- Детайли
ГЛАВА 1.
1. Откровение на Иисуса Христа, що Му даде Бог, за да покаже на рабите Си онова, което трябва да стане скоро. И Той го яви, като го изпрати чрез Ангела Си на Своя раб Иоана,
2. който възвести словото Божие и свидетелството Иисус Христово, и всичко, що е видял.
3. Блажен е оня, който чете, и ония, които слушат думите на пророчеството и пазят писаното в него; защото времето е близо.
4. Иоан - до седемте църкви, които са в Асия: благодат вам и мир от Оногова, Който е, и Който е бил, и Който иде, и от седемте духове, които са пред Неговия престол,
5. и от Иисуса Христа, Който е верният свидетел, първороденият из мъртвите и началникът на земните царе. Нему, Който ни възлюби и уми от нашите грехове чрез Своята кръв
6. и Който ни направи пред Бога и Своя Отец царе и свещеници, - слава и владичество вовеки веков! Амин.
7. Ето, иде с облаците, и ще Го види всяко око, и ония, които Го прободоха; и ще се разплачат пред Него всички земни племена. Да, амин!
8. Аз съм Алфа и Омега, начало и край, - казва Господ, Който е, Който е бил и Който иде, Вседържителят.
9. Аз, Иоан, който съм и брат ваш и съучастник в скръбта и в царството и в търпението Иисус Христово, бях на острова, наречен Патмос, заради словото Божие и заради свидетелството Иисус Христово.
10. Един неделен ден бях обзет от дух и чух зад себе си силен глас като от тръба, който казваше: Аз съм Алфа и Омега, първият и последният;
11. и туй, що видиш, напиши на книга и изпрати на църквите, що са в Асия: в Ефес и в Смирна, в Пергам и в Тиатир, в Сарди, във Филаделфия и в Лаодикия.
12. И обърнах се да видя, отде иде гласът, който говореше с мене; и като се обърнах, видях седем златни светилника,
13. а сред седемте светилника едного, подобен на Син Човечески, облечен в дълга до нозете дреха и препасан до гърдите със златен пояс;
14. главата и космите Му бяха бели като бяла вълна, като сняг, и очите Му - като огнен пламък;
15. нозете Му - подобни на лъскава мед, като в пещ нажежени, и гласът Му - като шум от много води;
16. Той държеше в дясната Си ръка седем звезди, а от устата Му излизаше двуостър меч; лицето Му сияеше, както слънце сияе в силата си.
17. Щом Го видях, паднах при нозете Му като мъртъв. Той тури върху ми дясната Си ръка и ми каза: не бой се; Аз съм първият и последният
18. и живият; бях мъртъв, и ето, жив съм вовеки веков, амин; и имам ключовете на ада и смъртта.
19. И тъй, напиши, което видя, което е и което има да стане след това.
20. Това е тайната на седемте звезди, които ти видя в десницата Ми, и на седемте златни светилници: седемте звезди са ангелите на седемте църкви; и седемте светилника, що видя, са седемте църкви.
ГЛАВА 2.
1. На ангела на ефеската църква напиши: тъй казва Оня, Който държи седемте звезди в десницата Си, Който ходи посред седемте златни светилника:
2. зная делата ти, труда ти и търпението ти, и че не можеш да търпиш лошите; зная, че си изпитал ония, които наричат себе си апостоли, а не са, и си ги намерил лъжци;
3. че си претърпял и имаш търпение, че за името Ми си се трудил и не си се уморил.
4. Но имам нещо против тебе, задето остави първата си любов.
5. Помни, прочее, откъде си паднал, и се покай, и върши предишните дела; ако ли не, скоро ще ти дойда и ще отместя светилника ти от мястото му, ако се не покаеш.
6. Но ти имаш това добро, че мразиш делата на николаитите, които и Аз мразя.
7. Който има ухо, нека чуе, що Духът говори на църквите: на оногова, който побеждава, ще дам да яде от дървото на живота, що е посред Божия рай.
8. И на ангела на смирненската църква напиши: тъй казва Първият и Последният, Който биде мъртъв и оживя:
9. зная твоите дела, скръб и сиромашия (но ти си богат), и хулите на ония, които казват за себе си, че са иудеи, а не са, но са сатанинско сборище.
10. Не бой се никак от онова, което има да претеглиш. Ето, дяволът ще хвърли някои от вас в тъмница, за да ви изкуси, и ще имате скръб десетина дни. Бъди верен до смърт, и ще ти дам венеца на живота.
11. Който има ухо, нека чуе, що Духът говори на църквите: който побеждава, няма да бъде повреден от втората смърт.
12. И на ангела на пергамската църква напиши: тъй казва Оня, Който държи двуострия меч;
13. зная делата ти, и де живееш, там, дето е престолът на сатаната, и държиш името Ми, и не се отрече от вярата Ми дори в дните, когато верният Ми свидетел Антипа биде умъртвен между вас, среди които живее сатаната.
14. Но имам малко нещо против тебе, задето имаш там някои, които държат учението на Валаама, който учеше Валака да вкара в грях синовете Израилеви, та да ядат идоложертвено и да блудствуват.
15. Тъй и ти имаш някои, които държат николаитското учение, което мразя.
16. Покай се; ако ли не, скоро ще ти дойда и ще вляза в бой против тях с меча на устата Си.
17. Който има ухо, нека чуе, що Духът говори на църквите: на оногова, който побеждава, ще дам да яде от съкровената мана, и ще му дам бяло камъче, и на камъчето написано ново име, що никой не знае, освен оня, който го получава.
18. И на ангела на тиатирската църква напиши: тъй казва Син Божий, Чиито очи са като огнен пламък, и нозете подобни на лъскава мед:
19. зная твоите дела, и любов, и служба, и вяра, и търпение, и че последните ти дела са по-много от първите.
20. Но имам малко нещо против тебе, задето допускаш жената Иезавела, която нарича себе си пророчица, да учи и прелъстява рабите Ми да блудствуват и да ядат идоложертвено.
21. И дадох й време да се покае за блудството си, но тя се не покая.
22. Ето, нея хвърлям на постелка, а прелюбодействуващите с нея - в голяма скръб, ако се не покаят за делата си;
23. и чедата й ще поразя със смърт, и всички църкви ще узнаят, че Аз съм, Който изпитвам сърца и вътрешност; и всекиму от вас ще въздам според делата му.
24. А вам и на другите в Тиатир, които не държат това учение и не са узнали така наричаните дълбини сатанински, казвам: няма да ви наложа друго бреме;
25. само това, що имате, дръжте, докле дойда.
26. И който побеждава и пази делата Ми докрай, нему ще дам власт над езичниците,
27. и ще ги пасе с жезъл железен; като глинени съдове ще се строшат, както и Аз получих власт от Отца Си;
28. и ще му дам утринната звезда.
29. Който има ухо, нека чуе, що Духът говори на църквите.
ГЛАВА 3.
1. И на ангела на сардийската църква напиши: тъй казва Оня, Който има седемте духове Божии и седемте звезди: зная твоите дела; носиш име, че си жив, а си мъртъв.
2. Буден бъди и укрепявай останалото, което е на умиране; защото не намерих делата ти съвършени пред Моя Бог.
3. Помни, прочее, как си приел и чул, и пази, и се покай. Ако ли не бъдеш буден, ще дойда върху тебе като крадец, и няма да узнаеш, в кой час ще дойда върху тебе.
4. Но в Сарди имаш няколко души, които не са осквернили дрехите си; те ще ходят с Мене в бели дрехи, понеже са достойни.
5. Който побеждава, той ще се облече с бели дрехи, и няма да залича името му от книгата на живота, а ще изповядам името му пред Моя Отец и пред Неговите Ангели.
6. Който има ухо, нека чуе, що Духът говори на църквите.
7. И на ангела на филаделфийската църква напиши: тъй казва Светият, Истинният, Оня, Който има ключа Давидов, Който отваря, и никой не ще затвори, - затваря, и никой не ще отвори:
8. зная твоите дела; ето, дадох ти врата отворени, и никой не може да ги затвори; ти имаш малка сила и запази словото Ми и се не отрече от името Ми.
9. Ето, ще дам от сатанинското сборище ония, които казват за себе си, че са иудеи, а не са, но лъжат, - ето, ще ги направя да дойдат и да се поклонят пред нозете ти и да познаят, че Аз те обикнах.
10. Понеже ти запази словото на търпението Ми, и Аз ще те запазя от часа на изкушението, който има да дойде върху цялата вселена, за да изкуси живеещите на земята.
11. Ето, ида скоро; дръж, що имаш, за да не вземе никой венеца ти.
12. Оногова, който побеждава, ще направя стълб в храма на Моя Бог, и той няма вече да излезе вън; и ще напиша върху него името на Моя Бог и името на града на Моя Бог, на новия Иерусалим, който слиза от небето от Моя Бог, и Моето ново име.
13. Който има ухо, нека чуе, що Духът говори на църквите.
14. И на ангела на лаодикийската църква напиши: тъй казва Амин, верният и истински свидетел, началото на Божието създание:
15. зная твоите дела: ти не си ни студен, ни горещ; о, дано да беше студен или горещ!
16. Така, понеже си хладък, и нито горещ, нито студен, ще те изблювам из устата Си.
17. Защото казваш: богат съм, разбогатях и от нищо не се нуждая, а не знаеш, че ти си злочест и клет, сиромах, сляп и гол, -
18. съветвам те да си купиш от Мене злато, през огън пречистено, за да се обогатиш; и бяло облекло, за да се облечеш, и да се не виждат срамотите на твоята голота, и с очна мас намажи очите си, за да виждаш.
19. Които Аз обичам, тях изобличавам и наказвам. И тъй, бъди ревностен и се покай.
20. Ето, стоя пред вратата и хлопам: ако някой чуе гласа Ми и отвори вратата, ще вляза при него и ще вечерям с него, и той с Мене.
21. На оногова, който побеждава, ще дам да седне с Мене на Моя престол, както и Аз победих и седнах с Отца Си на Неговия престол.
22. Който има ухо, нека чуе, що Духът говори на църквите.
ГЛАВА 4.
1. След това погледнах, и ето, врата отворени на небето, и предишният глас, що бях чул като от тръба, която говореше с мене, каза: изкачи се тук, и ще ти покажа, какво трябва да стане след това.
2. И веднага бях обзет от дух; и ето, на небето стоеше престол, и на престола седеше Някой;
3. Който седеше, наглед приличаше на камък яспис и сардис, а около престола имаше и дъга, която наглед приличаше на смарагд.
4. Около престола пък имаше двайсет и четири престола; а на престолите видях седнали двайсет и четири старци, облечени с бели дрехи, и на главите си имаха златни венци.
5. И от престола излизаха светкавици, гръмотевици и гласове; а пред престола горяха седем огнени светила, които са седемте Божии духове;
6. и пред престола имаше стъклено море, подобно на кристал; а сред престола и около престола - четири животни, отпред и отзад пълни с очи:
7. първото животно приличаше на лъв, второто животно - на теле, третото животно имаше лице като на човек, а четвъртото животно приличаше на хвърчащ орел.
8. И четирите животни имаха всяко по шест крила наоколо си, а извътре бяха пълни с очи, и без почивка денем и нощем възклицаваха: свет, свет, свет е Господ Бог Вседържител, Който е бил, Който е и Който иде.
9. А когато животните въздаваха слава, чест и благодарност на Седналия на престола, на Живеещия вовеки веков,
10. двайсет и четирите старци падаха пред Седналия на престола, покланяха се на Живеещия вовеки веков и полагаха венците си пред престола, казвайки:
11. достоен си, Господи, да приемеш славата, честта и силата, защото Ти си сътворил всичко, и по Твоя воля всичко съществува и е сътворено.
ГЛАВА 5.
1. И видях в десницата на Оногова, Който седеше на престола, книга, написана отвътре и отвън, запечатана със седем печата.
2. И видях силен Ангел, който викаше с висок глас: кой е достоен да разгърне книгата и да снеме печатите й?
3. И никой не можеше, нито на небето, нито на земята, нито под земята, да разгърне книгата, нито да я гледа.
4. И аз плаках много, че никой се не намери достоен да разгърне и прочете тая книга, нито да я гледа.
5. И един от старците ми рече: не плачи; ето, лъвът, който е от Иудиното коляно, коренът Давидов, победи и може да разгърне книгата и да снеме седемте й печата.
6. Погледнах, и ето, сред престола и четирите животни и сред старците стоеше Агнец, като заклан, със седем рога и седем очи, които са седемте духове Божии, разпратени по цялата земя.
7. Той дойде и взе книгата от десницата на Оногова, Който седеше на престола.
8. И когато взе книгата, четирите животни и двайсет и четирите старци паднаха пред Агнеца, държейки всеки от тях гусли и златни чаши, пълни с тамян, които са молитвите на светиите;
9. и пееха нова песен, думайки: достоен си да вземеш книгата и да снемеш печатите й, защото Ти бе заклан и със Своята кръв ни изкупи за Бога от всяко коляно и език, народ и племе,
10. и ни направи пред нашия Бог царе и свещеници; и ще царуваме на земята.
11. След това видях и чух гласа на много Ангели около престола и около животните и старците (и броят им беше много милиони),
12. които говореха с висок глас: достоен е закланият Агнец да приеме силата и богатството, премъдростта и могъществото, честта, славата и благословението.
13. И всяко създание на небето и на земята, под земята и в морето, и всичко, що е в тях, чувах да говори: на Оногова, Който седи на престола, и на Агнеца - благословение и чест, слава и владичество вовеки веков.
14. И четирите животни казваха: амин. И двайсет и четирите старци паднаха и се поклониха на Живеещия вовеки веков.
ГЛАВА 6.
1. И видях, когато Агнецът сне един от седемте печата, и чух едно от четирите животни да говори като с глас на гръмотевица: дойди и гледай!
