- Детайли
На 13 март, Негово Светейшество Българският патриарх и Софийски митрополит Неофит прие църковна делегация водена от Негово Високопреосвещенство Тамасоски митрополит Исайя от Кипърската православна църква. Той е на 
тридневно посещение в България по покана на Пловдивския митрополит Николай, в чиято епархия носи за поклонение частица от мощите на св. Николай Мирликийски Чудотворец.
Делегацията, водена от Тамасоски митрополит Исайя включваше архимандритите Нектарий и Теотокис от Кипърската църква.
Прочети още: ЦЪРКОВНА ДЕЛЕГАЦИЯ НА КИПЪРСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА БЕ НА ПОСЕЩЕНИЕ В СОФИЯ
- Детайли
Поклонение за празника на Врачешкия манастир „Св. Четиридесет мъченици” и посещение на Горнобогровския манастир „Св. вмчк Георги Победоносец” (9 март 2015 г.)
За пета поредна година Братството „Св. арх. Михаил” при Софийския катедрален храм „Света Неделя” организира поклонническо пътуване до Врачешкия манастир „Св. Четиридесет мъченици Севастийски” за празника на манастира, който се чества ежегодно на 9 март. Четиридесет и петимата поклонници тръгнаха в 7.15 ч. с автобус от София и въпреки лошото време и немалкото препятствия по пътя, с Божията помощ, след час и половина успяха да стигнат до вратите на Врачешкия манастир. Той е разположен в Западна Стара планина, под връх Мургаш, и се намира на около 4 км. от с. Врачеш и на 7 км. западно от Ботевград, Ловчанска епархия. Манастирът е построен по времето на Второто българско царство, след победата на цар Иван II Асен /1218-1241/ над епирския владетел Теодор Дука (Комнин) при Клокотница (9-ти март 1930 г.). Освен Врачешкия манастир, в памет на светите Четиридесет мъченици била построена и историческата църква в подножието на търновския хълм Царевец, Мерданският манастир, Великотърновско, възрожденската църква в с. Сапарева баня, както и новият манастир, издигнат между селата Доброславци и Балша, северозападно от София.
- Детайли
Негово Светейшество Българският патриарх Неофит ще оглави утре панихидата и Благодарствения молебен по повод Националния празник 3 март, които ще започнат в 10 ч., след светата Литургия в Патриаршеския катедрален ставропигиален храм-паметник „Св. Александър Невски”. Начало 10.00 ч. Заедно със съслужащото духовенство – Тивериополския епископ Тихон, патриаршески викарий и председател на църковното настоятелство на катедралата, Браницки епископ Григорий, викарий на Софийския митрополит, главния секретар на Светия Синод архим. Герасим, свещеници от БПЦ, представителите на Руската и Румънската православни църкви при Българската патриаршия и богомолния народ, Патриарх Неофит ще отправи молитви към Бога за упокоение душите на всички руски, румънски, фински, украински, беларуски воини и български опълченци, загинали за освобождението на страната ни в Руско-турската освободителна война. След това Светейшия ни патриарх ще отслужи Благодарствен молебен по повод празника на Освобождението на България от османско владичество. Към Всеподателя Бога, от Когото е всяко добро даяние, ще бъдат отправени благодарствени молитви за великия дар на свободата, с който, по Божия милост, се сподоби изстрадалият след петвековно чуждо иго български народ и ще бъде изпросено Божието благословение за благопреуспяването ни във всяко добро дело. По-късно Негово Светейшество патриарх Неофит и придружаващите го архиереи ще вземат участие в официалните тържества за 3 март пред паметника на Незнайния воин и от 18.30 ч. във вечерните тържества.
Отдел "Връзки с обществеността" при Св. Синод на БПЦ
- Детайли
На 27 февруари, в навечерието на 3 март – националния празник на Република България, бе открита изложба „Руско-турската война (1877-1878) и Освобождението на България в гравюри”. Изложбата подредена във централното фоайе на Българската академия на науките бе организирана от Научния архив и Централната библиотека на БАН и Форум „България-Русия”. Експозицията представя гравюри на кореспонденти и художници отразявали военните действия и свидетелстващи за най-важните моменти от хода на Освободителната война.
