На 19 април 1936 г., в София престава да тупти сърцето на един от най-видните йерарси на Руската Задгранична Църква – Царицинският Архиепископ Дамиан. Прощаването с обичания духовник се състояло на 22 април в храма „Св. Николай“ на ул. „Цар Калоян“, който преди да бъде разрушен при англо-американските бомбардировки през Втората световна война бил многократно по-голям и благолепен и приютявал голяма част от руската белоемиглантска общност. Опелото било особено тържествено и лично Българският Екзарх и Софийски митрополит Стефан го отслужил заедно със св. архиепископ Серафим (Соболев), един епископ, 12 свещеници и 4 дякони в присъствието на многоброен богомолен народ. Архиепископ Дамиан (Говоров) оставил забележителна диря не само в историята на Руската православна църква, но и в паметта на българското духовенство и паство с неуморната си архипастирска и педагогическа дейност в Пловдивска духовна околия, където в манастира „Свв. Кирик и Юлита“ създава първото у нас Духовно пастирско-богословско училище за подготовка на свещеници и мисионери както за руските, така и за българските енории.
В памет на 80-годишнината от преставянето архиепископ Дамиан на 18 април, в Руския културно-информационен център се проведе конференция „Живот и служение на архиепископ Дамиан (Говоров)“. Събитието бе организирано от Подворието на Московския и на цяла Русия Патриарх в София и постави началото на програма на храма-Подворие „Св. Николай“, посветена на наследството на руската емиграция в България - „Възвръщане на забравените имена“. Обзор на живота и служението на бележития духовник направи в доклада си „Живот и служение на архиепископ Дамиан“ настоятелят на Руското подворие архимандрит Филип. В работата на конференцията взе участие наместникът на Вознесенския Ново-Нямецки манастир (Кишиневско-Молдавска митрополия) архимандрит Паисий (Чекан), който говори за служението на архиепископ Дамиан в Кишинев. Протойерей Емил Паралингов от Пловдивска митрополия изнесе доклад на тема: „Руското свещенство в България – випускници на пастирско-богословското училище, основано от архиепископ Дамиан“. Проторекторът на Киевската Духовна Академия, кандидат на богословието, кандидат на историческите науки проф. В.В. Бурега с доклада си „Годините на учение в Киевската Духовна Академия на бъдещия архиепископ Дамиан (Говоров)“ обстойно запозна аудиторията с този нелек и наситен със събития период от живота на духовника. Докторът на историческите науки, доцент в Свято-Тихоновския православен университет (Москва) А.А. Кострюков представи доклада „Архиепископ Дамиан (Говоров) и Руската Задгранична Църква“. Правнукът на архиепископ Дамиан (Говоров), кандидат на техническите науки Ю.Б. Словачевски сподели спомените за образа на архиепископ Дамиан (Говоров), запазени в семейство Словачевски.
При закриването на конференцията архимандрит Филип (Василцев) подчерта, че личността на архиепископ Дамиан (Говоров) е толкова многостранна, че изисква щателно изследване.
В деня на 80-годишнината от кончината архиепископ Дамиан - на 19 април – след края на сутрешното богослужение в Руската църква „Св. Николай“, архимандрит Филип в съслужение с наместника на Възкресенския Ново-Нямецкия манастир на Кишиневската митрополия архимандрит Паисий (Чекан) и духовенството на Подворието отслужи трисагий.
Трисагий бе отслужен и на гроба на архиепископ Дамиан, който се намира в руския парцел на Централните софийски гробища.
Текст и снимки: Н. Комарова
––––––––––––
БИОГРАФИЧНА СПРАВКА ЗА
ЦАРИЦИНСКИ АРХИЕПИСКОП ДАМИАН (ГОВОРОВ)
/www:podvorie-sofia.bg/
Архиепископ Дамиан (в живота Дмитрий Григориевич Говоров) е роден на 11 февруари 1855 г. в семейството на свещеник в Област „Войска Донского”.
Учил в Екатеринославската духовна семинария, която завършил през 1878 година. След завършване на семинарията бил назначен в Симферополското духовно училище за учител по руски и славянски език.
На 18 януари 1881 г. е ръкоположен за йерей и е назначен да служи в църквата „Св. Седем свещеномъченици Херсонески” към Симферополското духовно училище. През септември 1882 г. е преместен в Керч и е назначен за настоятел на Захарие-Елисаветинската църква.
