- Детайли
ГЛАВА 1.
1. Павел, апостол на Иисуса Христа по воля Божия - до намиращите се в Ефес светии и вярващи в Христа Иисуса:
2. благодат вам и мир от Бога Отца нашего и от Господа Иисуса Христа.
3. Благословен да бъде Бог и Отец на Господа нашего Иисуса Христа, Който ни благослови в Христа с всяко духовно благословение от небесата,
4. както и ни избра чрез Него, преди да се свят създаде, за да бъдем свети и непорочни пред Него с любов,
5. както предопредели да ни осинови за Себе Си чрез Иисуса Христа, по благоволение на Своята воля,
6. за да бъде хвалена славата на Неговата благодат, с която Той ни е облагодатствувал чрез Своя Възлюбен,
7. в Когото имаме изкупление чрез кръвта Му, прошка на греховете по богатството на Неговата благодат.
8. Тая благодат Той изобилно ни дарува във всяка премъдрост и разум,
9. като ни откри тайната на волята Си по Своето благоволение, що бе отпреди положил в Себе Си,
10. в нареждане изпълнението на времената, за да съедини всичко небесно и земно под един глава - Христа.
11. Чрез Него ние бяхме и избрани за наследници, предназначени по определение на Бога, Който върши всичко по решение на волята Си,
12. за да послужим за похвала на славата Му ние, които отпреди се надявахме на Христа;
13. чрез Него и вие, като чухте словото на истината - благовестието за вашето спасение, и като повярвахте в Него, бидохте запечатани с обещания Светий Дух,
14. Който е залог за нашето наследство, та да се изкупи достоянието Му за похвала на славата Му.
15. Ето защо и аз, като чух за вашата вяра в Христа Иисуса и за любовта към всички светии,
16. не преставам да благодаря на Бога за вас, като ви споменувам в молитвите си,
17. щото Бог на Господа нашего Иисуса Христа, Отец на славата, да ви даде дух на премъдрост и откровение, за да Го познаете,
18. и да просвети очите на сърцето ви, та да познаете, в що се състои надеждата на тия, които са призвани от Него, какво е богатството на славното Негово наследство за светиите,
19. и колко е безмерно величието на Неговата мощ в нас, които вярваме чрез действието на крепката Му сила.
20. С тая сила Той действува в Христа, като Го възкреси от мъртвите и постави от дясната Си страна на небесата,
21. по-горе от всяко началство и власт, сила и господство и от всяко име, с което именуват не само в тоя век, но и в бъдещия,
22. и покори всичко под нозете Му и Го постави над всичко Глава на църквата,
23. която е Негово тяло, пълнота на Тогова, Който изпълня всичко във всичко.
ГЛАВА 2.
1. И вас, мъртвите поради вашите престъпления и грехове,
2. в които живяхте някогаш според живота на тоя свят, съгласно с княза на въздушната власт, сиреч на духа, който сега действува в синовете на неверието,
3. сред които и ние всинца живяхме някогаш според плътските си похоти, изпълнявайки желанията на плътта и на помислите, и по естество бяхме, както и другите, чеда на гнева, -
4. Бог, богат с милост, поради голямата Си любов, с която ни обикна,
5. макар да бяхме мъртви поради престъпленията, оживотвори с Христа (по благодат сте спасени),
6. и възкреси с Него и постави на небесата в Христа Иисуса,
7. за да яви на бъдещите векове преизобилното богатство на Своята благодат в доброта към нас чрез Христа Иисуса.
8. Защото по благодат сте спасени чрез вярата; и това не е от вас - Божий дар е;
9. не е от дела, за да не би някой да се похвали.
10. Защото Негово творение сме ние, създадени в Христа Иисуса за добри дела, що Бог е предназначил да вършим.
11. И тъй, помнете, че вие, някогаш езичници по плът, които бяхте назовавани необрязани от тъй наричаните обрязани с плътско обрязване, извършвано с ръце,
12. че вие бяхте тогава без Христа, отстранени от израилското общество, чужди към заветите на обещанието, лишени от надежда и безбожници в света;
13. а сега в Христа Иисуса вие, които някогаш бяхте далеч, станахте близки чрез кръвта Христова.
14. Защото Той е нашият мир, Който направи от двата народа един и разруши преградата, що беше посред,
15. като с плътта Си унищожи враждата, а с учението - закона на заповедите, за да създаде в Себе Си от двата народа един нов човек, въдворявайки мир,
16. и в едно тяло да примири двата народа с Бога чрез кръста, като на него уби враждата;
17. и като дойде, благовести мир на вас, далечни и близки,
18. защото чрез Него и едните и другите имаме достъп при Отца, в единия Дух.
19. И тъй, вие не сте вече чужди и пришълци, а съграждани на светиите и свои на Бога,
20. като се утвърдихте върху основата на апостолите и пророците, имайки Самия Иисуса Христа за краеъгълен камък,
21. върху който цялото здание, стройно сглобено, възраства в храм свет чрез Господа,
22. върху който и вие се съзиждате в жилище Божие чрез Духа.
ГЛАВА 3.
