- Детайли
Православия светилниче,
Церкве утверждение и учителю,
Монахов доброту, Богослов поборник,
непобедимий Григорие чудотворче,
Тесалонийская похвало,
Поборниче благодати,
Молися вину спастися душам нашим.
(Тропар на светията)
В тоя кратък химн св. Църква е възпяла и описала живота и дейността на днес празнуемия св. Григорий Палама. Фактът, че е наредено да се празнува паметта му във втората неделя от Великия пост – показва, че той е бил един от бележитите Божии угодници и архипастири на Христовата църква. Както чухте, в съставения в чест на св. Григория тропар, казан в началото на проповедта, св. Църква го е нарекла: чудотворец и светилник на православието, утверждение и учител на църквата, непобедим защитник на богословите, хвала на солунчаните, благодатен поборник и молитствувател пред Бога за нашите грехове – въобще църквата не е имала думи да опише неговия свят и богоугоден живот, и неговите заслуги за Църквата. Всичко онова, което може да украси душата на християнина: гореща вяра, милосърдие, пламенна молитва, постнически подвизи, телесна и духовна чистота и готовност да се пожертва за вярата, св. Григорий го е имал.
Епохата, в която е живял св. Григорий е била много мрачна и бурна за православната църква. В тая мрачна епоха той е бил като светилник на православието, който светил от вечнозелените върхове на Атон. В това време православната църква е била силно вълнувана от ереста на монаха Варлаам. На св. Григорий Палама се паднала тежката задача да се справи с тая ерес. И зарад тая му услуга той бил наречен утверждение и учител на Църквата, изобличител на лъжеучението и поборник на истината. Той е бил такъв идеален архипастир, че с право е наречен похвала на солунчаните.
Но нека по-подробно се спрем върху живота и дейността на св. Григория Палама, проявени в полза на църквата! Макар да горим от желание в подробности да узнаем живота и дейността на такива Божии угодници и архипастири на Христовата църква, нашата духовна жажда не може да бъде удовлетворена, тъй като сведенията за св. Григория са много оскъдни. Проникнат от святия монашески обет да не разправя своята биография, той всичко е занесъл в гроба. Но и това, което е достигнало до нас, е достатъчно да се утвърдим във вярата, да се възпламеним в молитвата, и да имаме дръзновението живо и самоотвержено да защитаваме вярата си.
Св. Григорий е бил син на знаменити и заможни родители. На младини е живял в царския дворец и е другарувал с децата на императора. Разкошният живот на царедворците не му се харесал и когато станал на 20 години напуснал двореца и се преселил в един от светогорските манастири. За старец си избрал някой си Никодим – прочут по своя постнически живот. Тук под негово ръководство проживял дълги години в строг пост, молитви и безмълвие. Св. Григорий се показал като един от големите защитници на поста и отдавал голямо значение на него в делото на нашето душевно очистване и духовно възраждане. Чрез пост, молитви и съзерцание и други постнически подвизи, светогорските монаси толкова се очиствали от всичко плътско, толкова много са одухотворявали плътта си, щото се удостоявали да съзерцават Божията светлина, каквато са видели апостолите на планината Тавор при Преображението на Господа Иисуса Христа. В това се е състоявала и славата на Атонските отшелници.
В това време в Атон живеел един монах, родом от Италия, областта Калабрия, който не вярвал в това и укорявал монасите, какво се лъжат, че могат да съзерцават Божествената светлина. Обвинявал ги даже в ерес, като казвал Варлаам, че с молитва и пост не може да се достигне такова състояние, в което подвижника да може да съзерцава Божествената светлина. Завързал се голям спор между монасите. Вместо атонските усамотения да бъдат места за молитва, отдих и мир, станали гнездо на спорове и препирни. Църквата се принудила да свика два събора в Цариград, дето било разгледано и осъдено лъжеучението на Варлаама и неговия ученик Акендин. За уяснение на въпроса бил повикан и св. Григорий Палама, като представител на Атонските манастири. И на двата събора, станали по тоя въпрос, св. Григорий изобличил еретическото учение на Варлаама и на основание Св. писание доказал, че чрез пост и молитва може да се достигне до такова духовно съвършенство и съзерцание, че да се вижда Божествената светлина, каквато са видели св. апостоли при Преображението Господне. Постът и молитвата водят към праведност. Те са крилете, които издигат душата до святост. Не напразно за праведниците е казано в Св. писание: „Праведни возсияют, яко солнца“, т. е. праведниците ще сияят като слънце. Св. Григорий доказал на Варлаама и неговите последователи, че постът, съединен с молитвата, служи като благодатно средство за освещение на верующите и ония, които постят. Съборът осъдил Варлаама и последователите му като еретици. Това е било в царуването на Византийския император Андроник.
