Вторник, 22 Април 2014
Разпети петък е денят, в който Божият Син е предаден на кръстна смърт. В православния храм с евангелски четива и дълбокосъдържателни песнопения се припомнят и съпреживяват Христовите страдания, смърт и погребение.
В столичната митрополитска катедрала “Св. Неделя“ сутринта бяха отслужени Царските часове и полагащото се последование при изнасянето на Господнята плащеница. Богослужението бе предстоявано от архимандрит Дионисий, началник отдел "Богослужебен" към Св. Синод, в съслужение с храмовото духовенство.
Молитвено участие в богослужбата взе Негово Светейшество Българският патриарх и Софийски митрополит Неофит.
Българският патриарх Неофит пръв се поклони пред плащаницата и благослови вярващия народ, дошъл да съприживее съборно този най-тъжен ден в годината.
По традиция на Велики петък вечерта в столичната митрополитска катедрала „Св. Неделя” съборно бе отслужено траурното последование „Опело Христово“, в което взеха участие голямо множество духовенство и стотици миряни.
Негово Светейшество Българският патриарх и Софийски митрополит Неофит бе посрещнат от многобройно църковно изпълнение в катедралата и взе участие в богослужението. Той се поклони на св. плащаница, благослови изпълнилите храма християни и даде начало на богослужбата.
В последованието участваха архимандрит Дионисий, началник-отдел „Богослужебен“ към Св. Синод, ставроф. ик. Ангел Ангелов, софийски протосингел, цялото храмово духовенство и дякони.
В средата на храма, където бе поставена св. плащаница, бе извършено Христовото Опело. Духовниците със свещи в ръка и мъжкият хор при храма, разделени на две изпълняваха антифонно стиховете на погребалните три статии.
След последната песен слово произнесе отец-протосингелът, който каза, че човек прибягва до църквата да търси последна утеха и упование, когато е покосен от страшна болест или е обречен на самота и мизерия, но истинската роля на храма не се крие в това, а в повеждането на човек към любовта. "Мъченик е този, чийто живот е посветен на Бога, а задачата на Христа е да ни открехне истината за живота и смъртта".
С лития бе изнесена св. плащаница, за да се обиколи с нея храмът и така символично да бъде изпълнено траурното шествие с Тялото Господне, но поради поройния дъжд тя бе извършена пред колонадата на храма. След като бе прочетена молитва, св. плащаница бе извисена над прага на храма и под нея преминаха християните и отново влязоха в църквата, като получиха патриаршеско благословение.
Съпогребвайки се с Христа, свещенство и миряни размишляваха за Божията саможертва и се разотидоха по домовете си, за да изживеят най-великата и дълга събота през годината.
Текст: Весела Игнатова
Снимки: Нина Комарова