1. Ето защо аз, Павел, съм окованик Иисус Христов за вас езичниците.
2. Вие чухте за разпоредбата на благодатта Божия, мене дадена за вас,
3. именно, че чрез откровение Бог ми възвести тайната (както и по-горе ви писах накратко,
4. от което, като четете, можете проумя, как съм схванал тайната на Христа),
5. която не беше възвестена на синовете човешки от предишните поколения, както сега се откри на светите Му апостоли и пророци чрез Духа Светаго.
6. Това стана, за да бъдат езичниците сънаследници, съставящи едно тяло, и съпричастници на обещанието Божие в Христа Иисуса чрез благовестието,
7. на което станах служител според дара на благодатта Божия, дадена ми по действие на Неговата сила.
8. На мене, най-малкия от всички светии, се даде тая благодат - да благовестя на езичниците неизследимото богатство Христово
9. и да открия на всички, в що се състои разпоредбата на тайната, скривана от векове в Бога, Който създаде всичко чрез Иисуса Христа,
10. та многоразличната премъдрост Божия да стане сега чрез църквата известна на началствата и властите небесни,
11. по предвечното определение, което Той е изпълнил в Христа Иисуса, Господа нашего,
12. у Когото, чрез вярата в Него, имаме дръзновение да се доближаваме към Бога с доверие.
13. Поради това моля ви, не падайте духом пред моите заради вас скърби, които са ваша слава.
14. Затова прекланям колене пред Отеца на Господа нашего Иисуса Христа,
15. от Когото се именува всеки род на небесата и на земята,
16. да ви даде, по богатството на славата Си, крепко да се утвърдите чрез Духа Му във вътрешния човек,
17. и чрез вярата да се всели Христос в сърцата ви,
18. та, вкоренени и утвърдени в любов, да можете проумя с всички светии, що е ширина и дължина, дълбочина и височина,
19. и да узнаете Христовата любов, която превъзхожда всяко знание, за да се изпълните във всичката пълнота Божия.
20. А на Тогова, Който може, според действуващата в нас сила, да извърши несравнено повече от всичко, що просим, или за каквото помисляме,
21. Нему да бъде слава в църквата чрез Христа Иисуса във всички родове от века до века. Амин.
ГЛАВА 4.
1. И тъй, аз, окованик за Господа, моля ви да постъпвате достойно за званието, за което сте призвани,
2. с всяко смиреномъдрие, кротост и великодушие, като се търпите един други с любов
3. и залягате да запазвате единството на духа чрез връзките на мира.
4. Едно тяло сте и един дух, както сте и призвани към една надежда на вашето звание;
5. един е Господ, една е вярата, едно е кръщението,
6. един е Бог и Отец на всички, Който е над всички, и чрез всички, и във всички нас.
7. А на всеки един от нас благодатта е дадена по мярката на дара Христов.
8. Затова е и казано: "като се възкачи на височината, плени плен и даде дарове на човеците".
9. А "възкачи се" що означава, ако не това, че Той е и слязъл по-напред в най-долните места на земята?
10. Слезлият е Същият, Който се и възкачи по-горе от всички небеса, за да изпълни всичко.
11. И Той постави едни за апостоли, други за пророци, други за евангелисти, други за пастири и учители,
12. за усъвършенствуване на светиите в делото на служението, в съзиждане на тялото Христово,
13. докле всинца достигнем до единство на вярата и на познаването Сина Божий, до състояние на мъж съвършен, до пълната възраст на Христовото съвършенство,
14. та да не бъдем вече младенци, люлеени и увличани от всеки вятър на лъжливо учение, по лукавството на човеците, по хитрото изкуство на измамата,
15. а с истинска любов да растем по всичко в Оногова, Който е глава, - Христос,
16. от Когото цялото тяло, стройно сглобено и свързано чрез всички дарувани свръзки, при действието на всяка част според силите й, нараства, за да се съзижда в любов.
17. Това прочее ви говоря и за свидетел призовавам Господа: да не постъпвате вече, както постъпват и останалите езичници по суетата на ума си,
18. бидейки помрачени в разума, отстранени в Божия живот поради тяхното невежество и ожесточението на сърцето им;
19. дошли до безчувствие, те се предадоха на разпътство и ненаситно вършат всяка нечистота.
20. Но вие не тъй познахте Христа,
21. щом наистина сте чули за Него и в Него сте се научили (както е истината в Иисуса)
22. да отхвърлите от себе си ветхия според предишното ви живеене човек, който изтлява в прелъстителни похоти,
23. да се обновите с духа на своя ум
24. и да се облечете в новия човек, създаден по Бога в правда и светост на истината.
25. Заради това, като отхвърлите лъжата, казвайте истината всеки на ближния си, понеже сме членове един другиму.
26. Гневете се, но не грешете: слънце да ви не залязва гневни;
27. нито давайте място на дявола.
28. Който е крал, да не краде вече, а по-добре е да се труди, като върши с ръцете си полезното, за да има що да отделя ономува, който се нуждае.
29. Никаква гнила дума да не излиза из устата ви, а само добра, за назидание във вярата, за да принася благодат на слушащите.