Преподавал Закон Божи в Керченския Кушниковски институт към Ведомството на Учрежденията на императрица Мария, в Керченската женска гимназия, Мариинския детски приют и в други градски училища. През 1898 г. е назначен за настоятел на керченския храм „Света Троица” и благочинните енории в Керченски окръг. В Керч и в селата от окръга открил няколко църковни училища. Особено внимание отделял на борбата със сектантската и атеистична пропаганда, провеждал активна мисионерска дейност сред разколниците. На 27 март 1899 г. е възведен в сан протойерей. На 1 септември 1903 г. е назначен за настоятел на църквата „Св.Александър Невски” в гр. Севастопол. На 11 януари 1905 г. (1904-получава назначение) е назначен в гр. Харков за настоятел на църквата „Св. Св.Петър и Павел”. В гр. Харков – болшинството от енориашите са били работници от Харковския локомотивен завод. По време на революцията 1905-1907 г. твърдо противоборства на революционната пропаганда сред неговото паство.
През 1907 г. постъпил в Киевската духовна академия. В академията заедно с проф. Д.И. Богдашевски организирал кръжок по патрология за изучаване произведенията на св. Йоан Златоуст.
Когато бил в първи курс – овдовял.
На 22 септември 1911 г. в Киево-Печорската Лавра от Киевския и Галицински митрополит Флавиан (Городецки) е постриган за монах с името Дамиан.
На 29 ноември 1911 г. е назначен за ректор на Кишиневската духовна семинария, на 4 декември същата година в Киево-Печорската лавра е въздвигнат от Каневския епископ Инокентий (Ястребов) в архимандритски сан. Организирал в Кишиневската духовна семинария учебно-възпитателната и стопанска работа. През 1913 г. под ръководството на архм. Дамиан тържествено бил отпразнуван стогодишният юбилей на семинарията. Бил е редактор на „Кишиневски епархиални ведомости”. Избран е за глава на Бесарабското църковно историческо-археологично дружество, ръководил изданието на „Трудове на Бесарабското Историко-археологическото дружество”.
На 26 април 1916 г. в Тифлис (дн. Тбилиси), в Сионския събор архимандрит Дамиан бил хиротонисан за Еревански епископ и викарий на Грузинската епархия. Тук именно Февруарската революция заварила епископ Дамиан.
На 7 юли 1917 г. е назначен от Светия Синод за Петровски епископ и викарий на Саратовска епархия.
Пребивавал в саратовския Спасо-Преображенски манастир, където се сблъскал с последствията от конфликта на предишния викарен Петровски епископ Леонтий (Вимпфен) с управляващия Саратовски и Царицински епископ Паладий(Добронравов), разногласията между които възмутили (разбунтували) част от свещенослужителите и монашествуващите. Епископ Дамиан заедно със Саратовския епископ Досифей (Протопопов) положили много усилия, за да върнат епархиалния живот в каноничното русло. „Документы о преемстве высшей церковной власти” са свидетелство за това, че веднага след Октомврийския преврат, еп. Дамиан е написал и изпратил новогодишни послания до паството, в които призовавал народа към вярата, към борба с враговете на Православната Църква.
След отделянето през септември 1918 г. от Саратовска губерния на Царицинската губерния, с решение на Патриарх Тихон и на Св.Синод била образувана Царицинската епархия на Руската православна църква. Пръв управляващ архиерей на учредената Царицинска епархия станал епископ Дамиан. Организацията на епархийския живот преминала в условията на Гражданската война и водените ожесточени боеве за гр. Царицин между червените и белите войски. Множество благочини останали без свещеници, арестувани от ЧК или избягали при белите. Разправата от страна на червените заплашвала и архиерея. След завземането на Царицин от войските на генерал Деникин, епископ Дамиан през август 1919 г. свикал събрание на епархиалното духовенство по въпросите за оказване помощ на свещенослужителите, бягащи в Царицин от червените. Събранието постановило да се открие в Царицин пастирско-богословско училище. През август-октомври 1919 г. поради заплахата от завземане на Царицин от червените, епископ Дамиан бил евакуиран в Ставропол, където той организирал работата на Царацинското пастирско-богословско училище с 4-годишен курс на обучение. Помещенията, учебниците и учебните пособия за него предоставил ректорът на Ставрополската духовна семинария. Донското правителство отделило сумата 100 000 рубли „за издръжка на педагогическия персонал”. Към училището бил открит интернат със средства на Царицинската епархия. Ректор на това училище станал епископ Дамиан. Но занятията в него продължили само месец и половина, тъй като в края на октомври, след освобождаването на Царицин, училището било преместено в Царицин, където се върнал и епископ Дамиан. Но в края на декември 1919 г. във връзка с общото отстъпление на войските на генерал Деникин, епископ Дамиан бил принуден да замине в Ростов на Дон, а след това в Крим - в Севастопол, където пристигнал през февруари 1920 година. Представителите на Кримската администрация се обърнали към еп. Дамиан с молба да помогне за обединяването на православните бежанци и духовенството. Било прието решение да се създаде Братство в староруски дух. То било създадено на 8 септември 1920 година с цел да бъде духовна подкрепа на бежанците. Името на новото православно братство било „Свето-Владимирско братство”, тъй като неговото откриване станало до купела на св. Владимир в Херсонес. Епископ Дамиан е чел публични лекции в Севастополското морско офицерско събрание, в болници и лазарети. В село Нови Херсонес (Туровка) била открита гимназия от смесен тип, за издръжката на която средства постъпвали от започналия работа братски кооператив.
