Днешното литургийно свето евангелие (Мар. 2:-12), братя и сестри, започва така: „След няколко дни Иисус пак влезе в Капернаум; и се разчу, че е в една къща. тоз час се събраха мнозина, тъй че и пред вратата не можеха да се поберат; и Той им проповядваше словото.“
Разчуло се, че е в една къща, и „тоз час“, - обърнете внимание на израза!, - се събрали мнозина, тъй че даже и пред вратата не можели да се поберат. – За какво говори това? – За „религиозната жажда“ на човешката душа, която е вродена, насъщна и извънредно голяма. В една атеистическа книга на руски език, от някой си Сухов, прочетох следните редове: „Стига да се назначи диспут по религиозни въпроси, и веднага (сейчас) най-обширното помещение се изпълва с народ.“ – Религиозна жажда!... Религиозна потребност на душата!... Ето, върху нея сегашната моя проповед ще направя някои размишления!...
Човекът има вродени потребности. Те сами се обаждат. Едни от тях са телесни, например: потребността от храна, потребността от питие. Други са духовни. Спасителят казва: „Не само с хляб ще живее човек, а с всяко слово, което излиза от Божии уста“ (Мат. 4:4). Най-великият руски лирически поет Пушкин така започва своето дълбокосъдържателно стихотворение „Пророк“: „От духовна жажда измъчван, в пустиня мрачна аз се влачех“.
Вродени духовни потребности са например:
Потребността от истина – глад и жажда за истината – интелектуална потребност.
Потребността от хубавото – глад и жажда за хубавото - естетическа потребност.
Потребността от доброто – глад и жажда за доброто – етическа потребност. Нашият поет Яворов казва: „Как чезна за доброто, как му вярвам аз!“
Една от вродените духовни потребности на човека е и религиозната потребност- потребността от Бога, гладът и жаждата за Бога.
Религиозната потребност не е каприз, някаква прищявка на човека, а е нещо насъщно, необходимо за неговото съществуване и неизтребимо, нещо присъщо на човешката природа.
Спри слънцето да не грее, да не свети, да не топли!... Спри поточето да не ромони!...Славеят да не пее!... Цветето да не издава аромат!... – Не можеш!... Ще кажеш: та това така е наредено, така е дадено! – Дадено е на слънцето да грее, да свети, да топли; на поточето да ромони; на славея да пее; на цветето да благоухае!...
Дадено е, братя и сестри, и на човешката душа да гладува и жадува за Бога, да Го търси, да се стреми към Него.
Човекът тъй е създаден (Бит. 2:7), че да търси Бога (Деян. 17:27). Той по природа е религиозен: по природа търси Бога, жадува за Бога. Потребността от религия се корени в недрата на човешкия дух. – Това, което четем в Псалом 41-ви: „както кошута жадува за водни потоци, тъй душата ми копнее за Тебе, Боже“ (ст.2), и в Одисеята: „Както младите птиченца отварят устицата си за храна, така човеците ожидат за боговете“ (III, 48), не е празна приказка!
Именитият френски езиковед, историк, критик и писател Ернест Ренан, в своите „Философски диалози“, пише: „Религията в човечеството е същото, каквото е свиването на гнездата у птиците. Инстинктът се пробужда с тайнствена неочакваност у съществото, което никога не е даже подозирало за съществуването на този инстинкт.“
Известният борец срещу материализма и безбожието професор доктор Еберхардт Денерт в своята прекрасна книга „Жив е Бог“, преведена на български и издадена от Съюза на православните християнски братства, разказва, че един немски учен, желаейки да изследва въпроса за вродеността на религиозната потребност, възпитал своя син в пълно незнание на религията: никой не му разказвал за Бога и взел строги мерки, за да не би момчето да узнае нещо за Него. И ето, момчето само си създало бог – Слънцето: рано сутрин то тайно отивало в градината, за да общува със своето божество. Когато момчето било на десет години, бащата открил това. Една сутрин той влязъл в градината и видял как момчето било издигнало ръце за молитва към своя бог – Слънцето.“
Най-великият германски поет и гений на човечеството Гьоте казва: „Човекът не е в състояние да прогони от себе си тъгата по Бога, която не дава покой на душата му.“ – Затова ние виждаме, че и атеистът търси божественото, жадува за святото и не може да живее без светини!
Както в природата съществува закон за притеглянето – гравитацията, така и в духовния свят има един закон за духовно притегляне между Бога и човека.
Както желязото се стреми към магнита, както реките се насочват към морето, така и душата тегли към Бога – нейният първоизточник.
Ботаниката ни говори, че у растенията има способност да се стремят, да се обръщат към светлината, да се накланят към Слънцето.
Религиозната потребност в човешката душа е нещо подобно на хелиотропизма: и душата се стреми към Духовното Слънце – Бога, - този стремеж бихме могли да наречем „теотропизъм“ – стремеж към Бога.
Възможно е да спрем движението на предметите, ала не е възможно да унищожим законът за притеглянето. Възможно е да раздалечаваме желязото и магнита, но не можем да унищожим свойството им да се привличат. Възможно е да отбиваме реката, но не можем да унищожим нуждата от вливане някъде. Възможно е да поставим цветето в мазе – на тъмно, и то да расте вяло, хилаво, но не е възможно да изтребим у него стремежа към светлината, стремежа към Слънцето. Може да се пречи на душата да намери Бога, но не може да се изкорени из нея стремежът ú към Него. Може да се случи човек да сбърка в избора си, може да се измами, може да избере вместо Бога, нещо друго, нещо незначително, нещо даже богопротивно, вместо Твореца – творението, но във всички случаи той има предвид все Бога, Него търси, към Него се стреми.
Когато нашата религиозна потребност е задоволена, ние изпитваме вътрешен покой, духовна радост, блаженство; когато не е задоволена, изпитваме вътрешно безпокойство, тъга, мъка, изоставеност. Блажени Августин възклицава: „Ти, Боже, си ни създал със стремеж към Тебе, и нашето сърце е неспокойно, докато не се успокои в Тебе!“
Живата и чиста религиозност придава на човешката душа сила и красота. Тя устремява към възвишеното и идеалното. Тя може да обхване всички душевни способности и да им даде общ тон, общ колорит. Там, дето блика истинска религиозност, там кипи дейност, там се създават и особени благоприятни условия за духовно и материално творчество.
Религиозното преживяване се отлива в разни форми, които засягат светоглед, бит, нрави, обществено устройство, изкуство и други прояви на човешкия дух.
Велико благословение и изрядна съзидателна сила за живота на човека и културата е, братя и сестри, редовното и правилно задоволяване и удовлетворяване на религиозната потребност!...
Вие дойдохте тук, движени тъкмо от религиозната потребност: от жаждата и глада за Бога, за Божественото. И дойдохте, за да получите задоволяване и удовлетворяване на тази духовна жажда и на този духовен глад. Вярвам, ще си отидете доволни, с повишено настроение, с душевен мир и духовна радост.
„Благодатта на Господа нашего Иисуса Христа да бъде с всички вас! (Рим. 16:24).
                                                                                                         А м и н!
(От Сборник проповеди на † Доростолски и Червенски митрополит СОФРОНИЙ)