2. И видях, и ето бял кон, и на него ездач с лък; и даден му бе венец, и той излезе като победител, за да победи.
3. А когато сне втория печат, чух второто животно да говори: дойди и гледай!
4. И излезе друг кон, риж; и на ездача му бе дадено да отнеме мира от земята, та човеците един други да се убиват; и даден му бе голям меч.
5. А когато сне третия печат, чух третото животно да говори: дойди и гледай! И видях, ето вран кон, и върху него ездач с къпони в ръка.
6. И чух глас среди четирите животни, който говореше: хиникс * жито за динарий, и три хиникса ечемик за динарий; ала дървеното масло и виното да не повредиш.
7. А когато сне четвъртия печат, чух гласа на четвъртото животно да говори: дойди и гледай!
8. И видях, и ето сив кон, и върху него ездач, чието име беше смърт; и адът следваше подире му; и им се даде власт над четвъртата част на земята - да умъртвяват с меч и глад, с мор и със земни зверове.
9. А когато сне петия печат, видях под жертвеника душите на закланите за словото Божие и за свидетелството, що имаха;
10. и викаха с висок глас, думайки: докога, Владико Светий и Истинний, не ще съдиш и не ще отмъстяваш за нашата кръв на ония, които живеят на земята?
11. И всекиму от тях се дадоха бели дрехи, и им се каза да починат още малко време, докле се допълни броят на съслужителите и братята им, които ще бъдат убити, както и те.
12. И видях, когато сне шестия печат, и ето, стана голям трус, и слънцето стана черно като струнено вретище, и месечината стана като кръв;
13. звездите пък небесни паднаха на земята, както смоковница, разлюляна от силен вятър, хвърля незрелите си смокини;
14. и небето се дръпна и се нави като свитък, и всяка планина и остров се отместиха от местата си;
15. и земни царе, и велможи, и богати, и хилядоначалници, и силни, и всеки роб и свободник се скриха в пещери и планински скали,
16. казвайки на планините и на скалите: паднете върху нас и скрийте ни от лицето на Оногова, Който седи на престола, и от гнева на Агнеца,
17. защото дойде великият ден на гнева Му, и кой може устоя?
* Гръцка мярка - около 1 кг (324 драма).
ГЛАВА 7.
1. След туй видях четири Ангела да стоят на четирите ъгли на земята, държейки четирите земни ветрове, за да не духа вятър нито на земята, нито на морето, нито на някое дърво.
2. И видях друг Ангел да възлиза от изгрев-слънце, който имаше печат на Живия Бог. И той извика с висок глас към четирите Ангела, на които бе дадено да повредят земята и морето, казвайки:
3. не повреждайте земята, ни морето, нито дърветата, докле не турим печат върху челата на рабите на нашия Бог.
4. И чух броя на отбелязаните с печат: сто четирийсет и четири хиляди, отбелязани с печат от всички колена на синовете Израилеви.
5. От Иудино коляно отбелязани с печат - дванайсет хиляди; от Рувимово коляно - дванайсет хиляди; от Гадово коляно - дванайсет хиляди;
6. от Асирово коляно - дванайсет хиляди; от Нефталимово коляно - дванайсет хиляди; от Манасиино коляно - дванайсет хиляди;
7. от Симеоново коляно - дванайсет хиляди; от Левиино коляно - дванайсет хиляди; от Исахарово коляно - дванайсет хиляди;
8. от Завулоново коляно - дванайсет хиляди; от Иосифово коляно - дванайсет хиляди; от Вениаминово коляно - дванайсет хиляди.
9. След туй видях, и ето, голямо множество народ, което никой не можеше да преброи, - от всички племена и колена, народи и езици; те стояха пред престола и пред Агнеца, облечени в бели дрехи и с палмови вейки в ръце.
10. И възклицаваха с висок глас, думайки: спасението дължим на нашия Бог, Който седи на престола, и на Агнеца!
11. А всички Ангели стояха около престола, старците и четирите животни, и паднаха ничком пред престола и се поклониха Богу,
12. думайки: амин! благословение и слава, премъдрост и благодарение, чест и сила и могъщество на нашия Бог вовеки веков! Амин.
13. А един от старците заговори и ме попита: тия, облечените в бели дрехи, кои са и откъде са дошли?
14. Аз му отговорих: ти знаеш, господарю. А той ми рече: те са, които идат от голямата скръб; те опраха дрехите си и ги избелиха с кръвта на Агнеца.
15. Затова са пред престола на Бога, Комуто и служат денем и нощем в Неговия храм; и Тоя, Който седи на престола, ще се всели в тях;
16. няма вече да огладнеят, нито да ожаднеят; тях няма да види слънце, и никакъв пек;
17. защото Агнецът, Който е сред престола, ще ги пасе и води на живи извори водни, и Бог ще отрие всяка сълза от очите им.
ГЛАВА 8.
1. Когато сне седмия печат, настана тишина на небето, около половина час.
2. И видях седемте Ангели, които стояха пред Бога, и дадоха им се седем тръби.
3. Тогава дойде друг Ангел със златна кадилница и застана пред жертвеника; и му се даде много тамян, та с молитвите на всички светии да го тури на златния жертвеник, що беше пред престола.
4. Димът от тамяна с молитвите на светиите се издигна от ръката на Ангела пред Бога.
5. Ангелът взе кадилницата, напълни я с огън от жертвеника и я хвърли на земята; тогава се появиха гласове, гръмотевици, светкавици и трус.
6. И седемте Ангели, които държаха седемте тръби, се приготвиха да затръбят.
7. Първият Ангел затръби, и се появи град и огън, смесени с кръв, и паднаха на земята; и третата част от дърветата изгоря, и всичката зелена трева изгоря.
8. Затръби и вторият Ангел, и като че голяма планина, пламнала в огън, се срина в морето; и третата част от морето стана на кръв,
9. и умря третата част от морските твари, които имаха душа; и третата част от корабите загина.
10. Затръби и третият Ангел, и от небето падна голяма звезда, горяща като светило, и падна върху третата част на реките и върху водните извори;
11. и името на тая звезда е пелин; и третата част от водите стана на пелин, и много човеци умряха от водите, понеже се бяха вгорчили.
12. Затръби и четвъртият Ангел, и биде ударена третата част от слънцето, третата част от месечината и третата част от звездите, за да потъмнее третата им част, та третата част на деня, както и на нощта, да не свети.
13. И видях и чух един Ангел, да хвърка посред небето и да вика с висок глас: горко, горко, горко на живеещите по земята от останалите тръбни гласове на тримата Ангели, които ще тръбят.
ГЛАВА 9.
1. Затръби и петият Ангел, и видях звезда, паднала от небето на земята; и даде й се ключът от кладенеца на бездната:
2. тя отвори кладенеца на бездната, и излезе дим от кладенеца като дим от голяма пещ; слънцето и въздухът потъмняха от дима на кладенеца.
3. И от дима излязоха скакалци по земята, и даде им се власт, каквато власт имат земните скорпии.
4. И им се каза, да не повреждат земната трева, нито какъв да е злак, нито някое дърво, а само ония човеци, които нямат Божия печат на челата си.
5. И им се даде не да ги убиват, а само да ги мъчат пет месеца; и мъките от тях са като мъки от скорпия, кога ужили човека.
6. В ония дни човеците ще търсят смъртта, ала няма да я намерят; ще поискат да умрат, ала смъртта ще побегне от тях.
7. По своя вид скакалците приличаха на коне, стегнати за война; на главите им имаше като че златоподобни венци, а лицата им бяха като лица човешки;
8. имаха коси като косите на жени, а зъбите им бяха като на лъвове;
9. имаха брони като брони от желязо; шумът пък на крилете им бе като шум от колесници с много коне, кога тичат на война;
10. имаха опашки като у скорпии, а на опашките им имаше жила, и дадена им бе власт да пакостят на човеците пет месеца.
11. За цар над себе си имаха ангела на бездната; името му по еврейски е: Авадон, а по гръцки - Аполион *.
12. Едното "горко" мина, ето, след него идат още две "горко".
13. И шестият Ангел затръби, и чух един глас от четирите рога на златния жертвеник, що е пред Бога;
14. гласът говореше на шестия Ангел, у когото беше тръбата: освободи четирите Ангела, вързани при голямата река Ефрат.
15. И бидоха освободени четирите Ангела, които бяха и приготвени за часа и деня, за месеца и годината, за да убият третината от човеците.
16. Броят на конните войски беше двеста милиона; и чух броя им.
17. И тъй, видях конете във видението и ездачите им, облечени в брони огнени, хиацинтови и жупелни; главите на конете бяха като глави на лъвове, и от устата им излизаше огън, дим и жупел.
18. От тия три язви - огъня, дима и жупела, излизащи от устата им, умря третината от човеците;
19. защото тяхната сила беше в устата им, а опашките им - прилични на змии, имаха глави, с които пакостяха.
20. И останалите човеци, които не загинаха от тия порази, не се и покаяха за делата на ръцете си, та да се не покланят на бесове и на златни, сребърни, медни, каменни и дървени идоли, които не могат нито да виждат, нито да чуват, нито да ходят;
21. и не се покаяха за убийствата си, нито за магьосничествата си, нито за блудството си, нито за кражбите си.
* Губител.
ГЛАВА 10.
1. И видях друг, силен Ангел да слиза от небето, обгърнат от облак, над главата му дъга, и лицето му като слънце, а нозете му като огнени стълбове;
2. в ръката си държеше разгърната книжка; и тури десния си крак на морето, а левия - на земята;
3. и извика с висок глас, както лъв рика, а когато извика, седемте гръма проговориха със своите гласове.
4. И когато седемте гръма проговориха с гласовете си, наканих се да пиша; но чух глас от небето да ми казва: запечатай това, що говориха седемте гръма, и недей го писа.
5. И Ангелът, когото видях да стои на морето и на земята, дигна ръка към небето
6. и се закле в Оногова, Който живее вовеки веков и Който сътвори небето и каквото е на него, земята и каквото е върху нея, и морето и каквото е в него, - че не ще вече да има време;
7. но в дните, когато седмият Ангел възгласи и затръби, ще се извърши тайната на Бога, както бе благовестил Той на Своите раби - пророците.
8. И гласът, що бях чул от небето, отново заговори с мене и рече: иди и вземи разгърнатата книжка в ръцете на Ангела, който стои на морето и на земята.
9. И отидох при Ангела и му рекох: дай ми книжката. Той ми отвърна: вземи и я изяж; в корема ти ще бъде горчива, но в устата ти ще бъде сладка като мед.
10. И взех книжката от ръката на Ангела и я изядох; и в устата ми беше сладка като мед; а когато я изядох, стана ми горчиво в корема.
11. И ми каза: трябва пак да пророкуваш между много народи и племена, езици и царе.
ГЛАВА 11.
1. И даде ми се тръст, подобна на жезъл, и ми се каза: стани и измери Божия храм и жертвеника и ония, които се покланят в него;
2. а външния двор на храма изключи и го не измервай, понеже е даден на езичниците: те ще тъпчат светия град четирийсет и два месеца.
3. И ще дам на двамата Мои свидетели, и те, облечени във вретище, ще пророкуват хиляда двеста и шейсет дена.
4. Това са двете маслинени дървета и двата светилника, що стоят пред Бога, Господа на земята.
5. И ако някой иска да ги увреди, огън ще излезе из устата им и ще погълне враговете им; ако някой поиска да ги увреди, така трябва той да бъде убит.
6. Те имат власт да затворят небето, за да не вали дъжд в дните на тяхното пророкуване, и имат власт над водите да ги превръщат в кръв и да поразят земята с всякаква пораза, колчем поискат.
7. И когато завършат свидетелствуването си, звярът, който излиза из бездната, ще встъпи в бой с тях, ще ги победи и ще ги убие,
8. а труповете им ще остави по стъгдите на големия град, който духовно се нарича Содом и Египет, дето и Господ наш биде разпнат.
9. Мнозина от народите и колената, от езиците и племената ще гледат труповете им три дена и половина и не ще оставят да бъдат положени труповете им в гробове.
10. Жителите на земята ще се зарадват за тях и ще се развеселят; и ще си пратят дарове един другиму, понеже тия два пророка мъчиха живеещите на земята.
11. Но след трите и половина дни у тях ще влезе дух на живот от Бога и те ще се изправят на нозете си, и голям страх ще обземе ония, които ги гледат.
12. Тогава ще чуят висок глас от небето да им казва: възлезте тука. И ще възлязат на небето в облак, и враговете им ще ги видят.
13. В оня час ще стане голям трус, и десетата част на града ще падне; а от труса ще загинат седем хиляди имена човешки; останалите пък ще се изплашат и ще въздадат слава на Небесния Бог.
14. Второто "горко" мина; ето, скоро иде третото "горко".
15. Затръби и седмият Ангел, и се разнесоха по небето силни гласове, които викаха: царството на света стана царство на Господа нашего и на Неговия Христос, и Той ще царува вовеки веков.
16. И двайсет и четирите старци, които седяха пред Бога на престолите си, паднаха ничком и се поклониха Богу,
17. казвайки: благодарим Ти, Господи, Боже Вседържителю, Който си, Който си бил и Който идеш, задето си проявил Твоята голяма сила и си се възцарил!
18. И разлютиха се народите, и дойде гневът Ти и времето да бъдат съдени мъртвите, и да дадеш отплата на Твоите раби - на пророците, на светиите и на ония, които се боят от името Ти, малки и големи, и да погубиш губителите на земята.
19. Тогава на небето се отвори храмът на Бога, и се яви ковчегът на завета Му в Неговия храм; след това се явиха светкавици и гласове, гръмотевици и трус и голяма градушка.
ГЛАВА 12.