Прочети още: Възпоменателна изложба за Руско-турската война (1877-1878) и Освобождението на България
- Детайли
ВЪЗЛЮБЕНИ В ГОСПОДА БРАТЯ И СЕСТРИ,
В хилядолетната си история българският народ и неговата Православна църква са били изправяни пред не едно и две тежки изпитания. Времена на подем и възход са били заменяни от периоди на покруса и печал. Ала изпитанията не можеха да сломят духа на нашия народ, нито да подкопаят неизменната му вяра в Бога и в Неговия благ промисъл. Така беше и в дългите десетилетия на наложената над Българската Екзархия църковна схизма – може би най-тежкото в исторически аспект изпитание, пред което е била изправяна Поместната ни църква. С дълбока вяра в Бога, но и с ясно съзнание за несправедливия характер на стореното му през 1872 г., православният български народ нито за миг не измени на православната си християнска вяра и на светото Православие, а с много търпение дочака благоприятното време за разрешаване на тежкия конфликт с майката-църква Константинополската вселенска патриаршия, когато на 22 февруари 1945 г. схизмата беше вдигната и каноничното общение с останалите Поместни църкви беше възстановено.
Днес от това радостно събитие се изпълват седем десетилетия – период, в който, въпреки последвалите изпитания на безбожния тоталитарен политически режим и на последвалия го вътрешен разкол, нашата Църква израсна и още повече укрепна, за да влезе в третото хилядолетие от Христовата епоха единна и още по-силна – надеждна духовна опора на своя обичен народ и на своята родина. „Славна църква, която няма петно, или порок… света и непорочна” – такава, каквато искаше да вижда Църквата още в зората на християнството апостолът на народите, св. апостол Павел (Еф. 5:27).
Отбелязвайки скъпия на паметта на родната ни Църква юбилей, не е необходимо да се връщаме обратно към миналото, за да повтаряме добре известни истини и факти от това минало. Историята отдавна е изследвала и отсъдила всички подробности около така наречената „Българска схизма” – тъжно събитие не само от живота на родната ни Поместна църква, но и на цялата Църква Христова навсякъде по целия свят. Защото тази Църква е едно Тяло Христово и страданието на един от неговите членове донася не по-малко страдание и на цялото Тяло. „Защото чрез един Дух всички сме кръстени в едно тяло… и всички с един Дух сме напоени” (1Кор. 12:13). Както и радостта на всеки член на това Тяло Христово е радост и за всички останали.
Ето защо, нека в този празничен ден не търсим толкова историческата правда, а се радваме на единството от общението ни в Светия Дух с всички сестри – Православни църкви и заедно с тях да работим още по-усърдно и успешно за делото на православното християнско свидетелство, за общата мисия на Христовата Църква.
Бог на мира и любовта и общението в Светия Дух да бъдат с всички нас!
Честит и благословен юбилей!
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА СВ. СИНОД
† НЕОФИТ
ПАТРИАРХ БЪЛГАРСКИ И
МИТРОПОЛИТ СОФИЙСКИ
ЧЛЕНОВЕ НА СВ. СИНОД:
† ВРАЧАНСКИ МИТРОПОЛИТ КАЛИНИК
† СЛИВЕНСКИ МИТРОПОЛИТ ЙОАНИКИЙ
† ВИДИНСКИ МИТРОПОЛИТ ДОМЕТИАН
† НА САЩ, КАНАДА И АВСТРАЛИЯ МИТРОПОЛИТ ЙОСИФ
† ВЕЛИКОТЪРНОВСКИ МИТРОПОЛИТ ГРИГОРИЙ
† ПЛЕВЕНСКИ МИТРОПОЛИТ ИГНАТИЙ
† СТАРОЗАГОРСКИ МИТРОПОЛИТ ГАЛАКТИОН
† ЛОВЧАНСКИ МИТРОПОЛИТ ГАВРИИЛ
† ПЛОВДИВСКИ МИТРОПОЛИТ НИКОЛАЙ
† ДОРОСТОЛСКИ МИТРОПОЛИТ АМВРОСИЙ
† ЗАПАДНО- И СРЕДНОЕВРОПЕЙСКИ МИТРОПОЛИТ АНТОНИЙ
† ВАРНЕНСКИ И ВЕЛИКОПРЕСЛАВСКИ МИТРОПОЛИТ ЙОАН
† НЕВРОКОПСКИ МИТРОПОЛИТ СЕРАФИМ
† РУСЕНСКИ МИТРОПОЛИТ НАУМ