Проявил се като ревностен защитник на православието не само със слово и самоотвержение, но и със своя личен живот, св. Григорий се прославил и издигнал в очите не само на духовенството, християните, но и пред императора. По това време Тесалонийската епархия, т.е. Солунската, била без архипастор. И по решението на кмета, народа и светската власт той бил избран за Солунски митрополит. Той бил за паството си светилник на православието. Той дотолкова се издигнал в очите на християните, щото неговия архипастирски глас слушали не само паството му, но и в царския двор почитали и уважавали мнението му. По това време настанало голямо несъгласие и раздор в царския двор. Лицето, което можело да укроти тази буря в царското семейство, бил св. Григорий Палама. В изпълнение на своя архипастирски дълг, за да внесе мир в царския дом, тръгнал по море за Цариград.
Сарацините били във враждебни отношения с Византийците. Хванали в плен св. Григория и го закарали в своята страна. На доблестния архипастир и пленничеството не му попречило да проповядва православието в страната на сарацините, да изобличава лъжеучителите и да укрепва във вярата колебливите. След връщането си от пленството, той отново заел солунската митрополитска катедра , дето след неимоверни трудове и грижи, положени от него за въздигане на религиозния дух срез паството си, свършил земния си живот.
В знак на благодарност за извършените от него апостолски подвизи, които са донесли мир в православната Църква, единодушно било наредено от пастирите на Църквата да се празнува паметта му във втората неделя от Великия пост. И наистина, с оборването на ереста на монаха Варлаам св. Григорий спасил и защитил честта не само на атонските монаси, но въобще подвижничеството, спасил и защитил св. пост, като едно от средствата, с които атонските подвижници получавали озарение с Божествената светлина.
И наистина! Колко е уместно да се празнува паметта на св. Григорий Палама във втората неделя от Великия пост! С неговия живот и постнически подвизи св. Църква ни казва: взрете се в личността на св. Григория Палама, който прекарал целия си живот в пост и молитва и кажете по съвест: има ли нужда от поста в делото на нашето телесно очистване и духовно възраждане. И днес има мнозина, които мислят, като еретика Варлаама, че постът бил безполезен за нашия религиозен живот, че не е грешно това, което се туря в устата, а това, което излиза от нея. Нека се пазим от тези заблуди. Ако постът е безпредметен, тогава защо пости Иисус Христос цели 40 дни и 40 нощи - нищо не яде, нито пи. За здравето на тялото съвременната медицина забранява на мнозина да не ядат месо, да не пият вино, да пазят умереност, та защо за здравето на душата, т. е. да я излекуваме от някои страсти и пороци, да си не послужим с поста? Въпросът е ясен; който има уши, нека чуе и който има очи, нека види истината.
Прочее, нека постническият живот на днес празнувания св. Григорий Палама да ни послужи най-добър пример и образец за подражание през дните на Великия пост. Нека, подобно на него твърдо и неизменно пазим св. пости, както подобава на истински християни, без да обръщаме внимание на лекомислените човеци, които без да познават вярата си, отричат значението на постите и възстават против тях. Нека помним, че постът дава тържество на духа над материята; постът укрепва вярата – тази необикновена духовна сила, която само тя дава на човека висше достойнство, издигайки го над земните влечения и го приближава до Бога; нека помним, че Църквата нарича поста „чудно оръжие“, което е направило Моисея да бъде Боговидец; пророк Илия – да се възнесе с огнена колесница на небето; апостол Павла – да бъде въздигнат до трето небе, т. е. още приживе той бил занесен в рая, а празнуемият днес св. Григорий Палама да достигне чрез поста до такова духовно съзерцание, щото да вижда Божествената светлина, каквато са видели апостолите на Тавор при Преображението на Спасителя. Нека се молим на св. Григория да ни укрепи в поста и молитвата и да ни избави от всякакви лоши и греховни мисли, които целят да отслабят в нас поста и молитвата.