1. И яви се на небето голяма поличба - жена, облечена в слънце; под нозете й - месечината, а на главата й - венец от дванайсет звезди;
2. тя беше непразна и викаше от родилни болки, и се мъчеше да роди.
3. След това се яви друга поличба на небето: ето, голям червен змей със седем глави и десет рога, а на главите му - седем корони;
4. опашката му повлече третината от небесните звезди и ги свали на земята. Змеят застана пред жената, която щеше да ражда, та, кога роди, да изяде детето й.
5. И тя роди мъжко дете, което ще управлява всички народи с железен жезъл; и детето й бе грабнато и занесено при Бога и престола Му.
6. А жената побягна в пустинята, дето тя имаше приготвено място от Бога, за да я хранят там хиляда двеста и шейсет дена.
7. И стана война на небето: Михаил и Ангелите му воюваха със змея, а змеят и ангелите му воюваха против тях,
8. но не устояха, и за тях се не намери вече място на небето.
9. И биде свален големият змей, древният змей, наричан дявол и сатана, който мами цялата вселена - свален на земята, а заедно с него бидоха свалени и ангелите му.
10. И чух на небето висок глас да говори: сега настана спасението и силата и царството на нашия Бог и властта на Неговия престол, понеже е свален клеветникът на братята ни, който ги клеветеше пред нашия Бог денем и нощем.
11. Те го победиха с кръвта на Агнеца и със словото на своето свидетелство, и не милееха за душата си дори до смърт.
12. Затова веселете се, небеса, и вие, които обитавате в тях! Горко вам, които населявате земята и морето, защото дяволът е слязъл при вас с голям гняв, като знае, че му остава малко време.
13. А когато змеят видя, че е свален на земята, подгони жената, която бе родила мъжкото дете.
14. И дадоха се на жената две крила на голям орел, за да хвърчи в пустинята на своето място, дето се храни през време, времена и половин време, далеч от лицето на змията.
15. И змията изпусна от устата си подир жената вода като река, за да я отвлече с реката.
16. Но земята помогна на жената; и отвори земята устата си и погълна реката, която змеят бе изпуснал из устата си.
17. И разлюти се змеят против жената и отиде да води война с останалите от семето й, които пазят Божиите заповеди и имат свидетелството на Иисуса Христа.
ГЛАВА 13.
1. След това застанах на морския пясък и видях да излиза от морето звяр със седем глави и десет рога; на роговете му имаше десет корони, а на главите му - богохулни имена.
2. Звярът, който видях, приличаше на леопард; нозете му бяха като на мечка, а устата му - като уста на лъв; и даде му змеят силата си, и престола си, и голяма власт.
3. И видях, че една от главите му като да бе смъртно ранена, но тая му смъртна рана заздравя. Тогава се почуди цялата земя и тръгна подир звяра; и се поклониха на змея, който бе дал власт на звяра,
4. поклониха се и на звяра, казвайки: кой прилича на тоя звяр, и кой може да воюва с него?
5. Нему се дадоха уста, които говореха големи думи и богохулства; даде му се и власт да воюва четирийсет и два месеца.
6. Тогава отвори уста за хула против Бога, за да похули името Му, жилището Му и ония, които живеят на небето.
7. И даде му се да воюва против светиите и да ги победи; даде му се власт над всяко коляно, език и народ.
8. И му се поклониха всички жители земни, чиито имена не са написани в книгата на живота при Агнеца, заклан от създание-мира.
9. Който има ухо, нека чуе.
10. Който откарва в плен, сам ще отиде в плен; който с меч убие, той трябва с меч да бъде убит. Тук е търпението и вярата на светиите.
11. И видях друг звяр да излиза от земята; той имаше два рога като на агне и говореше като змей.
12. И с всичката власт на първия звяр той действуваше пред него и караше цялата земя и жителите й да се поклонят на първия звяр, чиято смъртна рана бе заздравяла;
13. и вършеше големи личби, та дори и огън сваляше от небето на земята пред човеците.
14. И лъстеше жителите земни с личбите, що му бяха дадени да върши пред звяра, като думаше на жителите земни да направят един образ на звяра, който има рана от меч и остана жив.
15. И даде му се да вложи дух в зверовия образ, та зверовият образ дори да проговори и подействува тъй, че да бъдат убити ония, които не биха се поклонили на зверовия образ.
16. И той ще направи, щото на всички - малки и големи, богати и сиромаси, свободни и роби - да се даде белег на дясната им ръка или на челата им,
17. та никой да не може нито да купува, нито да продава, освен оня, който има тоя белег, или името на звяра, или числото на името му.
18. Тук е мъдростта. Който има ум, нека пресметне числото на звяра, понеже е число на човек, и числото му е шестстотин шейсет и шест.
ГЛАВА 14.
1. След това видях: ето, Агнецът стои на планина Сион, и с Него сто четирийсет и четири хиляди, които имаха на челата си написано името на Неговия Отец.
2. И чух глас от небето като шум от много води и като звук от силен гръм; чух глас на гуслари, които свирят на гуслите си
3. и пеят като че ли нова песен пред престола и пред четирите животни и старците; и никой не можеше да научи тая песен, освен ония сто четирийсет и четири хиляди, които бяха изкупени от земята.
4. Тия са, които се не оскверниха с жени, защото са девствени; тия са, които вървят след Агнеца, където и да отиде. Тия са изкупени измежду човеците, начатъци на Бога и Агнеца,
5. и в устата им лъст се не намери: те са непорочни пред престола Божий.
6. И видях друг Ангел да хвърчи посред небето, който имаше вечно евангелие, за да благовести на жителите земни, на всяко племе и коляно, език и народ;
7. той говореше с висок глас: бойте се от Бога и Му въздайте слава, защото настъпи часът на Неговия съд, и поклонете се на Оногова, Който е сътворил небето и земята, морето и водните извори.
8. И друг Ангел последва и казваше: падна, падна Вавилон, великият град, защото напои всички народи с яростното вино на блудството си.
9. И трети Ангел ги последва, като говореше с висок глас: който се поклони на звяра и на образа му, и получи белег на челото си или на ръката си,
10. той ще пие от виното на яростта Божия, вино неразводнено, наляно в чашата на гнева Му, и ще бъде измъчен с огън и жупел пред светите Ангели и пред Агнеца.
11. Димът от мъчението им ще се издига вовеки веков; няма да имат покой ни денем, ни нощем ония, които се покланят на звяра и на образа му, и които получават белега на името му.
12. Тук е търпението на светиите; тук са тия, които пазят заповедите Божии и вярата в Иисуса.
13. И чух глас от небето да ми казва: напиши: блажени са мъртвите, които умират в Господа отсега. Да, казва Духът, нека починат от трудовете си: делата им вървят заедно с тях.
14. И видях: ето, светъл облак, и на облака седеше Някой, подобен на Сина Човечески; на главата Си Той имаше златен венец, а в ръката - остър сърп.
15. И друг Ангел излезе от храма и извика с висок глас на Оногова, Който седеше на облака: прати сърпа Си и пожъни, защото дойде Ти часът за жетва: жетвата на земята е узряла.
16. И Седналият на облака хвърли сърпа Си на земята, и земята биде пожъната.
17. И друг Ангел, също така с остър сърп, излезе от храма, който се намираше на небето.
18. И друг Ангел, който имаше власт над огъня, излезе от жертвеника и със силен вик извика към оногова, който имаше острия сърп, казвайки: прати острия си сърп и обери гроздовете на земното лозе, защото гроздето му узря.
19. И Ангелът хвърли сърпа си на земята, обра земното лозе и хвърли гроздето в големия лин на Божия гняв.
20. И стъпкан биде линът вън от града, и потече кръв от жлеба дори до юздите на конете, на хиляда и шестстотин стадии.
ГЛАВА 15.
1. И видях друга поличба на небето, голяма и чудна: седем Ангели, които държаха седемте последни порази, защото с тях се свърши Божият гняв.
2. И видях като че ли стъклено море, смесено с огън; а ония, които победиха звяра и образа му, белега му и числото на името му, стояха на това стъклено море и държаха гусли Божии.
3. И пееха песента на Моисея, Божия раб, и песента на Агнеца, думайки: велики и чудни са Твоите дела, Господи, Боже Вседържителю! Праведни и истинни са Твоите пътища, Царю на светиите!
4. Кой не ще се побои от Тебе, Господи, и не ще да прослави Твоето име? Защото само Ти си свет; защото всички народи ще дойдат и ще се поклонят пред Тебе; защото Твоите присъди станаха явни.
5. След това видях: ето, на небето се отвори храмът на скинията на свидетелството.
6. И излязоха от храма седемте Ангели, които държаха седемте порази, облечени с чисти и светли ленени дрехи и опасани през гърдите със златни пояси.
7. И едно от четирите животни даде на седемте Ангели седем златни чаши, пълни с гнева на Бога, Който живее вовеки веков.
8. И напълни се храмът с дим от славата на Бога и от силата Му, и никой не можеше да влезе в храма, докле се не свършиха седемте порази на седемте Ангели.
ГЛАВА 16.
1. И чух от храма висок глас да казва на седемте Ангели: идете, излейте на земята седемте чаши с гнева Божий.
2. Отиде първият Ангел, та изля на земята своята чаша; и по човеците, които имаха белега на звяра и се покланяха на образа му, появиха се лоши и люти струпеи.
3. Вторият Ангел изля своята чаша в морето; и то стана на кръв, като кръвта на убит човек; и всичко живо в морето измря.
4. Третият Ангел изля чашата си в реките и в изворите водни, и те станаха на кръв.
5. След това чух Ангела на водите да казва: праведен си, Господи, Който си, Който си бил, и Който си свет, задето тъй си отсъдил,
6. понеже те проляха кръв на светии и пророци, и Ти им даде кръв да пият: заслужават това.
7. И чух другиго да говори от жертвеника: да, Господи, Боже Вседържителю, истински и праведни са Твоите присъди.
8. Четвъртият Ангел изля чашата си върху слънцето; и даде му се да опалва с огън човеците.
9. И силна жега опали човеците, а те похулиха името на Бога, Който имаше власт над тия порази, и се не покаяха да Му въздадат слава.
10. Петият Ангел изля чашата си върху престола на звяра; и царството на тоя се помрачи, и човеците прехапваха езика си от болка
11. и похулиха Небесния Бог поради болките и раните си, ала се не разкаяха за делата си.
12. Шестият Ангел изля чашата си в голямата река Ефрат; и пресъхна водата й, за да се приготви пътят за царете от изгрев слънце.
13. И видях да излизат от устата на змея и от устата на звяра и от устата на лъжепророка три нечисти духа, подобни на жаби:
14. това са бесовски духове, които вършат личби; те отиват към царете на земята и на цялата вселена, за да ги съберат за война в онзи велик ден на Бога Вседържителя.
15. (Ето, Аз ида като крадец: блажен е, който бди и пази дрехите си, за да не ходи гол, и да се не виждат срамотите му.)
16. И ги събра на мястото, наречено по еврейски Армагедон.
17. Седмият Ангел изля чашата си на въздуха; и от престола на небесния храм се раздаде висок глас, който казваше: свърши се!
18. И бидоха светкавици, гръмотевици и гласове, и биде силен трус, такъв голям и силен трус, какъвто не е ставал, откак има човеци на земята.
19. Великият град се раздели на три части, и езическите градове паднаха; а Вавилон великий биде споменат пред Бога, за да му се даде чашата с вино от яростта на гнева Му.
20. Всички острови изчезнаха, и планини вече се не видяха;
21. едра градушка, колкото талант тежка, валеше от небето върху човеците; а човеците похулиха Бога поради поразата от градушката, защото тази пораза беше твърде голяма.
ГЛАВА 17.
1. След това дойде един от седемте Ангели, които имаха седемте чаши, и говори с мене, като ми каза: дойди, ще ти покажа осъждането на голямата блудница, която седи над многото води;
2. с нея блудствуваха земните царе, и с виното на блудството й се опиха жителите на земята.
3. И ме отнесе духом в пустиня; и видях една жена да седи на червен звяр, който беше пълен с богохулни имена и имаше седем глави и десет рога.
4. А жената беше облечена в багреница и червено, украсена със злато, драгоценни камъни и бисери; в ръка си държеше златна чаша, пълна с гнусотии и нечистота от блудството й;
5. и на челото й бе написано името: тайна, Вавилон великий, майка на блудниците и на земните гнусотии.
6. Видях, че жената беше пияна от кръвта на светиите и от кръвта на свидетелите Иисусови, и, като я видях, почудих се твърде много.
7. И каза ми Ангелът: какво се чудиш? Аз ще ти кажа тайната на жената и на тоя звяр, който я носи и има седем глави и десет рога.
8. Звярът, който ти видя, беше и го няма; той ще излезе от бездната, и ще загине; и ония земни жители, чиито имена не са вписани в книгата на живота от създание мира, ще се почудят, като видят, че звярът беше и го няма, макар и да съществува.
9. Тук се иска ум, който да има мъдрост. Седемте глави са седем планини, върху които седи жената,
10. и са седем царе, от които петима паднаха, единият стои, а другият още не е дошъл; когато пък дойде, той ще трябва малко да остане.
11. И звярът, който беше и който го няма е осмий; той е от седемте, и ще загине.
12. А десетте рога, що видя, са десет царе, които още не са получили царство, но като царе ще получат власт само за един час заедно със звяра.
13. Те имат една мисъл и ще предадат своята сила и власт на звяра;
14. те ще воюват против Агнеца, и Агнецът ще ги победи, защото Той е Господар на господарите и Цар на царете, и ония, които са с Него, са звани, избрани и верни.
15. И казва ми: водите, които видя, дето седи блудницата, са народи и тълпи, племена и езици.
16. А десетте рога, що видя на звяра, те ще намразят блудницата, ще я направят пуста и гола, плътта й ще изядат, а сама нея на огън ще изгорят,
17. защото Бог им тури на сърце да изпълнят волята Му, да се сговорят и да дадат царството си на звяра, докле се изпълнят думите Божии.
