Вторник, 10 Юни 2014
На големия християнски празник Петдесетница Румънската църква „Света Троица” (през декември 2013 г. се навършиха 90 г. от освещаването на храма) в София чества своя храмов празник. И тази година в празничния ден бе отслужена тържествена Литургия от Негово Преосвещенство Деволския епископ Теодосий в съслужение с архимандрит Теофан, протосингела на Софийска митрополия ставрофорен свещ. ик. Ангел Ангелов, предстоятеля на храма ставрофорен свещ. ик. Нелуцо Опря, предстоятеля на митрополитската катедрала „Св. Неделя” ставр. свещ.ик. Мина Минчев и духовници от София. Специално за участие в празничната богослужба от Букурещ с благословението на Негово Блаженство Румънския Патриарх Даниел пристигнаха консилиерът на Румънския Патриарх Дину Помпилиу, дякон и двама сладкогласни църковни певци. На св. Литургия присъстваха и представители от Румънското посолство.
За благословение на богомолците освен традиционните орехови листа, символ на Огнените езици, бяха раздадени иконки на празника и гривни от хематит с ликове на светии, а също така бе дадена и празнична почерпка.
В митрополитската катедрала „Св. Неделя” празничната Литургия бе отслужена от протойерей Кирил Попов в съслужение с храмовото духовенство.
***
Царю небесни, Утешителю, Душе на Истината, Който си навсякъде и всичко изпълваш, Съкровище на благата и Подателю на живота, дойди и се всели в нас, и ни очисти от всяка сквернота, и спаси, Благий, нашите души.
В старозаветния годишен цикъл се открояват три главни празника: Пасха, Петдесетница и Разпъване шатри. Юдейската Пасха става праобраз на новозаветната Пасха. Първата е възпоменание за изхода на израилския народ от египетско робство, а втората се превръща в празник на победата на Възкръсналия Спасител над смъртта и освобождаване на повярвалите в Него от робството на греха. Отправяйки се към кръстните Си страдания, Господ Иисус Христос казва на Своите ученици: „… за вас е по-добре Аз да си замина; защото, ако не замина, Утешителят няма да дойде при вас; ако ли замина, ще ви Го пратя” (Йоан. 16:7). Трикратно Иисус Христос дарил на учениците Си Светия Дух: преди страданията - неявно (Мат. 10:20), след възкресението Си, духвайки върху тях - явно (Йоан 20:22) и в този момент, когато им Го изпраща съществено. Всички присъстващи на Сион се изумили като слушали апостолите да славословят Бога на чуждоземни езици, включително и молитви, обикновено произнасяни на свещения еврейски език, а те никога досега не били чували толкова възвишени и свети истини; но най-много били удивени от това, че всеки римлянин, грък, африканец, индиец слушали всеки своя роден език, когато на всички било известно, че говорещите са галилейци, хора незнаещи чужди езици.
Старозаветната Петдесетница е чествана на 50-ия ден, т. е. седем седмици след Пасха и е спомен за получаването от Моисей на Божия Закон на планината Синай. Новозаветната Петдесетница също се празнува на 50-ия ден след Възкресение Христово – ден, в който чрез даряването на Светия Дух се извършва спасението на целия човешки род. Петдесетница от празник на отделния народ става тържество за цялото човечество. Този празник е ключово събитие в човешката история, увенчаващо делото на спасителното Божие домостроителство, защото от Петдесетница започва напълно различна епоха в съществуването на човечеството, когато хората, повярвали в Спасителя, образуват мистичното тяло на Църквата, в което пребивава Светият Дух
Петдесетница е един от най-тържествените дни в годината. Службата се извършва по най-празничния чин от всички възможни. Въпреки че празникът се чества в неделен ден, на богослужението се отменят всички неделни песнопения, за да не „отвличат” от празничните. Подобно нещо става единствено при най-големи празници, например ако в неделя се падне Рождество Христово. Седмицата след Петдесетница е без пост в сряда и петък, което освен след Петдесетница, се случва само след Рождество Христово и Пасха. Денят след Петдесетница е посветен на Свети Дух. Важна литургична особеност на Петдесетница е отслужването след празничната служба на велика вечерня, последвана от специални коленопреклонни молитви. Появата на тези коленопреклонни молитви е свързана с това, че в древната Църква в периода от Пасха до Петдесетница колениченето било забранено при четене на ектенията. Ектениите в църковните служби тогава били значително по-малко, отколкото сега, но по време на тяхното четене всички молещи се заставали на колене (освен в неделните дни и през целия период на Петдесетница). На вечернята в деня на Петдесетница се е съхранила древната традиция ектениите да се четат коленопреклонно, тъй като тази е била първата служба, на която след дълго прекъсване се разрешавало по време на ектенията да се коленичи, което станало нейна богослужебна особеност.
Изготвил с текст и снимки: Нина Комарова