(От Чети-Минеи на св. Димитрий Ростовски)

Преподобномъченик Зосима бил родом от Киликия и се подвизавал в пустинята. По заповед на нечестивия Диоклетиан той бил заловен и предаден на мъчения заради вярата си в Христа. Изгорили ушите му с нагорещено желязо, после го хвърлили в котел, пълен с нечистотии, а накрая го повесили с главата надолу и го подложили на най-различни жестоки изтезания. Но по чудесен начин светият бил избавен от смъртта. Докато го измъчвали, от пустинята дошъл един лъв, който заговорил с човешки глас. При вида на това чудо, всички били обхванати от ужас и Зосима бил освободен.

Коментарисият Атанасий, като го видял невредим след тези толкова жестоки мъчения, повярвал в Христа и се кръстил. Светите Зосима и Атанасий отишли в пустинята и там, сред молитвените подвизи, в един планински дол мирно предали душите си на Господа.