(От: Св. Игнатий Брянчанинов, „Отечник”, том 5, „Азбучен патерик”)

В един манастир живеел черноризец на име Ефросин, който бил неграмотен, но смирен и богобоязлив. Той с цялата си покорност се предал в послушание на игумена и братята. Те му възложили служение в магерницата и в продължение на много години го оставили на това послушание. Ефросин никога не възроптал, не проявил прекословие, но изпълнявал възложеното му дело с цялото си усърдие, служейки на човеците като на Бога, а не като на човеци.

Събирал зеленчуци, носел на раменете си дърва от гората, палел печката с тях и варял сочиво за братята. Занимавайки се постоянно с изпълнение на делата, които изисквало неговото послушание, той рядко идвал в църквата, но постоянно гледайки огъня, привеждал душата си в съкрушение и казвал със сълзи: „Уви, грешна душо! Ти не си направила нищо, угодно на Бога! Ти не знаеш Божия закон! Не си се научила да четеш книгите, по които непрестанно славословят Бога! Ето защо си недостойна да стоиш в църква с братята, но си осъдена да стоиш тук, пред огъня. След смъртта си горчиво ще се мъчиш в бъдещия неугасим огън.” Така добрият изповедник всекидневно очиствал душата си и тялото си. Игуменът на този манастир, със сан на иерей, бил украсен с всички добродетели. Той още на младини встъпил в служение на Бога и угаждал на Бога с пост и молитва. Този игумен се изпълнил с непреодолимо желание да узнае на кое място се вселяват душите на монасите, подвизавали се през времето на земния си живот. Като си наложил пост и бдение, той започнал да моли Бога да му открие това. Три години прекарвал в килийно бдение всяка нощ. Всеблагият Бог, Който никога не презира молещите Му се с вяра, изпълнил и желанието на игумена.

Веднъж през нощта той стоял на обичайната си молитва и внезапно почувствал, че се намира в състояние на изстъпление (състоянието, което монасите, особено безмълвниците, достигали, при което душата пренебрегвала плътското и общувала с Бога – бел. прев.). Видял, че върви през някакво голямо поле, а в полето се намирал Божият рай. Какво е раят? – това не било възможно да се опише с човешки думи. Като влязъл в рая, блаженият Власий видял благоуханни дървета, обсипани с различни плодове, и се насищал само с благоуханието, което излъчвали тези плодове. В рая той видял монах Ефросин седящ под една ябълка на златен престол. Като го видял и се уверил, че това е той, игуменът се приближил към него и го попитал: „Сине мой, Ефросине! Какво правиш тук?” Ефросин отговорил: „Владико! Заради твоите молитви съм поставен на това място в светия рай на стража пред Бога.” На това игуменът казал: „Ако те помоля за нещо, ще имаш ли власт да ми го дадеш?” Ефросин отговорил: „За каквото и да ме помолиш, ще го получиш.” Игуменът му показал една от ябълките и казал: „Дай ми три ябълки от това дърво.” Ефросин внимателно откъснал три ябълки и ги подал на игумена. Игуменът ги взел в мантията си и след това веднага дошъл на себе си. Той се оказал в килията си, трите ябълки били в мантията му. Ударили камбаната за утреня. След края на богослужението игуменът заповядал на братята никой да не излиза от църквата, повикал Ефросин от магерницата и го попитал: „Сине мой! Къде беше тази нощ?” Ефросин навел очи към земята, стоял и мълчал. Но старецът не преставал да го разпитва. Тогава Ефросин отговорил: „Там, където ме видя, авва.” Старецът попитал: „И къде те видях?” Ефросин отговорил: „Там, където ме помоли да ти дам нещо, в светия рай.” Старецът рекъл: „Какво поисках от теб?” Ефросин на това отговорил: „Това, което ти дадох са три свети ябълки, които ти взе.” Тогава игуменът паднал в нозете му, извадил ябълките от мантията си, сложил ги на светия дискос и казал на братята: „Тези ябълки, които виждате, са от светия рай. В продължение на три години молех Бога, прекарвайки без сън всички нощи в килията си, да ми покаже къде отиват след смъртта душите на благочестиво подвизавалите се монаси. Тази нощ от Божията благодат бях възведен в светия рай, видях неговите неизказани блага и открих в него нашия брат Ефросин, който ми даде тези три ябълки. Умолявам ви, не унижавайте и не безчестете неграмотните. Те, служейки на Бога с вяра, пред Бога се оказват по-високо от всички.” Когато игуменът говорел това на братята, Ефросин излязъл от църквата, тайно напуснал манастира и отишъл в далечна страна, избягвайки човешката слабост. Игуменът разделил ябълките за благословение на братята и болните, които вкусили от тях, оздравели.