18. И жената, която ти видя, е големият град, който царува над земните царе.
ГЛАВА 18.
1. След това видях да слиза от небето друг Ангел, който имаше голяма власт; и земята светна от неговия блясък.
2. И силно извика той, като казваше с висок глас: падна, падна Вавилон - великата блудница, и стана жилище на бесове и свърталище на всякакъв нечист дух, свърталище на всички нечисти и омразни птици; защото от виното на яростното блудство пиха всички народи,
3. и царете земни блудствуваха с нея, а търговците земни разбогатяха от големия й разкош.
4. И чух друг глас от небето да казва: излезте от нея, люде Мои, за да не участвувате в греховете й, и да се не заразите от язвите й:
5. защото нейните грехове стигнаха до небето, и Бог си спомни неправдите й.
6. Отвърнете й тъй, както ви и тя отвърна; отвърнете й двойно за делата й; с чашата, с която ви черпеше, почерпете я двойно.
7. Колкото се е прославила и живяла разкошно, толкова мъка и скръб й върнете; понеже тя казва в сърцето си: седя като царица, вдовица не съм и скръб няма да видя.
8. Затова в един ден ще й се струпат поразите: смърт, жалост и глад, и ще бъде изгорена в огън, защото силен е Господ Бог, Който я съди.
9. Ще я оплачат и ще ридаят за нея земните царе, които са блудствували с нея и живели разкошно, кога видят дима от изгарянето й,
10. като стоят надалеч от страх пред нейните мъки и казват: горко ти, горко ти, великий граде Вавилоне, граде силни, защото в един час дойде твоята осъда!
11. И търговците земни ще плачат и ридаят за нея, понеже стоките им никой вече не купува,
12. стоки от злато и сребро, от драгоценни камъни и бисери, от висон и порфира, от коприна и багреница; всякакво благовонно дърво и всякакви изделия от слонова кост; всякакви изделия от скъпоценно дърво, от мед, от желязо и от мрамор,
13. дърчин и тамян, миро и ливан, вино и дървено масло, брашно и пшеница, говеда и овци, коне и колесници, тела и души човешки.
14. И овощията, за които душата ти копнееше, отдалечиха се от тебе, и всичко тлъсто и светло изчезна за тебе, и няма вече да го намериш.
15. Търговците на тия стоки, които се обогатиха от нея, ще застанат надалеч от страх пред мъките й, като плачат, ридаят
16. и казват: горко ти, горко ти, граде велики, облечен във висон, порфира и багреница, украсен със злато, драгоценни камъни и бисери,
17. защото в един час пропадна толкова голямо богатство! И всеки корабоначалник, и всички пътници по корабите, и моряци, и ония, които търгуват по море, застанаха отдалеч
18. и викаха, като гледаха дима от изгарянето му, думайки: кой град е подобен на великия град?
19. И посипаха с пепел главите си, и с плач и ридание викаха и казваха: горко ти, горко ти, граде велики, с чиито драгоценности се обогатиха всички, които имат кораби по море: защото в един час запустя!
20. Весели се за това, небе, и вие, свети апостоли и пророци, защото Бог е отсъдил вашата съдба с него.
21. Тогава един силен Ангел дигна камък, голям като воденичен, та го хвърли в морето и каза: с такъв устрем ще бъде сринат Вавилон, великият град, и не ще го има вече;
22. глас от гуслари, певци, свирачи на пищелки и тръбачи няма вече да се чуе в тебе; никакъв художник на какво и да е изкуство няма вече да се намери в тебе; шум от воденичен камък няма вече да се чуе в тебе;
23. светлина от светило няма вече да се появи в тебе, и глас на младоженец и невеста няма вече да се чуе в тебе, защото твоите търговци бяха велможи на земята, защото чрез твоите магии се заблудиха всички народи.
24. И в него биде намерена кръв на пророци, светии и на всички избити на земята.
ГЛАВА 19.
1. След това чух висок глас като от много народ на небето, който казваше: (алилуия, спасение и слава, чест и сила на Господа, нашия Бог,
2. защото присъдите Му са истинни и праведни; защото Той осъди великата блудница, която със своето блудство направи да се разтлее земята, и отмъсти за кръвта на рабите Си, загинали от ръката й.
3. И повторно казаха: алилуия! А димът и възлизаше вовеки веков.
4. Тогава паднаха двайсет и четирите старци и четирите животни, та се поклониха Богу, Който седеше на престола, като казваха: амин, алилуия!
5. И от престола излезе глас, който казваше: хвалете нашия Бог всички Негови раби и вие, които Му се боите, малки и големи.
6. И чух глас като че ли от много народ, глас като че от много води, и глас като че от силни гръмотевици, които казваха: алилуия, защото се възцари Господ, Бог Вседържител;
7. да се радваме и веселим и да Му въздадем слава: защото дойде сватбата на Агнеца, и жена Му се приготви.
8. И даде й се да се облече в чист и светъл висон; а висонът е праведност на светиите.
9. Тогава Ангелът ми каза: напиши: блажени са поканените на сватбената вечеря на Агнеца. Каза ми още: тия са истински думи Божии.
10. И паднах пред нозете му да му се поклоня: но той ми рече: стой, не прави това! аз съм съслужител твой и на твоите братя, които имат свидетелството Иисусово; Богу се поклони, защото свидетелството Иисусово е духът на пророчеството.
11. И видях небето отворено, и ето, кон бял. Оня, Който яздеше на него, се нарича Верен и Истинен, и Той праведно съди и воюва;
12. очите Му бяха като огнен пламък, а на главата Му имаше много корони и написано име, което, освен Него, никой не знаеше.
13. Той беше облечен в дреха, обагрена с кръв, и името Му - Слово Божие.
14. А небесните воинства, облечени в бял и чист висон, следваха подире Му на бели коне.
15. От устата Му излизаше остър меч, за да поразява с него народите; Той ще ги пасе с железен жезъл и ще тъпче винения лин на яростта и гнева на Бога Вседържителя.
16. На дрехата и на бедрото Му бе написано името: Цар на царете и Господар на господарите.
17. След това видях един Ангел да стои на слънцето; той извика с висок глас и каза на всички птици, хвърчащи сред небето: долетете и се съберете на великата вечеря Божия,
18. за да ядете плът на царе, плът на хилядоначалници, плът на юнаци, плът на коне и на ездачите им, и плът на всички - свободници и роби, малки и големи.
19. Тогава видях звяра и царете земни и техните воинства, събрани, за да воюват против Седналия на коня и воинството Му.
20. Звярът биде хванат, а с него заедно и лъжепророкът, който бе вършил личби пред него, та заблуди ония, които бяха приели белега на звяра и се кланяха на образа му: и двамата бидоха живи хвърлени в огненото езеро със запален жупел;
21. останалите пък бидоха убити с меча, излизащ из устата на Оногова, Който седеше на коня; и всички птици се наситиха от плътта им.
ГЛАВА 20.
1. Видях, че от небето слизаше Ангел, който имаше ключа от бездната и голяма верига в ръката си;
2. той хвана змея, древната змия, която е дявол и сатана - и го свърза за хиляда години;
3. след това го хвърли в бездната и го заключи, като тури печат върху му, за да не прелъстява вече народите до свършека на хилядата години, след което той трябва да бъде пуснат за малко време.
4. И видях престоли и седналите на тях, на които бе дадено да съдят; видях и душите на обезглавените заради свидетелството Иисусово и заради словото Божие, и ония, които се не поклониха на звяра, нито на образа му, и не приеха белега на челото си и на ръката си. Те оживяха и царуваха с Христа през хилядата години;
5. останалите пък от умрелите не оживяха, докле се не свършиха хилядата години. Това е първото възкресение.
6. Блажен и свет е, който има дял в първото възкресение: над тях втората смърт няма власт, а те ще бъдат свещеници на Бога и Христа и ще царуват с Него хиляда години.
7. А кога се свършат хилядата години, сатаната ще бъде пуснат от тъмницата си,
8. и ще излезе да прелъсти народите по четирите краища на земята, Гога и Магога, и да ги събере за война; броят им е колкото морският пясък.
9. Те възлязоха по ширината земна и заобиколиха стана на светиите и възлюбения град; падна от Бога огън небесен и ги погълна;
10. а дяволът, който ги лъстеше, биде хвърлен в огненото и жупелно езеро, дето е звярът и лъжепророкът; те ще бъдат мъчени денем и нощем вовеки веков.
11. И видях голям бял престол и Седналия на него, от Чието лице побягна земята и небето, и за тях се място не намери.
12. След това видях мъртвите, малки и големи, да стоят пред Бога; отвориха се книги; отвори се и друга книга - книгата на живота; и съдени бяха мъртвите по записаното в книгите, според делата си.
13. Морето върна мъртвите, които бяха в него, смъртта и адът върнаха мъртвите, които бяха в тях; и съден биде всякой според делата си;
14. а смъртта и адът бидоха хвърлени в огненото езеро. Тази е втората смърт.
15. И който не бе записан в книгата на живота, биде хвърлен в огненото езеро.
ГЛАВА 21.
1. И видях ново небе и нова земя, защото предишното небе и предишната земя бяха преминали, и морето вече го нямаше.
2. Тогава аз, Иоан, видях светия град Иерусалим, нов, слизащ от Бога, от небето, стъкмен като невеста, пременена за своя мъж.
3. И чух висок глас от небето да говори: ето скинията на Бога с човеците, и Той ще живее с тях; те ще бъдат Негов народ, а Сам Бог ще бъде с тях - техен Бог.
4. И ще отрие Бог всяка сълза от очите им, и смърт не ще има вече; ни жалейка, ни писък, нито болка няма да има вече, защото предишното се мина.
5. И Седящият на престола рече: ето, всичко ново творя. И ми казва: напиши, защото тия думи са истински и верни.
6. След това ми рече: свърши се! Аз съм Алфа и Омега, началото и краят; на жадния Аз ще дам даром от извора на живата вода.
7. Който побеждава, ще наследи всичко, и ще му бъда Бог, а той ще Ми бъде син.
8. А на страхливи и неверни, на мръсници и убийци, на блудници и магьосници, на идолослужители и на всички лъжци делът им е в езерото, що гори с огън и жупел; то е втора смърт.
9. Тогава дойде при мене един от седемте Ангели, които държаха седемте чаши, пълни със седемте последни язви, проговори ми и рече: дойди, ще ти покажа жената - невеста на Агнеца.
10. Па ме отнесе духом на голяма и висока планина, и ми показа големия град, светия Иерусалим, който слизаше от небето - от Бога,
11. и имаше Божия слава; светилото му приличаше на най-драгоценен камък, като на кристален камък яспис;
12. той имаше големи и високи стени, дванайсет порти, а на тях дванайсет Ангели и написани имената на дванайсетте колена на синовете Израилеви:
13. откъм изток три порти, откъм север - три порти, откъм юг - три порти, откъм запад - три порти.
14. Стените на града имаха дванайсет основи, и върху тях - имената на дванайсетте апостоли на Агнеца.
15. И който говореше с мене, имаше златна тръст, за да измери града и портите му и стените му.
16. Градът е четвъртит, и дължината му е колкото и широчината. Той измери града с тръстта и намери, че е дванайсет хиляди стадии; дължината, широчината и височината му - равни.
17. После измери стените му, които бяха сто четирийсет и четири лакти, с мярка човешка, която е и ангелска.
18. Стените му бяха съградени от яспис, а градът беше чисто злато и подобен на чисто стъкло.
19. Основите на градските стени бяха украсени с всякакви драгоценни камъни: първата основа - яспис, втората - сапфир, третата - халкидон, четвъртата - смарагд,
20. петата - сардоникс, шестата - сардий, седмата - хрисолит, осмата - берил, деветата - топаз, десетата - хрисопрас, единайсетата - хиацинт, дванайсетата - аметист.
21. А дванайсетте порти бяха дванайсет бисери: всяка порта беше от по един бисер. Стъгдите на града - чисто злато като прозрачно стъкло.
22. Храм пък не видях в него, понеже Господ Бог Вседържител и Агнецът са негов храм.
23. И градът няма нужда ни от слънце, ни от месечина, за да светят в него, понеже Божията слава го е осветила, и светило му е Агнецът.
24. И спасените народи ще ходят в светлината му, и земните царе ще принесат в него своята слава и чест.
25. И портите му няма да се заключват денем; а нощ не ще има там.
26. И ще принесат в него славата и честта на народите;
27. и няма да влезе в него нищо нечисто, нито който върши гнусни работи и лъжа, а само ония, които са записани в книгата на живота при Агнеца.
ГЛАВА 22.
1. И показа ми чиста река с вода на живота, бистра като кристал, изтичаща от престола на Бога и на Агнеца.
2. Посред главната му улица и от двете страни на реката стои дърво на живота, което дава дванайсет пъти плодове, като всеки месец ражда своя плод; листата на дървото служат за изцеление на народите.
3. И не ще има вече никакво проклятие: престолът на Бога и на Агнеца ще бъде в града; Неговите раби ще Му служат
4. и ще видят лицето Му, а името Му ще бъде на челата им.
5. И нощ не ще има там, и не ще имат нужда нито от светило, нито от слънчева светлина, защото Господ Бог ги осветлява; и ще царуват вовеки веков.
6. И рече ми: тия думи са верни и истински; Господ, Бог на светите пророци, изпрати Ангела Си, за да покаже на Своите раби, какво трябва да стане наскоро.
7. Ето, ида скоро: блажен е, който пази пророчествените думи на тая книга.
8. И аз, Иоан, гледах и чувах това. А когато чух и видях, паднах да се поклоня пред нозете на Ангела, който ми казваше това;
9. а той ми казваше: стой, не прави това! понеже аз съм съслужител твой и на братята ти пророци и на ония, които пазят думите на тая книга; Богу се поклони.
