На 1 юли 2014 г., за трети път в последните пет години, братството „Св. арх. Михаил” при катедралния храм „Света Неделя” в гр. София успя да организира и осъществи поклонническо пътуване до Чипровската света обител „Св. Йоан Рилски” и Лопушанския манастир „Св. Йоан Предтеча” (За историята на двата манастира вж дописката от предишното поклонение: http://sveta-nedelia.org/lm/bratstvo/2012/2012-07-05-chiprovski-i-lopushanski-manastir.html).
Всяка година на 1 юли Българската Православна Църква възпоменава паметта на свети Йоан Рилски Чудотворец или по конкретно: на пренасянето на светите му мощи от Велико Търново в Рилския манастир. С разрешението на османските власти, през лятото на 1469 г. с многоседмично шествие от Търново през София ковчегът с нетленното тяло на светеца било върнато в Рилския манастир, където и до днес пребивава като духовна крепост и благодатна закрила на нашия народ. Именно през настоящата 2014-та година се навършват 545 години от това историческо събитие. На този ден (1 юли) по традиция Чипровският манастир отбелязва особено тържествено този празник – с тържествена служба, водосвет, корбан и т.н..
Поклонниците потеглиха от София по изгрев слънце и през прохода „Петрохан”, където направиха почивка, успяха да пристигнат в Чипровския манастир по време на празничната света Литургия, отслужена от Видинския митрополит Дометиан в съслужение с духовния наставник на Видинска епархия – архим. Антим и архимадрити – игумени на манастири във Видинска епархия и енорийски свещеници, дошли за празника на манастира. На клира пяха монахините от Клисурския манастир „Св. св. Кирил и Методий”, а проповед за празника произнесе архим. Антим. В нея той разказа за съдбата на светите мощи на Рилския Чудотворец и за десницата му, която векове наред пребивавала в Русия, а сега се намира в гръцкия девически манастир „Св. Богородица” на о. Тинос, Р. Гърция (По-подробно вж статията на Смоленския епископ Нестор в „Църковен вестник”, бр. 18 от 2006 г.; същото в: http://bg-patriarshia.bg/reflections.php?id=10).
Накрая на светата Богослужба Видинския митрополит се обърна към всички богомолци с поучително слово, в което каза: „Боголюбиви отци, майко игумения и сестри, честни поклонници на светата обител, възлюбени в Господа братя и сестри, Светата Църква днес величае всебългарския светец, покровител на родната наша земя и нашия народ. Ние чухме прекрасна проповед от висопопреподобния архимадрит Антим за днешния ден – пренасяне мощите на св. Йоан Рилски чудотворец от древния Търновград в неговата света обител, където и до днес и во веки ще почиват [и] пред които целият наш народ и православният свят превива колене и целува честната му левица. [Чрез тях преподобният] ...ни приема с отечески обятия и изтрива сълзите на тези, които изплакват своите грехове и немощи пред него, като дава утешение и радост на тези, които му благодарят за всички благодеяния по неговите молитви във Всеблагия Господ...”. Митрополит Дометиан спомена и за скорошното посещение на българската църковна делегация в Русия, начело със светейшия Български Патриарх, в чиято имал честта да бъде и той и за посещението ѝ в Москва и Санкт Петербург, където един от манастирите носи името „Йоановски” защото е посветен на св. Йоан Рилски Чудотворец.
„Каква благодат Божия е – каза митрополит Дометиан – паметта на св. Йоан да се простира над целия православен свят: България, Българската родна църква и нейната мила сестра Руската православна църква, българският народ и великият православен руски народ [...] Нека, скъпи в Господа братя и сестри никога не забравяме в молитвите си, след обръщението към Светата Троица – Отец, Син и Свети Дух или към Божията майка – Царицата небесна, да се обръщаме с молитва и към всебългарския светец и покровител – св. Йоан Рилски Чудотворец: да пази нашата земя, нашия народ в единство и благочестие, [а също така] архиереите, свещениците, монасите и монахините в нашата мила родина и необятната Русия. Защото той е първоначалният пустинник на родната българска земя…”.
След това митрополит Дометаиан отправи поздрав към всички, които бяха дошли да почетат празника на светеца, отците игумени на честните обители във Видинска епархия и енорийски свещеници, както и майка игумения Таисия със сестрите на Клисурската света обител. Поздрави също така и богомолците, които бяха дошли рано сутринта в Чипровския манастир и поклонниците от София, които макар и със закъснение, все пак успяха да дойдат и да се поклонят на празника на св. Йоан. „...Поради наложилите се обстоятелства, досегашният игумен – негово високопреподобие о. Василий, духовно чадо на обичания и тачен от всички нас преосвещен Велички епископ Сионий, когото Светия Синод назначи с голямо доверие и обич като игумен на старославната Троянска обител „Успение Богородично”, в която се намира чудотворната икона на св. Богородица „Троеручица”; отец Василий, с мое благословение, трябваше да се отзове на всечестния игумен на Троянската обител – дядо Сионий да пребивава там и да му бъде, така да се каже, „дясна ръка” в неговите сериозни трудове – молитвени и благоукрасителни за чистотата, благолепието и въздигането на тази света обител, която е една от троицата на българската земя след Рилския и Бачковския манастир...”.
