В сряда, 19 юни 2013 г., когато Българската Православната Църква празнува паметта на свети апостол Иуда, брат Господен, преподобните Паисий Велики и Паисий Хилендарски и свети мъченик Зосима Созополски, Братството при катедралния храм „Света Неделя" в София осъществи поклонническо пътуване до два от манастирите във Врачанска епархия – Градешкия манастир „Св. Йоан Предчета" и Бистрецкия манастир „Св. Йоан Рилски (Пусти)". Поклонниците тръгнаха в 8 ч. сутринта от София с малък автобус, по магистралата през Ботевград, и след гр. Враца се отклониха към Криводол, за да стигнат около обед в Градешкия манастир (той се намира на 38 км. северозападно от гр. Враца и на 1.5 км. западно от село Градешница). В непосредствена близост до южните стени на светата обител тече малка рекичка, която е приток на р. Огоста. Районът, в който е разположен манастирът е изключително живописен. Представлята хълм, заобиколен от трите страни с виещ се в подножието му каньон, свързан чрез тясна ивица с прилежащото плато.
Възникването на Градешкия манастир „Св. Йоан Предтеча" се свързва с историята на късноримската и раннобългарска крепост в местността „Калето", съществувала до началото на XI в. и със средновековното селище „Селището" и неговия некропол, просъществувал до XIV в.. От историческите документи от края на ХVІ в. за водените боеве на влашкия войвода Михаил Витязул, подпомаган от трансилванския княз Зигмунд Батори и молдовския княз Аарон с турците научаваме, че през зимата на 1594-1595 г. Михаил Витязул преминал замръзналия Дунав и разбивайки турската армия превзел с щурм градовете Търговище, Тутракан, Русчук, Свищов, Никопол, Плевен, Вратцата и др., достигайки чак до полите на Стара планина. При водените военни действия били разрушени над 2000 селища. Тогава били опожарени и опустошени Градешкият, Черепишкият, и Струпецкият манастири. Няма данни за историята на Градешкия манастир от следващите два века. Знае се само, че в началото на ΧΙΧ в. светата обител била възстановена и действала като девически манастир, който представлявал духовно и културно средище в региона.
Самият манастирският комплекс се състои от вътрешен и стопански двор, изцяло заградени от високи, на места до два метра, каменни зидове с четири големи и две малки порти. В центъра се намира съборният храм, построен в 1861 г. със средства и доброволен труд на християните от с. Градешница и съседните села и носещ името „Рождество на честния и славен пророк предтеча и кръстител Господен Йоан". Двуетажните жилищни постройки в югозападните стени към реката и югоизточните откъм пътя са изградени през 1865 г.. Те са свързани в ъгъла на втория етаж с малък параклис, носещ името на „Св. Йоан Рилски".
В момента манастирът се поддържа чудесно, но представлява почивна база на АЕЦ „Козлодуй". На входа му е закачено работно време (9-12 и 16- 19 ч.), което най-вероятно се отнася за външни посетители, които не са част от почиващите в него служители на АЕЦ. Въпреки това, точно в 12 ч. г-жа Пепа отвори вратите на манастира за поклонниците от София и беше така любезна да им позволи да останат на територията му чак до 14 ч. следобед. Най-напред домакинята отключи съборния храм и покани гостите от София в него, за да си запалят свещички и да го разгледат. Самият храм юпредставлява каменна, еднокоробна базилика с двускатен покрив, завършващ с тристепенен каменен фриз. Основите лежат върху по-стар, най-вероятно средновековен храм, за което говорят вградените каменни кръстове с примитивно изображение на разпнатия Спасител, както и на гълъб и на ангел. Олтарът е отделен от наоса с дърворезбован иконостас. Стените на храма са изографисани преди 12 години от екип иконописци и кописти под ръководството на проф. Тома Върбанов от Национална Художествена Академия в гр. София, със средства, осигурени от ръководството и служителите на АЕЦ „Козлодуй".