10. И ми каза: не запечатвай пророчествените думи на тая книга, понеже времето е близко.
11. Неправедният нека върши още неправда; нечистият нека се още скверни; праведният нека върши още правда, а светият нека се още осветява.
12. Ето, ида скоро, и отплатата Ми е с Мене, за да въздам всекиму според делата му.
13. Аз съм Алфа и Омега, начало и край, Първият и Последният.
14. Блажени са, които изпълняват заповедите Му, за да имат право да ядат от дървото на живота и да влязат в града през портите.
15. А отвън са псетата, магьосниците, блудниците, убийците, идолослужителите и всеки, който обича и върши лъжа.
16. Аз, Иисус, изпратих Своя Ангел да ви засвидетелствува това в църквите. Аз съм коренът и родът Давидов, утрената и светла звезда.
17. И Духът и невестата казват: дойди! и който чува, да каже: дойди! и който е жаден, да дойде, и който желае, нека взема от водата на живота даром.
18. И аз свидетелствувам всекиму, който слуша пророчествените думи на тая книга: ако някой прибави нещо към тях, нему Бог ще наложи поразите, за които е писано в тая книга;
19. и ако някой отнеме нещо от думите на книгата на това пророчество, Бог ще отнеме дела му от книгата на живота и от светия град и от написаното в тая книга.
20. Който свидетелствува за това, казва: да, ида скоро! Амин, да, дойди, Господи Иисусе!
21. Благодатта на Господа нашего Иисуса Христа да бъде с всички вас. Амин.
- Детайли
ГЛАВА 1.
1. Бог, след като в старо време много пъти и по много начини говори на отците чрез пророците,
2. в последните тия дни говори ни чрез Сина, Когото постави за наследник на всичко, чрез Когото сътвори и вековете
3. и Който, бидейки сияние на славата и образ на Неговата ипостас и държейки всичко с мощното Си слово, след като чрез Себе Си очисти греховете ни, седна отдясно на престола на величието във висините
4. и стана толкова по-горен от Ангелите, колкото по-славно от тях име е наследил.
5. Защото кому от Ангелите някога Бог е казал: "Син Мой си Ти, Аз днес Те родих". И пак: "Аз ще Му бъда Отец, а Той ще Ми бъде Син"?
6. Също, кога въвежда Първородния във вселената, казва: "да Му се поклонят всички Ангели Божии".
7. За Ангелите е казано: "Ти правиш Ангелите Си ветрове, и служителите Си огнен пламък";
8. а за Сина: "Твоят престол, Боже, е вечен; жезълът на правотата е жезъл на Твоето царство.
9. Ти обикна правдата и намрази беззаконието; затова, Боже, Твоят Бог Те помаза с елей на радост повече от Твоите съучастници".
10. И пак; "в начало Ти, Господи, си основал земята, и небесата са дело на Твоите ръце;
11. те ще загинат, Ти пребъдваш; всички ще овехтеят като дреха;
12. ще ги свиеш като наметало, и те ще се изменят: но Ти си все Същият, и Твоите години няма да се свършат".
13. А кому от Ангелите някога Бог е казал: "седи от дясната Ми страна, докле туря Твоите врагове подножие на нозете Ти"?
14. Нали те всички са духове служебни, провождани да служат на ония, които ще наследят спасение?
ГЛАВА 2.
1. Затова трябва да бъдем особено внимателни към онова, що сме чули, та да не би някак да отпаднем.
2. Защото, ако изреченото чрез Ангели слово излезна вярно, и всяко престъпление и непослушание получи праведна отплата,
3. как ние ще избегнем, ако занемарим такова велико спасение, което, бидейки отначало проповядвано от Господа, ни се удостовери от ония, които го бяха чули от Него,
4. когато Бог потвърдяваше свидетелството им с поличби и чудеса, с различни сили и с раздаване даровете на Светаго Духа по Своя воля?
5. Защото не на Ангелите Бог покори бъдната вселена, за която говорим;
6. а, напротив, някой бе засвидетелствувал нейде си, казвайки: "що е човек, та го помниш, или син човечески, та го спохождаш?
7. Понизил си го малко нещо спроти Ангелите; със слава и чест си го увенчал и си го поставил над делата на Твоите ръце:
8. всичко си покорил под нозете му". А щом му е всичко покорил, то ще рече нищо не е оставил нему непокорено. Сега обаче още не виждаме да му е всичко покорено;
9. но виждаме, че Иисус, Който бе малко нещо понизен пред Ангелите, зарад претърпяната смърт биде увенчан със слава и чест, та по Божия благодат да вкуси смърт за всички.
10. Защото подобаваше на Оня, заради Когото е всичко и от Когото е всичко, след като приведе в слава много синове, чрез страдания да усъвършенствува началника на тяхното спасение.
11. Защото както освещаващият, тъй и освещаваните, всички са от Едного; затова Той се не срамува да ги нарича братя, думайки:
12. "ще възвестя името Ти на братята Си, посред църква ще Те възпея".
13. И пак: "Аз ще се уповавам Нему". И пак: "ето Ме Мене и децата, които Бог Ми даде".
14. А понеже децата са участници в плът и кръв, то и Той еднакво взе участие в същите, та чрез смъртта да порази оногова, у когото е властта на смъртта, сиреч дявола,
15. и да избави ония, които от страх пред смъртта през цял живот бяха подложени на робство.
16. Защото, наистина, не от Ангели приема естество, а от потомството Авраамово приема;
17. затова длъжен бе да прилича по всичко на братята, та да бъде милостив и верен първосвещеник във всичко, що се отнася до Бога, за очистване греховете на народа.
18. Защото в това, що Сам претърпя, като биде изкушен, може и на изкушаваните да помогне.
ГЛАВА 3.
1. Затова, братя свети, участници в небесното звание, разберете Пратеника и Първосвещеника на нашето вероизповедание, Иисуса Христа;
2. Той е верен на Оногова, Който Го е поставил, както и Моисей - в целия Му дом.
3. Защото Той се удостои с толкова по-голяма от Моисеевата слава, колкото по-голяма от дома чест има оня, който го е съградил;
4. защото всеки дом се съгражда от някого; а Тоя, Който е сътворил всичко, е Бог.
5. И Моисей беше верен в целия Му дом като служител, за да засвидетелствува онова, що имаше да се възвести.
6. А Христос, като Син, е в Своя дом; Негов дом пък сме ние, стига само дръзновението и надеждата, с която се хвалим, да спазим твърдо докрай.
7. Поради това, както Светий Дух казва: "днес, кога чуете гласа Му,
8. да не ожесточите сърцата си, както кога роптаехте в деня на изкушението в пустинята,
9. дето бащите ви Ме изкусиха, изпитаха Ме и видяха делата Ми през четирийсет години.
10. Затова възнегодувах против оня род и рекох: винаги се заблуждават в сърцето си и сами не познаха пътищата Ми.
11. Затова се заклех в гнева Си, че те не ще влязат в Моето покоище".
12. Гледайте, братя, да не би у някого от вас да има лукаво от неверие сърце, та да отстъпи от живия Бог.
13. Но наставлявайте се всеки ден, докле се казва "днес", за да не би някой от вас се ожесточи чрез измамата на греха;
14. защото ние станахме причастници на Христа, стига само здраво да запазим докрай наченатата вяра,
15. докле се казва: "днес, кога чуете гласа Му, да не ожесточите сърцата си, както кога роптаехте".
16. Защото някои, като чуха, зароптаха, но не всички, които излязоха от Египет с Моисея.
17. Против кои негодува Той четирийсет години? Не против ония ли, които съгрешиха и чиито кости паднаха в пустинята?
18. А на кои се е заклел, че няма да влязат в Неговото покоище, ако не на непокорните?
19. И тъй, виждаме, че те не можаха да влязат поради неверие.
ГЛАВА 4.
1. Нека, прочее, се страхуваме, да не би, като ни е оставено обещание да влезем в Неговото покоище, някой от вас да се яви закъснял.
2. Защото и нам се възвести, както и тям; ала словото, що бяха чули, не им принесе полза, понеже ония, които го бяха чули, не го смесиха с вяра.
3. А влизаме в покоището ние, които повярвахме, както Той е рекъл: "затова се заклех в гнева Си, че те не ще влязат в Моето покоище", макар че Неговите дела бяха извършени още от създание мира.
4. Защото нейде е казано за седмия ден тъй: "и в седмия ден Бог си почина от всичките Си дела".
5. И пак там: "не ще влязат в покоището Ми".
6. И тъй, понеже се предоставя на някои да влязат в него, а ония, на които по-рано бе възвестено, не влязоха поради непокорство,
7. пак определя един ден, "днес", думайки чрез Давида, след толкова време, както е казано по-горе: "днес, кога чуете гласа Му, да не ожесточите сърцата си".
8. Защото, ако Иисус Навин ги бе успокоил, Давид не би говорил след това за друг ден.
9. Прочее, за Божия народ още остава почивка съботна.
10. Защото, който е влязъл в покоището Му, той и сам е починал от делата си, както Бог от Своите.
11. И тъй, нека се постараем да влезем в онова покоище, та да не би някой да падне в подобно непокорство.
12. Защото словото Божие е живо и действено и е по-остро от всеки двуостър меч: то прониква до раздяла на душа и дух, на стави и мозък, и преценява помисли и намерения сърдечни.
13. И няма твар, скрита за Бога; а всичко е голо и открито за очите на Оногова, пред Когото ние ще отговаряме.
14. И тъй, като имаме велик Първосвещеник, Който е преминал през небесата, Иисуса, Сина Божий нека се държим о вероизповеданието.
15. Защото ние имаме не такъв първосвещеник, който не би могъл да ни съчувствува в нашите немощи, а такъв, Който е изкушен като нас във всичко, освен в грях.
16. И тъй, нека дръзновено пристъпваме към престола на благодатта, за да получим милост и да намерим благодат за благовременна помощ.
ГЛАВА 5.
1. Защото всеки първосвещеник, измежду човеци избиран, за човеци се поставя да служи Богу, за да принася дарове и жертви за грехове,
2. и да може да бъде снизходителен към невежи и заблудени, понеже и сам е обложен с немощ;
3. и затова е длъжен както за народа, тъй и за себе си да принася жертви за грехове.
4. И никой се сам не сдобива с тая почест, освен оня, който е призван от Бога, както и Аарон.
5. Тъй и Христос не Сам прослави Себе Си, за да бъде първосвещеник, а Го прослави Оня, Който Му е казал: "Син Мой си Ти, Аз днес Те родих";
6. както и другаде казва: "Ти си свещеник навеки по чина Мелхиседеков".
7. Той в дните на плътта Си, със силен вик и сълзи отправи молби и молитви към Оногова, Който можеше да Го спаси от смърт, и, като биде чут поради благоговението Си,
8. макар и да е Син, Той се научи на послушание чрез онова, което претърпя,
9. и, като се усъвършенствува, стана за всички, които Му са послушни, причина за вечно спасение,
10. като бе наречен от Бога Първосвещеник по чина Мелхиседеков.
11. По това имаме да говорим много, което е и мъчно за тълкуване, защото станахте небрежни към слушане.
12. Защото, макар и да бяхте длъжни според времето да бъдете учители, вие пак имате нужда да ви учат, кои са първите начала на Божието слово, и дойдохте до такова състояние, че се нуждаете от мляко, а не от твърда храна.
13. Всякой, който се храни с мляко, не е опитен в словото на правдата, защото е младенец;
14. а твърдата храна е за съвършени, които, благодарение на навика, имат чувства, обучени да различават добро и зло.
ГЛАВА 6.
1. Затова, като оставим първоначалното Христово учение, нека се стремим към съвършенство, без да полагаме пак основа на покаяние от мъртви дела и на вяра в Бога,
2. на учение за кръщения, за възлагане ръце, за възкресяване мъртви и за вечен съд.
3. И това ще направим, ако Бог позволи.
4. Защото ония, които веднъж са се просветили, вкусили са от небесния дар, станали са причастници на Светаго Духа
5. и, като са вкусили от добрата реч Божия и от силите на бъдещия век,
6. са отпаднали, - не е възможно пак да бъдат обновени за покаяние, когато те повторно разпъват в себе си Сина Божий и Го хулят.
7. Земя, която полива валящия често върху нея дъжд и ражда злак, полезен за ония, за които се и обработва, получава от Бога благословия;
8. а която изкарва тръне и бодили, тя е непотребна и близка до проклятие, което завършва с изгаряне.
9. От вас, възлюбени, ние очакваме нещо по-добро и спасително, ако и да говорим тъй.
10. Защото Бог не е неправеден, та да забрави делото ви и труда на любовта, що показахте към Неговото име, като послужихте и служите на светиите.
11. А ние желаем, всеки от вас да показва същото усърдие за пълна увереност в надеждата докрай,
12. за да се не влените, а да подражавате на ония, които чрез вяра и дълготърпение наследяват обещанията.
13. Бог, когато даваше обещание на Авраама, понеже нямаше никого по-горен, в когото да се закълне, закле се в Себе Си,
14. думайки: "наистина ще те благословя и преблагословя, ще те размножа и преумножа".
15. И тъй, с дълготърпение Авраам получи обещанието.
16. Човеците се кълнат в по-горен от себе си, и клетвата за потвърждение туря край на всяко противоречие помежду им.
17. Затова Бог, като особено искаше да покаже към наследниците на обещанието неизменната Си воля, си послужи с клетва,
18. та чрез две неизменни неща, в които не е възможно Бог да излъже, да имаме твърда утеха ние, които прибягнахме да се хванем о предстоящата нам надежда,
19. която за душата ни е като непоклатна и яка котва и която влиза най-вътре, зад завесата,
20. където Иисус влезе предтеча за нас, като стана Първосвещеник навеки по чина Мелхиседеков.