От свое име мирополит Дометиан благодари сърдечно на архим. Василий „за многолетното му молитвено пребиваване в Чипровската света обител, като добър домакин и стопанин в опазване и възрастване на същата, [който се грижи] за обновяване и прибавяне на нови неща в моралния, духовния и материален живот на светата обител. Надяваме се, че пребивавайки на молитва пред чудотворната икона на Света Богородица „Троеручица”, в послушание на своя духовен старец и мой обичен духовен син – Негово преосвещенство Величкия епископ Сионий, Вие ще ни споменавате в молитвите си, както и ние с благодарност ще се молим винаги за Вас, а незнайни са и пътищата Господни. Всички сме под небето, под Божията ръка и за всеки Господ е определил неговото място и служение, стига да живеем в Негова прослава и наше спасение...”.
След това митрополит Дометиан представи пред всички новоизбрания и новоназначен от епархийското ръководство игумен на Чипровския манастир в лицето на Негово високопреподобие архимадрит Неофит, духовен син на Негово високопреподобие архимадрит Антим (Дулев), игумен на Раковишката света обител „Света Троица”, при когото той до сега пребиваваше молитвено и в послушание и черпеше от мъдростта и опита на своя игумен отец архимадрита. Той можа да създаде от себе си прекрасни църковни, богослужебни и човеколюбиви навици, за да може да ги приложи в своето ново високо и отговорно служение в Чипровската света обител и да продължи с любов и търпение постигнатото до тук от о. Василий, с много трудове и жертви. „...Прилагайте същата любов, отец Неофите, и се старайте да имате любовта и на поклонниците на тази света обител, които не са малко! Бъдете към тях и снисходителен, любвеобилен и поучителен, като пример за подражание!...”, каза Видинският митрополит на новия игумен и му пожела „...да продължи започнатото дело в здраве, бодрост и сили, многолетно, честно и щастливо!”.
„На всички вас – завърши словото си дядо Дометиан – с голяма радост и архипастирско благословение поднасям нашите благодарности: от името на всечестния нов игумен на светата обител – свещеноархимадрит Неофит и нека св. Йоан Рилски Чудотворец ви благославя всеки ден и ви услажда живота с духовна наслада в молитва, здраве, бодрост и сили, на вас, домовете и наследието ви!” След светата Богослужба бе благословен корбанът, който даде едно младо семейство от региона – Иван и Александра, а всички поклонници седнаха на сянка под стрехите на манастирската сграда, за да се подкрепят побеседват. Точно в 13,00 ч. автобусът потегли към град Чипровци и след по-малко от половин час пристигна и спря в центъра на това китно малко балканско градче. Всички поклонници се отправиха към историческия музей на града, който се намира над центъра, като имаха на разположение повече от един час, за да разгледат интересната експозиция, посветена на историята и развитието на Чипровци.
Музеят е разположен в сградата на първото училище в града, която тя е била предварително преустроена и реставрирана. В началото на деветдесетте години на двадесети век, окончателно бе оформен музейният комплекс, включващ две реставрирани стари възрожденски къщи и останките от сградата на старата община. Експозиционната площ в основната сграда (601 м2) започва с археологическите находки, чиято датировка обхваща периода от неолита до късното средновековие. В петте зали на музейната експозиция са представени предмети, събития и документи, открояващи Чипровци в общобългарското и световното историческо пространство. Първата зала е посветена на рударството, като са представени отделни етапи на рудодобива и рудопреработката в средновековието, с акцент върху новите за онова време технологии и средства за обработка на добитата руда, донесени от саксонските рудари – т.нар. „самокови”. В музейната сбирка може да се види макет на това как са изглеждали и функционирали тези съоръжения. В музея може да се проследи също така историята на златарството, килимарството и възрожденската живопис. Във втората зала са показани произведения на Чипровската златарска школа /XVI–XVII в./ и тяхното разпространение в общоевропейски мащаб. Третата зала представя мястото и ролята на християнството в живота на чипровчани през XVII в.. В четвъртата зала са проследени основните периоди в развитието на чипровския килим. В последната – пета зала, е експонирана църковна живопис от района на Чипровци.
Близо до музея се намират разкопките на катедралата „Санкта Мария”, построена през 1371 г. от жителите римокатолици от района. Макар и опожарена почти до основи след разгрома на Чипровското въстание през 1688 г., днес тя е един от символите на града и местните жители, въпреки че са православни християни, много се гордеят с нея. Един от музейните работници отвори за поклонниците вратите на стария православен храм „Свето Възнесение Господне” (1677 г.), който се намира в съседство на катедралата „Санкта Мария”. Той е изграден върху основите на по-стар храм, вероятно от времето на н.нар. Втора българска държава. Поклониците от София успяха да запалят свещичка и да се помолят за здраве, като можаха и да разгледат стенописите от 1877 г., дело на художника Данаил от Щип. Точно в 14,30 ч. всички потеглиха към следващата цел на пътуването си – Лопушанския манастир „Св. Йоан Предтеча”, който се намира на ок. 20 км. от град Чипровци. Там те бяха топло посрещнати от о. Христодул, който служи сутринта в Чипровския манастир и който очакваше идването на поклонниците от София. Отец Христодил бе постриган за монах в съшия манастир (27 ноември 2010 г.) и от тогава пребивава в него.