След като поклонниците запалиха свещички се помолиха за здраве и успех, се изкачиха в параклиса на втория етаж на жилищния корпус, носещ името „Св. Йоан Рилски Чудотворец". Параклисът е организиран в три части: просторен притвор, голям наос и олтар. Стените му не са изографисани, а таванът е засводен и облечен с дървена ламперия. Наосът е отделен от олтара с дърворезбован и богато украсен иконостас. Параклисът и сградите са основно ремонтирани и реконструирани през 1972 година, а в периода 2000–2001 година интериорът е изцяло подновен. След като се поклониха в параклиса на рилския светец, гостите от София се разходиха и по чердаците на манастира и разгледаха стаите, които се предлагат на посетителите, кухнята и трапезарията (Манастирът разполага с 33 места за нощувка и 40 места на открито и закрито за хранене, срещу 15 лв. на вечер). Накрая всички седнаха на двора и се подкрепиха с донесената постна храна.
В ранния следобед групата поклонници продължи пътя си към Враца и посети и Бистрецкия манастир „Св. Иван Рилски (Пусти) - Касинец ". Той се намира на 12 км. северозападно от центъра на гр. Враца, недалеч от местността „Касината", в непосредствена близост до квaртал „Бистрец", откъдето произлиза и името му. Светата обител е разположена на уникално красиво място – в непристъпните, високи ок. 50 м., варовикови скали на Врачанския Балкан. В основата им се образува плитка, но висока и широка пещера с карстов извор. Истински късмет бе, че авобусът с който групата се придвижваше бе по-малък – 28 места, иначе изкачването по стръмния път и обратните завои до манастира щеше да бъде невъзможно. На входа на манастира поклонниците от София бяха посрещнати лично от неговия ефимерий – свещ. Сашо Стефанов, който бе специално известен за тяхното идване от викарийния епископ на Врачанска митрополия - Киприян. Отец Сашо любезно покани групата първо да си почине от пътя, а след това заведе всички в съборния храм, намиращ се недалеч от входа на манастира, където им разказа надълго неговата историята.
Знае се, че в околностите на Бистрецкия манастир още в предримската епоха (IV-I в. пр. Хр.) се е намирало тракийско светилище. За това свидетелства откритата в околността керамика. На същото място през XI в. имало манастирски постройки, като вероятно самият манастир бил основан като скален, а монасите обитавали намиращите се наблизо пещери. Сигурни сведения за съществуването на Бистрецкия манастир обаче намираме в скалните надписи над самата света обител. В тях се споменава за възстановяването на манастира през в първата половина на XVI в. от Димитър син Дубов. Над надписа, в който се споменава Димитър това име, са нарисувани пет сцени от житието на св. Димитър и св. Нестор (Доскоро се смяташе, че църквата на манастира също е построена именно тогава, но покрай реставрацията му бе открит живописен слой от XI в.). Стенописът се намира на 12 м. височина и обхваща площ от 15 кв. м.. Под сцената е посочена и годината – 1544. Върху западната стена на пещерата са запазени следи от скални стенописи с образите на св. Йоан Богослов и св. Йоан Рилски. Под тях се намира свещеният извор с езерото, чиято вода е лековита. Тя минава покрай църквата и пада от скалите, образувайки малък вовопад. В близост до него има скална ниша, където в миналото с традиционни водолечебни и климатолечебни средства са се лекували душевно болни. По-нагоре в скалите се намира Постницата, разположена върху отвесна скала, където според легендата е живял св. Йоан Рилски Чудотворец, на чието име е наречен по-късно и самият манастир. Постницата е уникална за нашите земи. През XVIII-XIX в. стените й били покрити със стенописи, посветени на Рилския светец, които днес са силно повредени. До постницата се стига изключително трудно, с помощта на стълба.
В периода XVII-XIX в. Бистрецкият манастир играел важна роля в културното развитие на района. В него са работили видни книжовници като Йосиф Брадати (живял в XVIII в., представител на т. нар. „група на дамаскинарите" и основател на Рилската дамаскинарска школа) и неговият ученик поп Тодор Врачански. През XVII в. в манастира процъфтявало занаятчийството, като неговата златарска работилница подържала връзка с известната Чипровска школа. Най-прочутото произведение на майсторите от тази школа представлява един сребърен кръст с позлата и цветни камъни от 1611 г.. Запазени са също така художественно украсен сребърен жезъл и известният позлатен сребърен обков на Черепишкото четвероевангелие – исински шедьовър на средновековното българско калиграфско и приложно изкуство. През 1822 г. в Бистрецкия манастир била устроена една от първите в България меднощампарски работилници (образци от изработената в манастира утвар, щампи и икони се съхраняват в Историческия музей на гр. Враца). Благодарение на тази своя дейност монасите поддържали връзки с руски манастири (има сведения, че през 1629 г. бистрецките монасите са посещавали Русия).