ГЛАВА 7.
1. Защото тоя Мелхиседек, - цар на Салим, свещеник на Всевишния Бог, който посрещна Авраама, когато този се връщаше от разбиването на царете, и го благослови,
2. комуто Авраам отдели и десятък от всичко и който по значение на името си първом е цар на правда, а после и цар на Салим, сиреч, цар на мир,
3. без баща, без майка, без родословие, нямащ нито начало на дни, нито край на живот и, по такъв начин, е уподобен на Сина Божий, - пребъдва завинаги свещеник.
4. Виждате, колко е велик оня, комуто патриарх Авраам даде и десятък от най-добрата си плячка.
5. Ония от Левиевите синове, които приемат свещенство, имат заповед, да взимат по закона десятък от народа, сиреч от братята си, макар и тия да са произлезли от Авраамовите чресла.
6. Но той, без да произлиза от техния род, взе десятък от Авраама и благослови оногова, който имаше обещанията.
7. Безспорно е, че по-малкият се благославя от по-големия.
8. Тук смъртни човеци вземат десятъци, а там - оня, за когото има свидетелство, че е жив.
9. И, тъй да кажа, сам Левий, който взема десятъци, даде десятък чрез Авраама:
10. защото беше още в чреслата на баща си, когато го посреща Мелхиседек.
11. И тъй, ако съвършенство се достигаше чрез левитското свещенство (защото въз основа на него народът получи закон), каква още нужда, да се въздига друг свещеник по чина Мелхиседеков, и да се не нарича по чина Ааронов?
12. Защото, промени ли се свещенството, става нужда да се промени и законът.
13. А Оня, за Когото се казва това, принадлежеше към друго коляно, от което никой не бе се приближавал до жертвеника;
14. защото явно е, че Господ наш възсия от Иуда, а за свещенство в неговото коляно Моисей нищо не е казал.
15. И още по-явно става това, когато подобно на Мелхиседека се въздига друг Свещеник,
16. Който не по закона на плътска заповед е станал такъв, а по силата на безкраен живот.
17. Защото свидетелствува се: "Ти си свещеник навеки по чина Мелхиседеков".
18. А пък отменяване на предишна заповед става поради нейната слабост и безполезност,
19. защото законът не докара нищо до съвършенство; а въведе се по-добра надежда, чрез която се приближаваме до Бога.
20. И доколкото това ставаше не без клетва
21. (защото ония бяха станали свещеници без клетва, а Тоя - с клетва, чрез Оногова, Който Му казва: "кле се Господ и няма да се разкае: Ти си свещеник навеки по чина Мелхиседеков"),
22. дотолкова на по-добър завет поръчител стана Иисус.
23. Ония станаха един след друг много свещеници, защото смъртта не им даваше да пребъдват;
24. а Тоя, понеже Сам пребъдва вечно, има свещенство, което не преминава към другиго.
25. Затова Той може и винаги да спасява ония, които дохождат чрез Него при Бога, понеже е всякога жив, за да ходатайствува за тях.
26. Защото такъв Първосвещеник ни и трябваше: свет, незлобив, непорочен, отделен от грешниците и станал по-висок от небесата,
27. Който няма нужда всекидневно, както първосвещениците, да принася жертви първом за Своите грехове, та сетне за греховете на народа, защото Той извърши това веднъж завинаги, като се принесе Сам в жертва.
28. Защото законът поставя за първосвещеници човеци, които имат немощи; а клетвеното след закона слово постави Сина, Който е навеки съвършен.
ГЛАВА 8.
1. А главно в туй, що говорим, е, че имаме такъв Първосвещеник, Който седна отдясно на престола на величието в небесата,
2. и е служител на светилището и на истинската скиния, която въздигна Господ, а не човек.
3. Всеки първосвещеник се поставя, за да принася дарове и жертви; затова нужно беше и Тоя да има какво да принесе.
4. Защото, ако Той беше на земята, не би бил и свещеник, понеже има свещеници, които принасят даровете по закона
5. и служат на образа и сянката на небесното, както бе казано на Моисея, когато щеше да довърши скинията: "гледай, рече, да направиш всичко по образеца, който ти бе показан на планината".
6. А сега Той получи толкова по-добро служение, колкото е и Ходатай на по-добър завет, основан на по-добри обещания.
7. Защото, ако първият завет беше без недостатък, нямаше да се търси място за втори.
8. Но пророкът, като ги укорява, казва: "ето, настъпват дни, казва Господ, и ще сключа с дома Израилев и с дома Иудин нов завет, -
9. не такъв завет, какъвто сключих с бащите им в деня, когато ги хванах за ръка, за да ги изведа из земята Египетска, - защото те не останаха в Моя завет, и Аз ги пренебрегнах, казва Господ.
10. Но този е заветът, който ще завещая на дома Израилев след ония дни, казва Господ: ще вложа законите Си в мислите им, и в сърцата им ще ги напиша, и ще бъда техен Бог, а те ще бъдат Мой народ.
11. И няма да учи всеки ближния си, и всеки брата си, думайки: познай Господа; защото всички, от малък до голям, ще Ме знаят,
12. понеже ще бъда милостив към техните неправди, и за греховете и беззаконията им няма вече да си спомня".
13. Като казва "нов" завет, признава първия за вехт; а онова, що овехтява и остарява, е близо до изчезване.
ГЛАВА 9.
1. Тъй и в първия завет имаше наредби за богослужение и земно светилище;
2. защото скинията биде стъкмена така: в първата й част беше поставен светилникът, трапезата и хлебното предложение; тая част се нарича "Святая".
3. А зад втората завеса беше оная част от скинията, която се нарича "Святая Святих";
4. в нея се намираше златната кадилница и обкованият от всички страни със злато ковчег на завета, в който стояха златната стомна с мана, покаралият жезъл Ааронов и скрижалите на завета,
5. а над него - Херувими на славата, които осеняваха очистилището; за тия неща няма нужда сега да се говори подробно.
6. При такава направа, в първата част на скинията всякога влизат свещениците, да извършват богослужението;
7. а във втората влиза веднъж на годината само първосвещеникът, и то не без кръв, която принася за себе си и за греховете на народа, сторени по незнание.
8. Чрез това Дух Светий показва, че не се е още отворил пътят за светилището, докле стои първата скиния,
9. която е образ на сегашното време, през което се принасят дарове и жертви, що не могат да направят приносителя съвършен в съвестта,
10. а само с ястия и пития и с разни умивания и телесни обреди са установени, докле настане изправлението.
11. Но Христос, като дойде Първосвещеник на бъдещите блага, с по-голяма и по-съвършена скиния, неръкотворна, сиреч не от обикновена направа,
12. нито с козя и телешка кръв, но със Своята кръв влезе веднъж завинаги в светилището и придоби вечно изкупление.
13. Защото, ако кръвта от юнци и козли, и пепелта от телица чрез поръсване осветява осквернените, за да се очистя плътта,
14. колко повече кръвта на Христа, Който чрез Духа Светаго принесе Себе Си непорочен Богу, ще очисти съвестта ни от мъртви дела, за да служим на живия и истинския Бог!
15. И затова Той е Ходатай на нов завет, та след смъртта, станала за изкупване от престъпленията през първия завет, призваните да получат обещаното вечно наследство.
16. Защото, дето има завещание, необходимо е да последва смъртта на завещателя;
17. понеже едно завещание добива сила само след смърт; то няма никога сила, докле завещателят е жив.
18. Поради това и първият завет бе утвърден не без кръв.
19. Защото Моисей, като прочете всички заповеди от закона пред целия народ, взе кръвта на телците и козлите с вода, и чернена вълна, и с исоп, па поръси както самата книга, тъй и целия народ,
20. думайки: "тази е кръвта на завета, който ви завеща Бог".
21. Също поръси с кръв и скинията и всички богослужебни съдове.
22. И почти всичко според закона се очистя с кръв, и без проливане кръв прошка не бива.
23. И тъй, трябваше образите на небесното да се очистят по тоя начин, а самото небесно - с по-добри от тия жертви.
24. Защото Христос влезе не в ръкотворно светилище, което е само образ на истинското, но в самото небе, за да се яви сега пред Божието лице за нас,
25. и не за да принася Себе Си много пъти в жертва, както първосвещеникът влиза в светилището всяка година с чужда кръв,
26. (инак, Той трябваше много пъти да пострада от създание мира;) а сега веднъж завинаги, в края на вековете, се яви, за да премахне греха, като се принесе Сам в жертва.
27. И както на човеците е отредено да умрат един път, а след това - съд,
28. тъй и Христос, веднъж като принесе Себе Си в жертва, за да отнеме греховете на мнозина, втори път, без да става жертва за грях, ще се яви на ония, които Го очакват за спасение.
ГЛАВА 10.
1. Законът, като има сянката на бъдещите блага, а не самия образ на нещата, никога не може с едни и същи жертви, принасяни постоянно всяка година, да направи съвършени ония, които дохождат с тях.
2. Инак, биха престанали да бъдат принасяни, защото служещите, очистени веднъж, нямат вече никакво съзнание за грехове.
3. Но с жертвите всяка година се напомня за грехове,
4. защото не е възможно юнча и козя кръв да отнима грехове.
5. Заради това Христос, влизайки в света, казва: "жертва и принос Ти не пожела, а тяло Ми приготви.
6. Всесъжения и жертви за грях не Ти са угодни.
7. Тогава рекох: ето, ида (писано е за Мене в началото на книгата), да изпълня, Боже, Твоята воля".
8. Като каза по-горе: "жертва и принос, всесъжения и жертви за грях (които се принасят според закона) Ти не пожела и не Ти са угодни",
9. сетне рече: "ето, ида, Боже, да изпълня Твоята воля". С това Той отменява първото, за да постави второто.
10. По тая воля сме осветени чрез извършеното веднъж завинаги принасяне на Иисус Христовото тяло.
11. И всеки свещеник стои та служи всекидневно и много пъти принася едни и същи жертви, които никога не могат да премахнат грехове;
12. а Той, като принесе само една жертва за грехове, завинаги седна отдясно Богу,
13. очаквайки по-нататък, докле враговете Му бъдат турени подножие на нозете Му.
14. Защото чрез едно само принасяне Той направи освещаваните съвършени завинаги.
15. А свидетелствува ни и Дух Светий; защото, след като по-рано рече:
16. "този е заветът, който ще им завещая след ония дни, казва Господ: ще вложа законите Си в сърцата им, и в мислите им ще ги напиша". Той прибавя:
17. "и за греховете и беззаконията им няма вече да си спомня".
18. А дето има прошка за тия, няма вече принос за грях.
19. И тъй, братя, като имаме дръзновение да влизаме в светилището чрез кръвта на Иисуса Христа, по нов и жив път,
20. който отново ни отвори Той чрез завесата, сиреч, плътта Си,
21. и като имаме велик Свещеник над Божия дом,
22. нека пристъпваме с искрено сърце, при пълна вяра, след като с поръсване очистим сърцата от лукава съвест и умием тялото с чиста вода;
23. нека държим неотклонно изповеданието на надеждата, защото верен е Оня, Който се е обещал;
24. и нека бъдем внимателни един към други, за да се насърчаваме към любов и добри дела,
25. като не напущаме събранието си, както някои имат обичай, а да се подканяме един други, и толкова повече, колкото видите, че приближава денят съдни.
26. Защото, ако ние, след като познахме истината, своеволно грешим, не остава вече жертва за грехове,
27. а някакво си страшно очакване на съд и яростен огън, който ще погълне противниците.
28. Ако оня, който се е отрекъл от Моисеевия закон при двама или трима свидетели, безмилостно се наказва със смърт,
29. колко по-тежко наказание, мислите, ще заслужи пък оня, който е потъпкал Сина Божий и счел за нечиста кръвта на завета, чрез която е осветен, и е похулил Духа на благодатта?
30. Защото ние знаем Оногова, Който е рекъл: "отмъщението е Мое, Аз ще отплатя", казва Господ. И пак: "Господ ще съди Своя народ".
31. Страшно е да попадне човек в ръцете на живия Бог!
32. Припомняйте си предишните ваши дни, когато, след като се просветихте, издържахте голяма борба на страдания,
33. ту като сами всред хули и скърби бивахте излагани на позор, ту като ставахте съучастници на ония, които също тъй страдаха;
34. защото и към моите вериги бяхте състрадателни и разграбването на вашия имот с радост посрещнахте, знаейки, че имате за себе си на небесата по-добър и траен имот.
35. И тъй, не напущайте вашето дръзновение, за което има голяма награда.
36. Търпение ви трябва, та, след като изпълните волята Божия, да получите обещаното;
37. защото още малко, твърде малко, и "Идещият ще дойде и няма да се забави.
38. А праведният чрез вяра ще бъде жив; ако пък се отклони, душата Ми няма да благоволи към него".
39. Ние пък не сме от ония, които се отклоняват за погибел, а от ония, които вярват за спасение на душата.
ГЛАВА 11.
1. А вяра е жива представа на онова, за което се надяваме, и разкриване на онова, що се не вижда.
2. Чрез нея бидоха засвидетелствувани древните.
3. Чрез вяра проумяваме, че вековете са устроени по Божия дума и че от невидимото произлезе видимото.
4. С вяра Авел принесе Богу по-добра жертва, нежели Каин; чрез нея той получи свидетелство, че е праведен, понеже Бог засвидетелствува за даровете му; чрез нея, ако и да е умрял, още говори.
5. Чрез вяра Енох бе преселен, за да не види смърт; и не се намери, понеже Бог го пресели. Защото преди преселянето си той получи свидетелство, че е угодил Богу.
6. А без вяра не е възможно да се угоди Богу; защото оня, който дохожда при Бога, трябва да вярва, че Той съществува и награждава ония, които Го търсят.