- Преподобни, преблажений отче, пастирю добри, Григорие, със своите молитви изпроси за нас от Господа велика милост. (Стих. на Господ. возв.).
А м и н
(От Глас на пастирското сърце – протоиерей Иосиф Милошев)
- Детайли
Днешното литургийно свето евангелие (Мар. 2:-12), братя и сестри, започва така: „След няколко дни Иисус пак влезе в Капернаум; и се разчу, че е в една къща. тоз час се събраха мнозина, тъй че и пред вратата не можеха да се поберат; и Той им проповядваше словото.“
Разчуло се, че е в една къща, и „тоз час“, - обърнете внимание на израза!, - се събрали мнозина, тъй че даже и пред вратата не можели да се поберат. – За какво говори това? – За „религиозната жажда“ на човешката душа, която е вродена, насъщна и извънредно голяма. В една атеистическа книга на руски език, от някой си Сухов, прочетох следните редове: „Стига да се назначи диспут по религиозни въпроси, и веднага (сейчас) най-обширното помещение се изпълва с народ.“ – Религиозна жажда!... Религиозна потребност на душата!... Ето, върху нея сегашната моя проповед ще направя някои размишления!...
Човекът има вродени потребности. Те сами се обаждат. Едни от тях са телесни, например: потребността от храна, потребността от питие. Други са духовни. Спасителят казва: „Не само с хляб ще живее човек, а с всяко слово, което излиза от Божии уста“ (Мат. 4:4). Най-великият руски лирически поет Пушкин така започва своето дълбокосъдържателно стихотворение „Пророк“: „От духовна жажда измъчван, в пустиня мрачна аз се влачех“.
Вродени духовни потребности са например:
Потребността от истина – глад и жажда за истината – интелектуална потребност.
Потребността от хубавото – глад и жажда за хубавото - естетическа потребност.
Потребността от доброто – глад и жажда за доброто – етическа потребност. Нашият поет Яворов казва: „Как чезна за доброто, как му вярвам аз!“
Една от вродените духовни потребности на човека е и религиозната потребност- потребността от Бога, гладът и жаждата за Бога.
Религиозната потребност не е каприз, някаква прищявка на човека, а е нещо насъщно, необходимо за неговото съществуване и неизтребимо, нещо присъщо на човешката природа.
Спри слънцето да не грее, да не свети, да не топли!... Спри поточето да не ромони!...Славеят да не пее!... Цветето да не издава аромат!... – Не можеш!... Ще кажеш: та това така е наредено, така е дадено! – Дадено е на слънцето да грее, да свети, да топли; на поточето да ромони; на славея да пее; на цветето да благоухае!...
Дадено е, братя и сестри, и на човешката душа да гладува и жадува за Бога, да Го търси, да се стреми към Него.
Човекът тъй е създаден (Бит. 2:7), че да търси Бога (Деян. 17:27). Той по природа е религиозен: по природа търси Бога, жадува за Бога. Потребността от религия се корени в недрата на човешкия дух. – Това, което четем в Псалом 41-ви: „както кошута жадува за водни потоци, тъй душата ми копнее за Тебе, Боже“ (ст.2), и в Одисеята: „Както младите птиченца отварят устицата си за храна, така човеците ожидат за боговете“ (III, 48), не е празна приказка!
