Мчк Георги Софийски Нови се родил през 1497 в град Кратово, Македония, в благочестиво българско семейство. Родителите му Димитър и Сара починали рано. След като се ограмотил и станал изкусен майстор-златар, младият Георги потърсил препитание в София. Подслонил се в дома на поп Пейо и започнал да упражнява занаята си.
Физическата красота и необикновеното майсторство на Георги впечатлили турците, които се опитали да го похамеданчат. Уж като клиент, а всъщност за да провокира младия българин при него дошъл някакъв турчин. Той започнал с Георги разговор по въпросите на вярата, но младият златар го накарал да млъкне засрамен. Тогава провокаторът съобщил на онези, които го пратили, че Георги е опасен за мохамеданите и насила трябва да бъде потурчен.Кадията извикал Георги под предлог да му даде своя поръчка и отново умишлено предизвикал спор за вярата. Отговорите на Георги, който смело защитавал християнството, озлобило присъстващите мюсюлмани. По тяхно настояване властите го хвърлили в затвора. Духовният му наставник поп Пейо го посетил в затвора и му вдъхнал твърдост във вярата. Пред съда Георги се държал достойно и кадията в крайна сметка го намерил за невинен.
Разярените мюсюлмани обаче търсили отмъщение. Те самоволно завлекли Георги на мегдана и хвърлили осемнадесет годишното момче в горяща клада. Когато той започнал да се моли, един турчин го ударил с голямо дърво по главата и го повалил мъртъв в пламъците. Това станало на 11.02.1515 г.. По Божие чудо дървата от кладата изгорели, а тялото на мъченика останало цяло и невредимо.
Смелото поведение в съда, жестоките изтезания и героичната гибел на младия българин разтърсили християнското население в града. Поп Пейо написал житие и служба на светеца:“Този мъченик беше на 18 години. Тънък и висок, възрус, с продълговато лице, високи и гъсти вежди , нос гърбав, пръсти а ръцете тънки и дълги. Кротък по нрав и препрост, той изпреварваше всички с поклона си и всекиго от познатите си наричаше „господине“.
Никога не се разсмя безразсъдно, нито се чу глупава и неприлична дума от устата му, нито пък се похвали за каквото и да е, нито попречи някому“. През нощта на смъртта му благочестиви христиани го отнесли и погребали в мирополитската църква  „Света Марина“/тя се е намирала в двора на днешната Софийска митрополия/.
След известно време мощите на Георги билиизвадени от гроба и поставени в храма за всеобщо народно поклонение. Днес те са в неизвестност , като само една малка част от тях се съхранява в Драгалевския манастир „Света Богородица“ край София.