7. Чрез вяра Ной, след като получи откровение за онова, що още се не виждаше, с благоговение направи ковчега, за да спаси своя дом; чрез нея осъди той света и стана наследник на праведността по вяра.
8. С вяра Авраам, бидейки призоваван, послуша да замине за мястото, което щеше да получи в наследство, и тръгна, без да знае, къде отива.
9. С вяра се пресели той в обетованата земя, като в чужда, и се настани под шатри с Исаака и Иакова, сънаследници на същото обещание;
10. защото той очакваше оня град, който има основи и чийто художник и строител е Бог.
11. Чрез вяра и сама Сарра (бидейки неплодна) доби сила да зачене и, въпреки възрастта си, роди, защото счете за верен Оногова, Който се бе обещал.
12. И поради това от едного, и при това заматорел, родиха се толкова много, колкото са звездите на небето, и колкото е безбройният пясък на морския бряг.
13. Всички тия умряха с вяра, без да получат обещанията, а само отдалеч ги видяха и се увериха, приветствуваха ги и изповядаха, че са чужденци и пришълци на земята;
14. защото ония, които тъй говорят, показват, че търсят отечество.
15. И ако бяха имали на ум онова отечество, от което бяха излезли, щяха да имат време да се върнат;
16. но сега желаят по-добро, сиреч, небесно; затова и Бог не се срами за тях да се нарича техен Бог: защото им приготви град.
17. С вяра Авраам, бидейки изкушаван, принесе в жертва Исаака; и тоя, който бе получил обещанията, принесе единородния си,
18. за когото му бе казано: "от Исаака потомство ще се назове с твое име";
19. защото той мислеше, че Бог е силен и от мъртви да възкреси Исаака, поради което го и прие назад като предобраз на възкресението.
20. С вяра Исаак благослови Иакова и Исава за онова, що имаше да стане.
21. С вяра Иаков на умиране благослови всекиго от синовете на Иосифа и "се поклони на върха на жезъла му".
22. С вяра Иосиф на умиране спомена за излизането на синовете Израилеви от Египет и поръча за костите си.
23. С вяра Моисей, след като се роди, три месеца биде скриван от родителите си, защото видяха, че детето е хубаво, и се не уплашиха от царската заповед.
24. С вяра Моисей, като порасна, отказа се да се нарича син на фараоновата дъщеря,
25. и предпочете да страда заедно с народа Божий, отколкото да има кратковременна, греховна наслада,
26. и охулването Христово счете за по-голямо богатство, отколкото египетските съкровища; защото имаше пред очи наградата.
27. С вяра той напусна Египет, без да се уплаши от царския гняв, защото утрая, като да виждаше Невидимия.
28. С вяра той извърши Пасха и поръсването с кръв, та изтребителят на първородните да се не докосва до тях.
29. С вяра евреите преминаха като по суша Червено море, което и египтяни се опитаха да преминат, но се издавиха.
30. Чрез вяра паднаха стените иерихонски, след като бяха заобиколени през седем дни.
31. С вяра блудницата Раав не загина заедно с неверниците, като прие благосклонно съгледвачите (и ги изпроводи по друг път).
32. И какво още да кажа? Защото време не ще ми стигне, да разказвам за Гедеона, Варака, Самсона и Иефтая, за Давида и Самуила и за другите пророци,
33. които чрез вяра победиха царства, вършиха правда, получиха обещания, затулиха уста на лъвове,
34. угасиха огнена сила, избягнаха острието на меча, от немощни станаха крепки, бидоха силни на война, обърнаха на бяг чужди пълчища,
35. жени приеха умрелите си възкръснали; други пък бяха измъчени, като не приеха да бъдат освободени, за да получат по-добро възкресение;
36. други пък изпитаха подигравки и бичове, а също окови и затвор,
37. с камъни бидоха избити, с трион рязани, на мъки подлагани; умряха с меч убити, скитаха се в овчи и кози кожи, лишавани, оскърбявани и измъчвани
38. (тия, за които светът не беше достоен), скитаха се по пустини и планини, по пещери и земни пропасти.
39. И всички тия, макар и да бяха засвидетелствувани чрез вярата, не получиха обещаното,
40. защото Бог предвиди за нас нещо по-добро, та без нас да не постигнат съвършенство.
ГЛАВА 12.
1. Затова и ние, заобиколени от такъв голям облак свидетели, нека свалим от себе си всякакво бреме и греха, който ни лесно омотава, и нека с търпение изминем предстоящото нам поприще,
2. имайки пред очи началника и завършителя на вярата - Иисуса, Който, заради предстоящата Нему радост, претърпя кръст, като презря срама, и седна отдясно на престола Божий.
3. Помислете, прочее, за Оногова, Който претърпя от грешниците такова над Себе Си поругание, та да ви не дотегне, и да не отпаднете душевно.
4. В борбата си против греха още не сте се противили до кръв
5. и сте забравили увещанието, което вам като на синове говори: "сине мой, не презирай наказанието от Господа и не отпадай духом, кога те изобличава.
6. Защото Господ наказва, когото обича; бичува всеки син, когото приема".
7. Ако търпите наказание, Бог постъпва с вас като със синове. Защото кой е тоя син, когото баща му не наказва?
8. Ако пък оставате без наказание, на което всички станаха съучастници, тогава сте незаконни деца, а не синове.
9. При това, ние бивахме наказвани от нашите по плът бащи и се свеняхме от тях: не ще ли се много повече покорим на Отца на духовете, та да бъдем живи?
10. Защото те ни наказваха за малко дни, според както им беше угодно; а Тоя - за полза, та да участвуваме в Неговата светост.
11. Всяко наказание изпърво не се показва да е за радост, а за скръб; но отпосле на обучените чрез него то принася мирен плод на праведност.
12. Затова "укрепете отпадналите ръце и ослабналите колене"
13. и направете с нозете си прави пътеки, та, което е хромо, да се не отклони, а по-скоро да се изцери.
14. Залягайте да имате мир с всички и светост, без която никой няма да види Господа,
15. като гледате, да не би някой да се лиши от Божията благодат; да не би някой горчив корен, като изникне, да причини вреда, и чрез него да се осквернят мнозина;
16. да не би да има между вас някой блудник, или нечестивец като Исава, който за една гозба се отказа от първородството си.
17. Защото знаете, че и отпосле той, желаейки да наследи благословението, биде отхвърлен, понеже не можа да измени решението на баща си, ако и да бе го молил за това със сълзи.
18. Вие не сте пристъпили към осезаема планина, и пламнал огън, и облак, и мрак, и буря,
19. и тръбен звук, и говорещи глас, слушателите на които молеха да им се не говори вече,
20. защото не можеха да изтърпят онова, що им се заповядваше: "и звяр ако се допре до планината, с камъни ще бъде убит, или със стрела застрелян".
21. И толкова страшно беше онова, което се виждаше, че и Моисей рече: "ужасен съм и треперя".
22. Вие обаче пристъпихте към планина Сион и към града на живия Бог, небесния Иерусалим, и към десетки хиляди Ангели,
23. към тържествения събор и църквата на първородните, които са написани на небесата, и към Бога, Съдия на всички, и към духовете на праведниците, които са достигнали съвършенство,
24. и към Иисуса, Ходатая на новия завет, и към кръвта за поръсване, която по-добре говори от Авелевата.
25. Гледайте да не отбягвате Оногова, Който говори. Защото, ако не останаха ненаказани ония, що отказаха да слушат оногова, който говореше на земята, колко повече ние, които се отвръщаме от Оногова, Който говори от небесата,
26. Чийто глас тогава поклати земята, и Който сега се обещава и казва: "още веднъж Аз ще потреса не само земята, но и небето".
27. Думите: "още веднъж" означават, че колебливото, като сътворено, ще се измени, та да пребъдва неколебливото.
28. И тъй, ние, като приемаме царство непоколебимо, нека пазим благодатта, с която да служим благоугодно Богу с благоговение и страх,
29. защото нашият Бог е огън, който изтребя.
ГЛАВА 13.
1. Братолюбието да пребъдва между вас;
2. страннолюбието не забравяйте, защото чрез него някои, без да знаят, оказаха гостоприемство на Ангели.
3. Помнете затворниците, като да сте с тях затворени, и страдащите, понеже и сами сте в тяло.
4. Бракът е нещо честно у всички, и брачното легло - чисто; а блудниците и прелюбодейците ще съди Бог.
5. Не бивайте сребролюбци и задоволявайте се с онова, що имате. Защото Сам Бог е казал: "няма да те оставя, нито ще те напусна";
6. тъй че ние с дръзновение да казваме: "Господ ми е помощник, и няма да се побоя: какво ще ми стори човек?"
7. Помнете вашите наставници, които са ви проповядвали словото Божие, и, като имате пред очи свършека на техния живот, подражавайте на вярата им.
8. Иисус Христос е същият вчера, и днес, и вовеки.
9. Не се увличайте от разни и чужди учения; защото добре е с благодат да се укрепява сърцето, а не с ястия, от които полза не получиха ония, които ги употребиха.
10. Имаме жертвеник, от който нямат право да ядат ония, които служат на скинията.
11. Понеже телата на животните, чиято кръв за очистяне греховете първосвещеникът внася в светилището, се изгарят отвън стана,
12. затова и Иисус, за да освети човеците с кръвта Си, пострада вън от градските порти.
13. И тъй, нека излизаме при Него отвън стана, носейки поруганието Му;
14. защото тук нямаме постоянен град, но бъдещия търсим.
15. Прочее, нека чрез Него непрестанно принасяме Богу хвалебна жертва, сиреч, плода на устните, които прославят името Му.
16. А благотворителността и щедростта не забравяйте, защото такива жертви са благоугодни Богу.
17. Покорявайте се на наставниците си и бъдете послушни, защото те, бидейки длъжни да отговарят, бдят за вашите души, - та с радост това да вършат, а не с въздишки, понеже туй не е полезно за вас.
18. Молете се за нас; защото сме уверени, че имаме добра съвест, като във всичко желаем да се обхождаме добре.
19. Още повече моля да вършите това, за да ви бъда върнат по-скоро.
20. А Бог на мира, Който чрез кръвта на вечния завет въздигна от мъртвите великия Пастир на овците - Господа нашего Иисуса (Христа),
21. нека ви направи съвършени във всяко добро дело, за да изпълните волята Му, като върши у вас, каквото Му е благоугодно, чрез Христа Иисуса; Нему слава вовеки веков! Амин.
22. Моля ви, братя, приемете търпеливо това увещателно слово: накратко и ви писах.
23. Знайте, че брат Тимотей е пуснат, с него (ако той скоро дойде) ще ви видя.
24. Поздравете всички ваши наставници и всички светии. Поздравяват ви тия, които са от Италия.
25. Благодатта да бъде с всички вас. Амин.
- Детайли
ГЛАВА 1.
1. Павел, окованик Иисус Христов, и брат Тимотей, - до възлюбения Филимона, наш сътрудник,
2. и до Апфия, възлюбена сестра, и до Архипа, наш съратник, и до домашната ти църква:
3. благодат вам и мир от Бога Отца нашего и от Господа Иисуса Христа.
4. Благодаря на моя Бог винаги, кога те споменувам в молитвите си,
5. понеже слушам за твоята любов и вяра, която имаш към Господа Иисуса и към всички светии,
6. и моля, щото общността на твоята вяра с нашата да се покаже на дело в познание на всяко у вас добро в Христа Иисуса.
7. Защото ние се много радваме и утешаваме поради твоята любов, брате, понеже чрез тебе се успокоиха сърцата на светиите.
8. Затова, макар че имам голямо в Христа дръзновение да ти заповядвам, каквото трябва,
9. все пак от любов към тебе, моля те аз, какъвто съм старец Павел, а сега и окованик Иисус Христов,
10. моля те за моето чедо Онисима, когото родих в оковите си:
11. той някога беше непотребен за тебе, а сега е потребен тебе и мене, и го пращам назад;
12. а ти го приеми като мое сърце.
13. Аз исках да го задържа при мене си, за да ми служи вместо тебе в оковите за благовестието;
14. ала без твое съгласие не исках нищо да извърша, за да бъде твоята добрина не като по принуждение, а доброволна.
15. Защото, може би, той заради това се отлъчи за малко време от тебе, за да го приемеш завинаги,
16. не вече като роб, а по-горе от роб, като брат възлюбен, твърде много за мене, а още повече за тебе - и по плът, и в Господа.
17. И тъй, ако ме имаш за съучастник, приеми го като мене.
18. Ако пък с нещо те е обидил, или ти е длъжен, мини това на моя сметка.
19. Аз, Павел, написах с ръката си: аз ще заплатя, за да ти не кажа, че ти и самичък цял си ми длъжен.
20. Да, брате, дано да получа от тебе в Господа, което прося: успокой сърцето ми в Господа.
21. Убеден в твоята послушност, писах ти, знаейки, че ще направиш и повече, отколкото казвам.
22. А с това заедно приготви ми подслон; защото се надявам, че с вашите молитви ще ви бъда подарен.
23. Поздравява те Епафрас, моят съпленник за Христа Иисуса, Марко, Аристарх, Димас, Лука - мои сътрудници.
24. Благодатта на Господа нашего Иисуса Христа да бъде с вашия дух. Амин.
- Детайли
ГЛАВА 1.
1. Павел, раб Божий и апостол на Иисуса Христа за вярата на Божиите избраници и за познаване истината на благочестието,
2. с надежда за вечен живот, който неизменният в словото Си Бог обеща преди вечни времена,
3. а в свое време яви словото Си чрез проповедта, мене поверена по заповед на нашия Спасител, Бога, -
4. до Тита, истинско по общата вяра чедо: благодат, милост и мир от Бога Отца и от Господа Иисуса Христа, нашия Спасител.