Именитият френски езиковед, историк, критик и писател Ернест Ренан, в своите „Философски диалози“, пише: „Религията в човечеството е същото, каквото е свиването на гнездата у птиците. Инстинктът се пробужда с тайнствена неочакваност у съществото, което никога не е даже подозирало за съществуването на този инстинкт.“
Известният борец срещу материализма и безбожието професор доктор Еберхардт Денерт в своята прекрасна книга „Жив е Бог“, преведена на български и издадена от Съюза на православните християнски братства, разказва, че един немски учен, желаейки да изследва въпроса за вродеността на религиозната потребност, възпитал своя син в пълно незнание на религията: никой не му разказвал за Бога и взел строги мерки, за да не би момчето да узнае нещо за Него. И ето, момчето само си създало бог – Слънцето: рано сутрин то тайно отивало в градината, за да общува със своето божество. Когато момчето било на десет години, бащата открил това. Една сутрин той влязъл в градината и видял как момчето било издигнало ръце за молитва към своя бог – Слънцето.“
Най-великият германски поет и гений на човечеството Гьоте казва: „Човекът не е в състояние да прогони от себе си тъгата по Бога, която не дава покой на душата му.“ – Затова ние виждаме, че и атеистът търси божественото, жадува за святото и не може да живее без светини!
Както в природата съществува закон за притеглянето – гравитацията, така и в духовния свят има един закон за духовно притегляне между Бога и човека.
Както желязото се стреми към магнита, както реките се насочват към морето, така и душата тегли към Бога – нейният първоизточник.
Ботаниката ни говори, че у растенията има способност да се стремят, да се обръщат към светлината, да се накланят към Слънцето.
Религиозната потребност в човешката душа е нещо подобно на хелиотропизма: и душата се стреми към Духовното Слънце – Бога, - този стремеж бихме могли да наречем „теотропизъм“ – стремеж към Бога.
Възможно е да спрем движението на предметите, ала не е възможно да унищожим законът за притеглянето. Възможно е да раздалечаваме желязото и магнита, но не можем да унищожим свойството им да се привличат. Възможно е да отбиваме реката, но не можем да унищожим нуждата от вливане някъде. Възможно е да поставим цветето в мазе – на тъмно, и то да расте вяло, хилаво, но не е възможно да изтребим у него стремежа към светлината, стремежа към Слънцето. Може да се пречи на душата да намери Бога, но не може да се изкорени из нея стремежът ú към Него. Може да се случи човек да сбърка в избора си, може да се измами, може да избере вместо Бога, нещо друго, нещо незначително, нещо даже богопротивно, вместо Твореца – творението, но във всички случаи той има предвид все Бога, Него търси, към Него се стреми.
Когато нашата религиозна потребност е задоволена, ние изпитваме вътрешен покой, духовна радост, блаженство; когато не е задоволена, изпитваме вътрешно безпокойство, тъга, мъка, изоставеност. Блажени Августин възклицава: „Ти, Боже, си ни създал със стремеж към Тебе, и нашето сърце е неспокойно, докато не се успокои в Тебе!“
Живата и чиста религиозност придава на човешката душа сила и красота. Тя устремява към възвишеното и идеалното. Тя може да обхване всички душевни способности и да им даде общ тон, общ колорит. Там, дето блика истинска религиозност, там кипи дейност, там се създават и особени благоприятни условия за духовно и материално творчество.
Религиозното преживяване се отлива в разни форми, които засягат светоглед, бит, нрави, обществено устройство, изкуство и други прояви на човешкия дух.
Велико благословение и изрядна съзидателна сила за живота на човека и културата е, братя и сестри, редовното и правилно задоволяване и удовлетворяване на религиозната потребност!...
Вие дойдохте тук, движени тъкмо от религиозната потребност: от жаждата и глада за Бога, за Божественото. И дойдохте, за да получите задоволяване и удовлетворяване на тази духовна жажда и на този духовен глад. Вярвам, ще си отидете доволни, с повишено настроение, с душевен мир и духовна радост.
„Благодатта на Господа нашего Иисуса Христа да бъде с всички вас! (Рим. 16:24).
А м и н!
(От Сборник проповеди на † Доростолски и Червенски митрополит СОФРОНИЙ)