Понеделник, 14 Април 2014

Източник: Отдел "Връзки с обществеността" при Св. Синод на БПЦ

Негово Светейшество Неофит Митрополит софийски и Патриарх български изпрати Обръщение към участниците в научната конференция посветена на 135-годишнината от приемането на Търновската конституция.

Научна конференция, която е посветена на 135-годишнината от приемането на Търновската конституция, се провежда на 13 и 14 април 2014 г. в гр. В. Търново и на 15 април 2014 г. в гр. София. Тя се организира от Народното събрание на Р България, ВТУ„Св. Св. Кирил и Методий”, Юридическия факултет и Историческия факултет при СУ „Св. Климент Охридски”.

В отговор на отправената към него покана от страна на организаторите, Патриарх Неофит изпрати до участниците в конференцията следното обръщение:

Уважаеми госпожи и господа,

Скъпи в Господа братя и сестри,

Отечески и вседушевно поздравявам Вас, участниците в конференцията, провеждана в нашата древна столица и престолен град на българските патриарси, под надслов „135 години български парламентаризъм”. Макар че други неотложни ангажименти не ми позволяват да Ви поздравя лично, Ви уверявам, че с цялото си сърце съм сред Вас и призовавам Нашия Всеподател Бога да снизходи над Вас и Ви дари със здраве и успех.

Скъпи български държавници и патриоти,

135-тата годишнина на българския парламентаризъм е всъщност годишнина от приемането на Конституцията на Третата българска държава. Търновската Конституция е причина, парламентаризмът е следствие. Често се чуват, а и днес ще се произнесат много думи в прослава на този документ, като образец на демократизъм, свободолюбие и държавно творчество. Документ, в който основателите и строителите на нова България са изразили своята представа, своя идеал за устройство на обществото и държавата, и за  институционалните механизми, чрез които те ще вървят по пътя на напредъка и благоденствието.

Строителите на съвременна България са отделили специално внимание на духовността. Глава Девета на Търновската Конституция е озаглавена „За вярата”. Тя следва непосредствено след главите, посветени на територията на държавата и на държавния глава. Веднага, след като са описали границите на държавата и са закрепили статута на държавното ръководство, членовете на Учредителното Велико народно събрание са намерили за нужно да запишат каква е вярата, върху която се крепи държавата. Те са осъзнавали, че вярата е държавоносещият елемент. Знаели са, че без вяра държавното тяло е тяло без душа. Всички останали разпоредби произтичат и следват от вярата, защото тя е причината, а всичко останало – следствие.

Не случайно следващата Десета Глава на Търновската Конституция е озаглавена „За законите”, т.е., законите са следствие на вярата. Учредителите са осъзнавали, че светските закони само тогава имат необходимата задължителна сила, когато стъпват върху Божия закон, когато се облягат на традиционните представи на народа за морал и справедливост въплътени и изразени в неговата вяра.

Особено впечатляващи в Глава Девета са членовете от 37-ми до 42-ри. В този текст на Търновската Конституция учредителите са въплътили цялата сила на идеята за взаимовръзката между Държавата и Църквата, за диалектичното единство между светската и духовната власт, които се допълват една друга и в своето единодействие служат за благоденствието на хората, които Бог е поверил на нашите грижи. Историята е показала на учредителите, как Българската Църква е съществувала преди Държавата и по всичко личи, че не са смятали за възможно да има държава без Църква. За тях държавата дава територията и институциите, но вярата и Църквата дават душата, която одухотворява и задвижва държавния механизъм.

От тази гледна точка някои от днешните ни дискусии, като например тази дали държавата може да ползва православен храм или част от него за свои цели, за учредителите биха били непонятни и дори кощунствени. Търновската Конституция е съставена от наистина богоумъдрени хора и в нея  можем да открием отговорите на някои от занимаващите ни днес въпроси. Отговори, дадени от хората, заседавали преди 135 години в същата тази зала „Учредителна”, които със сигурност са били отговорни и почтени, знаели са значението на вярата, отдали са дължимото на родната ни Църква и са положили вярата в темела на държавния градеж, за да устои той на всички бури и изпитания.

Братя и сестри,

Нека бъдем достойни чеда на своите предци и се ръководим от вярата в своите дела! Нека уважаваме Църквата, както са я уважавали строителите на съвременна България и както православната Църква уважава държавата, винаги и във всички времена. И нека Бог ни даде сили, за да преодоляваме временните изпитания с вяра, надежда и любов, като пазим единството си.

Призовавам над Вас и над целия български народ Божието благословение и Ви уверявам, че Българската Православна Църква ще подкрепя всяко Ваше начинание, което ни доближава до човеколюбието, безкористността и беззаветната вяра на онези, които преди 135 години написаха тук Търновската Конституция.

Неофит, патриарх Български