5. Затова те оставих в Крит, за да довършиш несвършеното и да поставиш по всички градове презвитери, както бях ти поръчал:
6. който е непорочен, на една жена мъж и има деца верни, неукорявани в разпътство или непокорство.
7. Защото епископът, като Божий разпоредник, трябва да е непорочен, не високомерен, не гневлив, не пияница, не побойник, не алчен за гнусна печалба,
8. но страннолюбив, добролюбив, целомъдър, справедлив, благочестив, въздържан,
9. да се държи о истинското слово, според както е научен, та да бъде силен и да наставлява в здравото учение и да изобличава ония, които се противят.
10. Защото има мнозина и непокорни, празнословци и измамници, особено между обрязаните,
11. на които трябва да се затулят устата: те развалят цели домове, учейки на онова, що не трябва, заради гнусна печалба.
12. Един от тях, прорицател техен, бе казал: критяни са винаги лъжци, зли зверове, лениви търбуси.
13. Това свидетелство е истинско. По тая причина изобличавай ги строго, за да бъдат здрави във вярата,
14. като не дават внимание на иудейски басни и на повели от човеци, които се отвръщат от истината.
15. За чисти всичко е чисто, а за осквернени и неверни няма нищо чисто; тям са осквернени и ум и съвест.
16. Те изповядват, че познават Бога, а с делата си Го отричат, бидейки гнусни, непокорни и негодни за никакво добро дело.
ГЛАВА 2.
1. Ти пък говори онова, което е съгласно със здравото учение:
2. старците да бъдат трезвени, почтени, целомъдри, здрави във вярата, в любовта, в търпението;
3. стариците също да се държат свещенолепно: да не бъдат клеветници, да се не предават на много вино, да са поучливи на добро,
4. за да вразумяват невестите да обичат мъжете и децата си,
5. да бъдат целомъдри, чисти, къщовници, добри, покорни на мъжете си, та да се не хули словото Божие.
6. Увещавай също младежите да бъдат целомъдри,
7. като във всичко представяш себе си за образец на добри дела, показвайки чистота в учението, почетност, непоквареност,
8. слово здраво, безукорно, та да се засрами противникът, понеже не ще има да каже нещо лошо за нас.
9. Увещавай слугите, да се покоряват на господарите си, да им угаждат във всичко, като не отвръщат,
10. не крадат, а показват във всичко добра вярност, та да украсяват учението на нашия Спасител, Бога, във всичко.
11. Защото се яви Божията благодат, спасителна за всички човеци,
12. като ни учи, да отхвърлим нечестието и светските похоти, да живеем целомъдрено, праведно и благочестиво в сегашния век,
13. и да очакваме да се сбъдне блажената надежда, и да се яви славата на великия Бог и Спасител наш Иисус Христос,
14. Който даде Себе Си за нас, за да ни избави от всяко беззаконие и ни очисти, за да Му бъдем народ избран, ревностен към добри дела.
15. Това говори, увещавай и изобличавай с пълна власт; никой да те не презира.
ГЛАВА 3.
1. Напомняй им да се подчиняват и покоряват на началства и власти, да бъдат готови за всяко добро дело,
2. никого да не хулят, да бъдат не свадливи, а тихи, и да показват всяка кротост към всички човеци.
3. Защото и ние някога бяхме неразумни, непокорни, заблуждавани, бяхме роби на похоти и на разни сладострастия, живеехме в злоба и завист, бяхме отвратителни, мразехме се един други.
4. А когато се яви благостта и човеколюбието на нашия Спасител, Бога,
5. Той ни спаси не поради делата на праведност, що ние извършихме, а по Своята милост, чрез банята на възраждането и обновата от Духа Светаго,
6. Когото изобилно изля върху нас чрез Иисуса Христа, нашия Спасител,
7. та, оправдани с Неговата благодат, да станем по надежда наследници на вечния живот.
8. Верни са тия думи; и аз желая да потвърдяваш това, та, които са повярвали в Бога, да залягат да бъдат прилежни към добри дела: това е добро и полезно за човеците.
9. А от глупави разисквания и родословия, препирни и разпри върху закона отбягвай, защото са безполезни и празни.
10. Страни от еретик, след като го посъветваш веднъж и дваж,
11. знаейки, че такъв човек се е извратил и греши, като сам осъжда себе си.
12. Кога изпратя при тебе Артема или Тихика, побързай да дойдеш при мене в Никопол, защото реших там да презимувам.
13. Зина законника и Аполоса погрижи се да изпроводиш тъй, че от нищо да нямат нужда.
14. Нека и нашите се приучват да залягат към добри дела за необходимите потреби, та да не бъдат безплодни.
15. Поздравяват те всички, които са с мене. Поздрави ония, които ни обичат по вяра. Благодатта да бъде с всички вас. Амин.
- Детайли
ГЛАВА 1.
1. Павел, апостол Иисус Христов по воля Божия, за възвестяване обещания живот в Христа Иисуса,
2. до Тимотея, възлюбено чедо: благодат, милост, мир от Бога Отца и от Христа Иисуса, Господа нашего.
3. Благодаря Богу, Комуто още от прародители служа с чиста съвест, задето непрестанно те споменувам в молитвите си денем и нощем,
4. като, при спомена за твоите сълзи, копнея да те видя, за да се изпълня с радост,
5. и като си спомням за твоята нелицемерна вяра, която по-рано я имаше у баба ти Лоида и майка ти Евника, а убеден съм, има я и в тебе.
6. Затова ти напомням да разпаляш Божия дар, който е в тебе чрез моето ръковъзлагане.
7. Защото Бог не ни е дал дух на боязливост, а дух на сила, любов и целомъдрие.
8. И тъй, не се срамувай от страданията на Господа нашего Иисуса Христа, нито от мене, Негов окованик, а стани участник в страданията за благовестието Христово по силата на Бога,
9. Който ни спаси и повика към свето звание, не заради нашите дела, а по Свое благоволение и благодат, дадена нам в Христа Иисуса преди вечни времена,
10. а открита сега с явяването на нашия Спасител Иисуса Христа, Който унищожи смъртта и извади наяве живот и нетление чрез благовестието,
11. за което съм поставен аз проповедник, апостол и учител на езичниците.
12. Затова и така страдам; ала не се срамувам, понеже зная в Кого съм повярвал и съм уверен, че Той е мощен да запази моя залог за оня ден.
13. Имай за образец здравите думи, които си чул от мене, с вяра и любов в Христа Иисуса.
14. Запази добрия залог чрез Духа Светаго, Който живее в нас.
15. Знаеш това, че ме изоставиха всички от Асия, между които и Фигел и Ермоген.
16. Господ да даде милост на дома на Онисифора, защото много пъти ме успокои и се не посрами от веригите ми,
17. но, като дойде в Рим, с голямо старание ме потърси и намери.
18. Нека Господ му даде да намери милост у Него в оня ден; а колко ми услужи той в Ефес, ти по-добре знаеш.
ГЛАВА 2.
1. И тъй, чедо мое, усилвай се в благодатта, която ти е дадена от Христа Иисуса,
2. и каквото си чул от мене при много свидетели, предай го на верни човеци, които ще са способни и други да научат.
3. И тъй, принасяй страданията като добър воин Иисус Христов.
4. Никой воин се не заплита в житейски работи; и това прави, за да угоди на военачалника.
5. Ако пък някой се и състезава, той не бива увенчан, щом се не състезава по правилата.
6. Трудещият се земеделец трябва пръв да вкуси от плодовете.
7. Разбирай, какво говоря; Господ да ти даде да разбираш всичко.
8. Помни Господа Иисуса Христа от семето Давидово, Който възкръсна от мъртвите според моето благовестие,
9. заради което аз страдам дори до окови, като злодеец, но словото Божие не се вързва.
10. Поради това всичко търпя заради избраните, та и те да получат спасение в Христа Иисуса с вечна слава.
11. Верни са думите: ако с Него сме умрели, с Него ще и оживеем.
12. Ако търпим, с Него ще и царуваме; ако се отричаме, и Той ще се отрече от нас;
13. ако ние сме неверни, Той остава верен, защото не може да се отрече от Себе Си.
14. Това напомняй на всички, като ги заклеваш пред Господа, да не влизат в препирни, които никак не ползуват, а служат за гибел на слушателите.
15. Залягай да се представиш пред Бога достоен, безукорен работник, който вярно преподава словото на истината.
16. А скверните празнодумства отбягвай, защото ония, които ги изговарят, още повече ще напреднат в нечестие,
17. и словото им ще се разпространява като живеница. Такива са Именей и Филит,
18. които отстъпиха от истината, говорейки, че възкресението е вече станало, и разрушават вярата у някои.
19. Но Божията твърда основа стои непоколебимо, имайки тоя печат: "позна Господ Своите"; и: "да отстъпи от неправдата всеки, който произнася името Господне".
20. В голяма къща има не само златни и сребърни съдове, а и дървени и глинени; и едни са за почетна употреба, а други за долна.
21. И тъй, ако някой се очисти от тия, той ще бъде почетен съд, осветен, приспособен за употреба на Господаря и приготвен за всяко добро дело.
22. Отбягвай също и младежки похоти и стреми се към правда, вяра, любов и мир с ония, които призовават Господа от чисто сърце.
23. А глупави и невежествени разисквания отбягвай, като знаеш, че те пораждат крамоли;
24. а Господният раб не бива да влиза в крамоли, но да бъде към всички кротък, поучлив и търпелив;
25. с кротост да наставлява противниците, та дано Бог им даде покаяние, да познаят истината
26. и да се освободят от примката на дявола, който ги е живи уловил, за да изпълняват волята му.
ГЛАВА 3.
1. И това знай, че в последните дни ще настанат усилни времена.
2. Защото човеците ще бъдат самолюбци, сребролюбци, самохвалци, горделиви, хулници, към родители непокорни, неблагодарни, нечестиви, недружелюбни,
3. непримирими, клеветници, невъздържани, неукротими, недобролюбци,
4. предатели, безочливи, надути, повече сластолюбци, нежели боголюбци,
5. които наглед имат благочестие, но от силата му са се отрекли. И от такива се отвръщай!
6. Към тях принадлежат ония, които се примъкват в къщите и прелъстяват женуря, претоварени с грехове и обзети от различни похоти, -
7. женуря, които всякога се учат и никога не могат да стигнат до познание на истината.
8. И както Ианий и Иамврий се противиха на Моисея, така и тия се противят на истината, понеже са човеци с извратен ум, невежи във вярата.
9. Ала няма да успеят повече, защото безумието им ще се открие пред всички, както се откри безумието и на ония.
10. А ти си последвал моето учение, живот, намерение, вяра, моето великодушие, любов, търпение,
11. моите гонения и страдания, що ме сполетяха в Антиохия, Икония, Листра, каквито гонения претърпях; и от всичко ме избави Господ.
12. Па и всички, които искат да живеят благочестиво в Христа Иисуса, ще бъдат гонени.
13. А лукави човеци и измамници ще напредват в злото, като заблуждават и биват заблуждавани.
14. Но ти пребъдвай в това, на което си научен и което ти е поверено, като знаеш, от кого си научен;
15. пък ти и от детинство знаеш свещените Писания, които могат да те направят мъдър за спасение чрез вярата в Христа Иисуса.
16. Всичкото Писание е боговдъхновено и полезно за поука, изобличаване, изправяне и назидаване в правдата,
17. за да бъде Божият човек съвършен и годен за всяко добро дело.
ГЛАВА 4.
1. И тъй, заклевам те пред Бога и Господа нашего Иисуса Христа, Който ще съди живи и мъртви, кога се яви Той и настъпи царството Му:
2. проповядвай словото, настоявай на време и не на време, изобличавай, запретявай, увещавай с голямо дълготърпение и поука.
3. Защото ще дойде време, когато човеците не ще търпят здравото учение, но, водени от своите похоти, ще си насъберат учители да им гъделичкат слуха;
4. те ще отвърнат слуха си от истината и към басни ще се обърнат.
5. Но ти във всичко бодърствувай, скърби претърпи, дело на благовестник извърши, службата си добре изпълни.
6. Защото аз вече ставам жертва, и времето на моето отхождане настъпи.
7. С добрия подвиг се подвизах, пътя свърших, вярата опазих;
8. прочее, очаква ме венецът на правдата, който ще ми даде в оня ден Господ, Праведният Съдия; и не само на мене, но и на всички, които са възлюбили Неговото явяване.
9. Побързай да дойдеш при мене скоро.
10. Защото Димас ме остави, понеже обикна сегашния свят, и отиде в Солун; Крискент - в Галатия, Тит - в Далмация. Само Лука е с мене.
11. Вземи Марка и го доведи със себе си, защото ми е нужен по службата.
12. Тихика изпроводих в Ефес.
13. Кога дойдеш, донеси фелона *, що оставих в Троада, у Карпа, и книгите, особено кожените.
14. Александър ковачът много зло ми стори. Да му върне Господ според делата му!
15. От него пази се и ти, понеже той се възпротиви твърде много на думите ни.
16. При първата моя защита никого нямаше при мене: всички ме оставиха. Дано им се не вмени за грях!
17. Но Господ застана пред мене и ме укрепи, та чрез мене да се утвърди благовестието, и да чуят всички езичници; и аз се избавих от устата на лъва.
18. Господ ще ме избави и от всяко лошо нещо и ще ме запази за Своето небесно царство. Нему слава вовеки веков. Амин.
19. Поздрави Прискила и Акила и Онисифоровия дом.
20. Ераст остана в Коринт. Трофима пък оставих болен в Милит.
21. Побързай да дойдеш преди зимата. Поздравяват те Евул, Пуд, Лин, Клавдия и всички братя.
22. Господ Иисус Христос да е с твоя дух. Благодатта да бъде с вас. Амин.
* Горна дълга, без ръкави дреха - наметало.