Повече от час отецът обясняваше на поклонниците историята на манастира и на съборния храм. Той представлява масивна правоъгълна трикорабна, триапсидна постройка с два странични параклиса. Има три централни купола и два над страничните параклиси, всички разположени върху високи осемстенни барабани. Храмът не е изографисан, но притежава един от най-красивите иконостаси в Северозападна България, дело на майстора от самоковската художествена школа Стойчо Фандъков (1863). Осем от иконите на царския ред на иконостаса са изографисани от Николай Доспевски /1828-1888/, а на два от иконостасите в страничните параклиси – от по-големия му брат Станислав Доспевски /1823-1878/. В двора на манастира се намира параклисът-костница „Рождество Богородично” (1860). Преди нея, до алеята, вляво от входа на манастира е гробът на покойния Смоленски епископ Нестор /29 май 1925 – 14 март 2013 г./, който след загубата на зрението си, през 2001 г. се оттегли на покой в Лопушанския манастир. При предишните две поклонения, организирани от Братството „Св. арх. Михаил” епископ Нестор повече от час беседваше с поклонниците, а те с благодарност слушаха отеческите му наставления. Много от дошлите на тазгодишното поклонение си спомниха с носталгия тези благодатни моменти, които преживяха заедно с дядо Нестор. Въпреки напредналата си възраст, епископ Нестор с неотслабващ плам следеше и участваше в живота на БПЦ, неуморно служейки и проповядвайки Словото Божие, без никак да оставя научните си търсения и книжовна дейност. В областта на духовния живот, книжовността и науката той бележи светла диря на бележит духовник, уважаван книжовник, поет, автор на много статии и научни публикации в църковния и светския печат. Нека Бог го посели в селенията на праведниците!
Има една интересна история от началото на тази година, когато на една жена от София ѝ се присъни една чудотворна икона в Лопушанския манастир и ѝ се показа точното до един от прозорците на църквата, където се намира тази икона. Според свидетелството на тогавашния игумен на манастира – Величкия епископ Сионий, жената му се обадила по телефона и го помолила да изкопаят безценната икона от точно определеното място в нишата на храма. Описанията били съвсем точни – на метър и половина височина, до свода на прозореца вляво от входа. След няколко удара се открил отвор в нишата, а в него била скътана икона на света Богородица с Младенеца, увита в стар месал, прояден от молци и мухъл. Самата икона обаче била запазена и напълно непокътната. Тя е на повече от 320 г. и сега е поставена за поклонение в центъра на съборния храм . Вероятно тя е от по-стария манастирски храм, който бил унищожен от османските поробители при кървавото потушаване на Чипровското въстание през 1688 г..
Иконата е от неизвестен майстор. На задната ѝ страна са изобразени два вечнозелени кипариса, които са символ на непреходността на православието. Между тях е изографисана финикова палма, която според преданиета показва Божията благодат. Странично отзад иконата е обгоряла, което свидетелства, че е претърпяла пожар, вероятно още в стария манастирски храм. Особено радостни от това откритие са хората от близките села: Георги Дамяново, Меляне и Помеждин, които вярват, че този небесен дар ще помогне на хората от Северозападна България в трудното им житие и ще бъде за спасение на душите им.
Точно в 17.30 ч. поклонниците от София потеглиха от Лопушанския манастир и отново с една почивка на прохода „Петрохан” пристигнаха в София около 20,00 ч.. По пътя на връщане дякон Петър от столичната катедрала, който придружаваше поклонниците, изнесе беседа за смирението, което православният християнин трябва да има в живота си: една тема, която дяконът започна още в неделя (Петровден), на проповедта си в столичния катедрален храм. „...Колкото повече напредваме в духовния живот – каза дяконът – толкова по-реално откриваме духовните си празноти и толкова повече осъзнаваме, че трябва да извървим още дълъг път […] Когато християнинът полага духовни усилия в Църквата, със смирение и без излишен шум, когато се моли според силите си, труди се в семейството си, скоро идват и духовните плодове. Нека не забравяме, че Бог ще намери всеки един от нас там, където го е поставил. Защото ние сме призвани да упражняваме добродетелния живот там, където се намираме. Духовният човек навсякъде е духовен, където и да го поставиш. […] Само смиреният човек е съвършен човек. Той може истински да обича другия човек и Бога. Той е единственият, който може да подражава на Христос и да се жертва заради брата си с безкористна любов. Само смиреният човек може да обича истински другите и Бога; или съобразно своето смирение да обича в същата степен...”. Беседата ще продължи при следващото пътуване, организирано от Братството при катедралния храм в София на 22 юли 2014 г. в Роженския манастир „Рождество Богородично” (Неврокопска епархия).
Текст и снимки: дякон д-р Петър П. Симеонов
Катедрален храм „Света Неделя”, гр. София
4 юли 2014 г.