Във времето на османското господство Бистрецкият манастир станал убежище на хайдути, поради което на два пъти бил разрушаван, а впоследствие наново съграждан. Последното обновяване на светата обител било в 1867 г., по времето на йеромонах Йоасаф. В периода 1894-1928 г. манастирът бил напуснат от монасите и от тогава носи името „Пусти". Голям принос за популяризирането му в началото на XX в. имало Врачанското туристическо дружество. След учредяването му в 1900 г., пътят до манастира станал един от неговите любими туристически маршрути (Първата официално организирана екскурзия на дружеството била на 2 май 1900 г., именно до манастира „Св. Иван Пусти"). На 16 септември 1928 г. светата обител била осветена с новото име – „Св. Йоан Рилски" и била отново обитавана, до 1980 г., когато последният монах, който се грижел за нея бил убит. След 1990 г. иманяри пазкопали района наоколо, в търсене на злато и скъпоенности. Именно те разрушили олтара и унищожили ценните стенописи от житието на св. Димитър. Разрушени били също така сградите на манастира, магерницата и водопроводът.
Последното възстановяване на светата обителта започна едва в 2005 г. и продължи до 2009 г., когато храмът „Св. Иван Рилски" бе наново осветен от врачанския митрополит Калиник, в присъствието на стотици миряни (7.IX.2008 г.). От стария манастирски комплекс най-добре запазена е съборната църква. Тя е построена върху останките на по-стар храм, принадлежал вероятно на селището към крепостта. Част от този храм е вградена в основата на сегашната църква. Тя представлява еднокорабна, триабсидна сграда, с купол върху висок цилиндричен барабан, с размери 11,50 х 7,50 м.. В храма има три стенописни слоя – от XI в., от XVI в. и от 1867 г.. По старите се намират в олтара. Върху западната стена над входа е разположена композицията „Страшният съд", изписана в 1867 г., по времето на йеромонах Йоасаф. Запазен е и дърворезбеният иконостас, изработен в 1820 г. от тревненския майстор Петър Миньов. Същият е автор и на част от иконите в храма. Сега светата обител отново е огнище на вярата и духовността и притегателно място за поклонници и туристи.
Отец Сашо заведе поклонниците от София и до пещерата и лековития извор над манастира. Мястото представлява уникалната природна забележителност и носи неповторима духовна атмосфера. Някои от поклонниците дори се порадваха на чудесната акустика, изпявайки духовни химни и тропара на св. Йоан Рилски. Накрая дякон Петър изпя кондака на рилския светец и подкани всички да заемат местата си в автобуса, за да продължат пътя си към София, с великолепно настроение и духовна радост. По пътя на връщане дяконът изнесе и духовна беседа за любовта, която християните изпитваме във връзката си с Богочовека Христос и за духовния труд, който полагаме, за да Го възлюбим от цялото си сърце и разум. „Защото Бог не е нещо непознато за нас, в Църквата, но е събитие и опит. Именно Неговата любов поражда и нашата вяра, която представлява истинска и неизказана радост и самата ни природа. Нашата цел е нашето спасение – каза дякон Петър – което е спасението на целия човек: душа и тяло. Ние в църквата знаем, че съществува Бог, Който е наш Баща. Той е милосърден и винаги приема нашето покаяние и заличава греховете ни и ни обновява целите. Ние знаем също, че в скръбта за греховете си имаме и велика надежда в Божията любов и в Христовото Възкресение".
За историята на манастирите са използвани материали от:
ВАСИЛИЕВ, Асен, Църкви и манастири от Западна България, Разкопки и проучвания, IV, 1950. ПЕТРОВ, Петър, ВРАЧОВСКИ, Васко, ПИЩИКОВ, Боян, ТОДОРОВА, Калина, Бистрецки манастир „Св. Иван Рилски (Пусти) - Касинец", брошура, издава: Регионално краеведско дружество – Враца и Регионална библиотека „Христо Ботев". Ползвана е и информация от сайтовете: www.bulgariamonasteries.com, http://svetimesta.com, http://www.bulgarianmonastery.comр, http://montana.bg, http://bg.wikipedia.org, http://www.nasamnatam.com.
София, 24 юни 2103 г.
Текст и снимки: дякон д-р Петър П. Симеонов, Катедрален храм „Света Неделя".