От 11 години манастирът „Св. пророк Илия“ отново събира на храмовия си празник жители и потомци на останалото под водите на язовир „Искър“ село Горни Пасарел. Още от предишния ден започва подготовката за празника с почистване и подготвяне на корбана, който тази година е постен от фасул с много подправки.
Намиращ се днес в землището на Държавно ловно стопанство „Искър“, манастирът дълги години е бил недостъпен и тънел в разруха и забрава. Първото му възстановяване започва в началото на 30-те години на ХХ в., когато по свидетелство на жена излязла от кома се откриват основите на древен храм и върху тях започва изграждането на манастирска църква. През 1934 г. с литийно шествие и Велик водосвет храмът е осветен. По спомени на най-възрастната жива жителка на потъналото село Горни Пасарел, 97 годишната Лазаринка Попова Копчалийска, чийто баща и брат са били свещеници, за освещаването дошли духовници от София. Всяка година на Илинден горнопасарелци се събирали в манастира за тържествена Богослужба и давали богат корбан за празника на светеца.
На 6 септември 1954 г. официално е открит язовир Искър построен за 5 години по проект изработен още от 30-те години. Най-голямото водохранилище у нас има обем 40 млн.куб.м и е дълго 13,5 км. На дъното на язовира остават три села – Горни Пасарел, Шишманово и Калково. Населението им е разселено по цяла България, като голяма част от горнопасарелци по-компактно днес живеят в селата Горубляне, Лозен, Герман и в няколко софийски квартала. От трите потъналите села остават само манастирите и училището на с. Калково – днес Щъркелово гнездо. Въпреки разселването хората идват обработват и прибират реколтата от останалите над водата свои ниви, но не за дълго. С решение на комунистическата власт нивите са национализирани и включени в землището на ловното стопанство. Така откъснат от света остава и манастирът „Св. Илия“ и неговата единствена монахиня (в света Магдалена Кабранска), за която се знае само, че е била от с. Горни Пасарел и че е имала двама братя – единият свещеник в съседно село, а другият пощальон в Горни Пасарел. За монашеското й име има неясни данни, но повечето я наричали със светското й име „стрина Магдалена“. Един от хората, които са основни дарители и спомоществователи за възстановяването на манастирския храм Илия Гроздев помни от дете монахинята като малка крехка жена с дисаги от конски върви, в които носела свещи за живеещите в Горубляне горнопасарелци, които от своя страна събирали помощи за нея – кой каквото може в храна и пари дарявал. За малчуганите калугерката винаги носела лешници, които събирала по пътя от манастира през Лесков дол до пристана, от който с лодка се придвижвала до Щъркелово гнездо и от там с преминаващия автобус за София идвала при своите съселяни в Горубляне. Особено тежък станал живота й когато в залесенията на ловното стопанство пуснали за развъждане глигани. Но по-голяма беда се случила на самотната възрастна жена – психично болен я нападнал в малката й стаичка. След преживения ужас калугерката не могла да се съвземе и починала вероятно в болницата на гр. Самоков ок.1974 г.. След смъртта й манастирът постепенно потъва в запустение.
По разказа на главния инициатор за възстановяването на св. обител, Мария Янчева, към търсенето на порутения храм ги насочва благочестива вярваща жена народен лечител, към която за съвет се обръщат след няколко поредни смъртни случаи на млади момчета, потомци на горнопасарелци. Така от 2006 г., един път в годината, жителите и потомците на потъналото село започват да се събират на Илинден – 20 юли, да правят корбан за здраве и да възстановяват храма. Тази година всички се радваха на новата подова и цокълна настилка и на новия полилей и си пожелаваха догодина на Илинден да се съберат за дългоочакваното освещаване на църквата.
Много са дарилите средства, пари и труд, които през годините непрестанно остават верни на каузата за възстановяването на манастира. С техника и дървен материал и ловното стопанство от години подпомага храмовия строеж и винаги на Илинден отваря широко вратите на резервата за поклонниците. В словото си към дошлите за празничния водосвет богомолци о. Лазар поздрави именниците и говори за примера на навършващия на 20 юли 102 години дядо Добри, който също е и сред дарителите на горнопасарелския манастир „Св. Илия“. Днес каузата за новото съграждане на манастира привлича не само горнопасарелци и техните потомци, но много добротворци от близо и далеч. Всеки, който желае да се приобщи към това свято дело може да дари пари по следната сметка:
Банка ДСК
Гр. София, клон 2112- Христо Ботев
Сметка в лева
BIC код STSABGSF
IBAN BG81STSA93000014091083
Църковно настоятелство
На „Св. Пр. Илия” – с. Горни Пасарел