През ноември 1920 година, когато в Крим влязла Червената армия, епископ Дамиан се евакуирал в Константинопол. И тук негова главната грижа била духовното обгрижване на руските бежанци. В неделите и в празничните дни той служел в руската посолска църква в Константинопол. Към храма се създала енория, обединяваща главно казаците, сред които епископ Дамиан се ползвал с голямо уважение. Преподавал Закон Божий в неделното училище и в приюта за руски деца. Под ръководството на епископ Дамиан се възобновила дейността на Свето-Владимирското братство. Съвместно с американския Червен кръст и Американския комитет за спасение на руските деца в Константинопол били създадени детска градина, интернат за юноши от училищна възраст, столова. На 1 септември 1922 г. той взел участие в разширеното заседание на Висшето църковно управление зад граница (ВЦУЗ).
Епископ Дамиан се обърнал към ВЦУЗ с предложение за откриване в Константинопол на пастирско-богословско училище, но получил отказ. Тогава той се обърнал към йерарсите на Българската православна църква, които му предоставили под негово управление Горно-Воденския манастир „Свв.Кирик и Иулита”,който е недалеч от гр. Станимака (сега Асеновград). През ноември 1921 г. епископ Дамиан се преселил в България. Тук именно той пренесъл дейността на Свето-Владимирското братство. След възстановителните работи в манастира „Свв. Кирик и Иулита”, през септември 1923 г. било открито Руското пастирско-богословско училище за подготовка на кадри свещенослужители – мисионери и организатори на енорийския живот. Като ректор на училището, епископ Дамиан също така преподавал Свещено Писание, омилетика, литургика, дидактика, пастирско богословие. В програмата на обучение, освен богословски дисциплини, били включени философия, логика, психология и педагогика. Богословско образование в училището можели да получат не само руснаци. В стремежа си да разшири пастирската подготовка и да направи духовното образование по-достъпно, епископ Дамиан организирал задочно преподаване на богословските дисциплини, което преди това не се практикувало в духовните учебни заведения. Изпитвайки постоянни материални трудности, учащите се и обитателите на манастира начело с ректора сами си осигурявали прехраната. Сред учителите в пастирското училище били известните в Русия преподаватели, като кандидатите по богословие Б.В. Остроумов, К.И. Омшанский, В.И. Лазарев, свещеник Е. Череповецкий. Лекции в училището изнасяли Берлинският епископ Тихон, Сливенският митрополит Иларион и много други руски и български свещенослужители. Към 1936 година от училището излезли 50 свещенослужители – мисионери и организатори на енорийския живот. Освен руснаци, в училището се учели и българи, гърци, сърби и даже немци, приели православие.
През 20-30-те години на ХХ век, под ръководството на епископ Дамиан се разширила просветителската, мисионерската и издателската дейност на Свето-Владимирското братство. Ежегодно на 15(28) юни, в деня на паметта на св. равноапостолния княз Владимир, братството провеждало „Дни на руската култура”. През 1926 година бил учреден мисионерски лагер за руските емигранти в България. Свето-Владимирското братство открило свои отделения и в други страни (в т.ч. и Бразилия).
Владика Дамиан продължавал да носи в емиграция титула „Царицински епископ”. На 13 май 1930 г. за извършената просветителска и мисионерска дейност бил повишен от Архиерейския Събор на Руската Православна църква зад граница в сан архиепископ.
Архиепископ Дамиан активно се занимавал с научна и публицистична дейност. Той е автор на редица исторически и биографични очерци, на много статии и брошури на богословски и църковно-обществени теми, на ръководства по пастирско богословие.
Награден е с ордените: „Св. Ана”-2-ра и 3-та степен, с българския орден „За граждански заслуги”.
Погребан е на 22 април 1936 г. в руския парцел на Централните софийски гробища.
