През 1915 г. вътрешната мазилка на ротондата била изчистена от стенописите от времето, в което функционирала като джамия и отдолу се открили трите слоя средновековна живопис.
До северната стена на олтарната апсида на старинния храм „Свети Георги”, според житието на св. Георги Софийски, допълнително определян като Най-нови, се намира гробът на новомъченика, както е записано и в житието му. И наистина преди няколко години такъв гроб беше открит от северната страна на олтарната апсида на старинния храм. Макар и празен, този гроб има основание да се смята за гроба на св. Георги Софийски Най-нови. По инициатива на председателя на ротондата о. Йоан Куков и с благословението на Софийска митрополия на гроба вече има кръст и паметна плоча в чест на светеца, пострадал мъченически на 26 май 1534 г.
Посетителите от столичната катедрала изпълниха ротондата „Св. Георги” около 11 ч., по време на светата Литургия, отслужена от о. Йоан Куков, председател на храма. По време на нея о. Йоан произнесе вдъхновена празнична проповед, в която подробно разказа житието на св. Харалампий, а след това пристъпи към благославяне на донесения в храма мед. След като раздаде нафората и помаза всички посетители с осветен при мощите на св. Харалампи елай, о. Йоан разказа накратко историята на храма и особената му архитектура и запазени стенописи.
Първите проучвания в ротондата „Св. Георги” са направени от проф. Богдан Филов през 1915 г., 1921 г. и 1932 г. и са публукувани в нарочно изследване през 1933 г.. Храмът, образец на древното строителство и християнско изобразително изкуство, неведнъж бил подлаган на преустройства, свързани предимно с неговата централна част. Постройката е разгъната от запад към изток. На запад започвала с голямо входно преддверие, което на север и на юг завършвало с полукръгли апсиди, които днес липсват. Четирите едри пиластри, изградени в четирите ъглъла на вътрешното почти квадратно пространство, подсказват за наличие в миналото на кръстовидно полуцилиндрично сводесто покритие. Същинската част на храма (наосът) представлява голяма куполна постройка, изградена върху квадратна основа. Горната й част е оформена като цилиндрично тяло, пробито от осем цилиндрични прозорци. Широка е около 9,50 м. (в диаметър) и висока около 13,70 м..
В общата архитектурна композиция на целия ансамбъл ротондата била най-високата и най-внушителна монументална сграда. Вътрешното й пространство е реализирано с простота и едрина на формите и обемите. Квадратното олтарно помещение, четирите симетрично разположени ниши, главния вход на западната стена и няколко издължени прозореца усилват впечатлението на пространствена едрина. Полукръглите ниши са оформени диагонално симетрично. Източните са по-големи от западните, но които пък са по-високи. Формата на източните ниши надвишава е подковообразна. В тях са вградени по едно полукръгло басейнче с радиус 1,40 м.. Дъното на басейнчето е с 50 см. по-ниско от пода, а горната му част е 50 см. издигната над пода. Подът на ротондата е бил изграден върху четвъртити стълбчета, образуващи т. нар. хипокауст (Вентилационна система построена поради силната подпочвена влага). Двете странични помещения, които са свързани с централната част посредством засводени входове на изток завършват с апсиди. По този начин, заедно с ротондата те оформят типична трикорабна църква. Във връзка с изобразените над входовете новозаветни сцени, изследователите определят, че северният кораб е бил параклис, посветен на Страданията Христови, а южният – на Успението на Божията Майка. В края на 80-те години на ХХ в. бе завършена цялостната реставрация и консервация на ротондата и тя доби днешния си максимално близък до късноантичния и средновековен първообраз вид. След като години наред храмът функционираше като музей, сега той отново изпълнява своята най-важна функция, за която бил построена преди 1600 години и в него ежедневно се извършва Богослужение.
Особено интересни са стенописите в храма, които са положени на пет слоя. Първият и най-ранен е късноантичният, който се отнася към VІ в., когато вероятно ротондата била изписана и осветена като християнски храм. Остатъкът от този слой е съвсем незначителен – един малък фрагмент в северозападната ниша. Следващият, първи средновековен слой, се отнася към края на ІХ – началото на Х в.. Състои се от два фриза. В северната част на горния са съхранени фрагменти от фигури на шест летящи ангела, както и главата на единия от тях. В долния фриз, в пространството между осемте прозореца, са изобразени шестнадесет пророци. От тях са се съхранили само фрагменти от фигурите на трима и орeола на четвъртия пророк. Вторият средновековен слой, от края на ХІ – началото на ХІІ в., има смесен състав. В него влизат останки от първия фриз от Х в. и други дванадесет пророци. Върху останалата повърхност под прозорците в пространството над нишите и в горните части на нишите са разположени евангелски сцени и изображения на четиримата евангелисти. Следващият, трети средновековен живописен слой, датира от края на ХІV в.. Намира се в купола и е направен след неговото възстановяване. Състои се от две части: централния образ на Христос Вседържител, обкръжен от четири летящи ангела и четиримата евангелисти, и разположения под тях фриз от двадесет и двама пророци. Последният стенописен слой датира от края на ХVІ в., когато храмът бил бърнат в джамия. Останки от него (орнаменти с керемиденочервен цвят) са запазени на западната стена над прозореца. Той има единствено документално значение.
След като чуха историята на ротондата и разгледаха подробно стенописите, посетителите от катедралния храм „Света Неделя” се почерпиха с чаша вино и сладки, пригитвени от презвитерата на о. Йоан – Ружа, която също е богослов и работи като библиотекар в Богословския Факултет на Софийския Университет. В ранния следобед поклонниците се разотидоха, доволни и щастливи, и духовно обогатени от това импровизирано неделно посещение.
София, 13 февруари 2012 г.
Катедрален храм „Света Неделя”
Текст: дякон д-р Петър П. Симеонов
Снимки: дякон Петър и Нина Комарова
Използвани са материали от сайтовете: http://www.svgeorgi-rotonda.com; http://bg.wikipedia.org; http://www.pravoslavieto.com; http://dveri.bg. Литература: ФИЛОВ, Б., Софийската църква „Св. Георги”, София 19331, 20052; КАНДАРАШЕВА, И., „Стенописите от първия живописен слой в църквата „Св. Георги“ в София”, Старобългаристика, 19, № 4 (1995) 94–113.