Понеделник, 21 Април 2014

Носен на небесата върху престол, а на земята върху осле, Христе Боже,
прие хвала от ангелите и прослава от децата, които Ти викаха:
Благословен си Ти, Който дойде да призовеш Адама.

/Кондак 6 гл/.

С тържественото влизане на Господ Иисус Христос в Йерусалим ние встъпихме в дните на Страстната седмицаи, следвайки Го, съпреживяваме заедно скръбта на Неговите последни дни.

Свещенството, миряните и всички служители на митрополитската катедрала „Св. Неделя” заедно споделиха радостта на големия християнски празник. През целия ден не стихна потокът от хора, дошли да отправят молитва към Бога в храма и да отнесат в домовете си върбова клонка с благословение от Идващия Месия.

В навечерието на Велики Понеделник всички завеси и покривки в храма са в траурния черен цвят и тържествено се изнася иконата на Иисус Христос „Жених”,  с което започва по традиция тридневното изпълнение на „Последованието на Жениха”. Чрез четивата, песнопенията и най-вече чрез изнасяне за поклонение иконата на страдащия Христос, Църквата посочва ясно, че Христос е нейн Жених. На иконата Той е изобразен страдащ, увенчан с трънен венец, в царска багреница и държащ в ръката Си тръст - облечен във всички символи на царската власт, в онзи момент, когато войниците на Пилат се подигравали с Него, казвайки Му: „Радвай се, Царю Иудейски!” (Мат. 27:29)

Песнопението „Се Жених грядет” („Ето Младоженецът иде”) безспорно е свързано с притчата за десетте девици. В него се казва, че Женихът, т.е. Христос, очаква да намери душите ни будни и готови за Него, за да бъдат въведени в Царството. Онези, които са обхванати от сън и униние (т.е. липса на грижа за спасението), ще бъдат предадени на духовна смърт и оставени извън Царството. Това песнопение има две ключови думи, които са отправени като предупреждение към нас: „Внимавай, душо моя” – като обръщение към трудолюбивите, и „Опомни се” – като обръщение към нехайните. Другото по-важно песнопение от Последованието на Жениха - „Чертог Твой вижду” („Твоят чертог виждам”) е вдъхновено от притчата на Христос за царската сватба (вж. Мат. 22:1-14), където от тържеството са били изгонени навън тези, които се оказали без сватбена премяна. Тези две песнопения, както и всички останали от последованието на Жениха ни призовават да подготвим душите си за Христос - истинският Жених на нашите души, за срещата с Когото трябва да сме винаги готови.

„Като отиваше Господ на доброволни страдания ...
казваше на апостолите: Ето отиваме в Иерусалим,
и Син Човечески ще бъде предаден, както е написано за Него.
Прочее, елате и ние с очистени умове да Го придружим и се съразпънем,
и заради Него станем безчувствени за житейските наслади,
та да оживеем с Него”
(из стихири на Хвалите, гл. 1)

***

ПАТРИАРШЕСКО СЛОВО ЗА ПРАЗНИКА произнесено в ПКСХП  „Св. Александър Невски” на 13.04.2014 г.

  „Благословен е Идещият в име Господне! Осанна във висините” (Мат. 21:9)

ОБИЧНИ В ГОСПОДА БРАТЯ И СЕСТРИ,

С тези възторжени възклицания Йерусалим тържествено посрещна Христа, възседнал осле, броени дни преди да претърпи кръстни страдания.

Хората с благоговение отдавали почит, спазвайки древния източен обичай, като постилали с дрехите си и палмови клони пътя на Онзи, Който победи смъртта.

Затова светата Църква от древност почита едно от най-важните събития в историята на човешкия род – тържественото посрещане на Обещания, на Този, Който идва в „име Господне” (Мат. 21:9).

Днес, повече от две хилядолетия след това паметно събитие и всички ние, събрани заедно в този свят храм, с радост и духовен възторг отново посрещаме Спасителя Христа и славословим „Осанна във висините” (Мат. 21:9). Вместо палмови клони държим напъпили върбови, като символ на възраждащата се пролет и израз на нашата надежда и вяра в Христа Иисуса не като земен, а като небесен Цар и Изкупител на падналия в грях човешки род.

В това евангелско събитие участвали не само възрастни, но и деца. Точно тях Христос дава за пример на всички нас и поставя на най-високото стъпало в духовната лествица, заради присъщата им чистота и невинност.

По примера на всички онези родители, нека и ние, призвани от Спасителя, да въведем децата си в дома Господен, за да получат Божията благодат. „Оставете децата да дохождат при Мене и не им пречете” (Лука 18:16). Нека ги възпитаваме в богопознание, в търсене и оделотворяване на евангелските истини. Да се учат на добродетели, за да израстнат честни, справедливи, любвеобилни, милосърдни и да не се поддават на порочни изкушения и страсти.

Възлюбени,

Нека в този празничен ден разтворим широко дверите на душите си, да посрещнем Христа с чисти сърца, да го приемем и да се стремим да не Го оскърбяваме с нечисти помисли и действия. Да бъдем верни Негови последователи, никога да не Го предаваме, та с добра съвест „да се наречем чеда Божии” (1 Йоан 3:1). Да се стремим да бъдем достойни членове на светата Православна църква.

АМИН!

† Н Е О Ф И Т

ПАТРИАРХ БЪЛГАРСКИ

***

Снимки: Нина Комарова