30. И не оскърбявайте Светия Дух Божий, с Когото сте запечатани за в деня на избавлението.
31. Всяко огорчение и ярост, гняв, вик и хула да бъдат далеч от вас заедно с всяка злоба;
32. но бивайте един към другиго добри, състрадателни, прощавайки си един другиму, както и Бог ви прости в Христа.
ГЛАВА 5.
1. И тъй, подражавайте Богу, като чеда възлюбени,
2. и живейте в любов, както и Христос ни възлюби и за нас предаде Себе Си принос и жертва Богу за приятно благоухание.
3. А блудство и всяка нечистота или користолюбие дори и да се не споменуват между вас, както прилича на светии,
4. нито пък срамни и празни думи и смехории, които са неприлични, а наопаки, да се чува благодарение.
5. Защото това трябва да знаете, че никой блудник, или нечист, или користолюбец, който е идолослужител, няма наследство в царството на Христа и Бога.
6. Никой да ви не прелъстява с празни думи, защото заради всичко това дохожда гневът Божий върху синовете на неверието;
7. и тъй, не ставайте техни съучастници.
8. Вие бяхте някога тъмнина, а сега сте светлина в Господа; постъпвайте като чеда на светлината,
9. защото плодът на Духа се състои във всяка доброта, правда и истина -
10. и изпитвайте, що е благоугодно Богу.
11. Не участвувайте в безплодните дела на тъмнината; напротив, изобличавайте ги.
12. Защото за онова, което нечестивците скришом вършат, срамно е и да се говори.
13. А всичко, което се изобличава, от светлината става явно: понеже всичко, което бива явно, е светлина.
14. Затова е казано: стани ти, който спиш, и възкръсни от мъртвите, и ще те осветли Христос.
15. И тъй, гледайте, колко внимателно трябва да постъпвате: не като неразумни, а като мъдри,
16. като скъпите времето, защото дните са лукави.
17. Затова недейте бива неразсъдливи, а разпознавайте, що е воля Божия.
18. И не се опивайте с вино, от което произлиза разпътство; но се изпълняйте с Дух,
19. като се назидавате сами с псалми и славославия и с песни духовни, пеейки и възпявайки в сърцата си Господа,
20. като благодарите винаги за всичко на Бога и Отца, в името на Господа нашего Иисуса Христа,
21. като се покорявате един другиму в страх Божий.
22. Вие, жените, покорявайте се на мъжете си, като на Господа,
23. защото мъжът е глава на жената, както и Христос е глава на църквата, и Той е спасител на тялото.
24. Но както църквата се покорява на Христа, така и жените да се покоряват на мъжете си във всичко.
25. Вие, мъжете, обичайте жените си, както и Христос обикна църквата и предаде Себе Си за нея,
26. за да я освети, като я очисти с водната баня чрез словото;
27. за да я представи на Себе Си славна църква, която няма петно, или порок, или нещо подобно, но да бъде света и непорочна.
28. Тъй са длъжни мъжете да обичат жените си, както обичат телата си: който обича жена си, себе си обича.
29. Защото никой никога не е намразил плътта си, а я храни и съгрява, както и Господ - църквата,
30. понеже ние сме членове на тялото Му - от плътта Му и от костите Му.
31. "Затова ще остави човек баща си и майка си и ще се прилепи към жена си, и ще бъдат двамата една плът".
32. Тази тайна е велика; но аз говоря за Христа и за църквата.
33. Тъй и всеки един от вас така да обича жена си, както обича себе си, а жената да се бои от мъжа си.
ГЛАВА 6.
1. Вие, децата, бъдете послушни на родителите си, в името на Господа, защото това е справедливо.
2. "Почитай баща си и майка си" (това е първа заповед с обещание),
3. "за да ти бъде добре, и да живееш дълго на земята".
4. И вие, бащите, не дразнете децата си, а ги възпитавайте в учение и наставление Господне.
5. Вие, рабите, бъдете послушни на вашите по плът господари със страх и трепет, в простота на сърцето си, както на Христа,
6. не със слугуване само за очи като човекоугодници, а като Христови раби, изпълнявайки от душа волята Божия,
7. усърдно служейки, като че служите на Господа, а не на човеци,
8. и знаейки, че всеки, бил той роб или свободник, ще получи от Господа според доброто, което извърши.
9. И вие, господарите, също тъй се отнасяйте към тях и бъдете умерени в строгостта, знаейки, че и над сами вас и над тях има в небесата Господар, у Когото няма лицеприятие.
10. Прочее, братя мои, усилвайте се в Господа и в мощта на силата Му;
11. облечете се във всеоръжието Божие, за да можете устоя против дяволските козни,
12. защото нашата борба не е против кръв и плът, а против началствата, против властите, против светоуправниците на тъмнината от тоя век, против поднебесните духове на злобата.
13. Заради това приемете Божието всеоръжие, за да можете се възпротиви в лош ден и, като надвиете всичко, да устоите.
14. И тъй, стойте, като си препашете кръста с истина и се облечете в бронята на правдата,
15. и обуйте нозете си в готовност да благовестите мира;
16. а над всичко вземете щита на вярата, с който ще можете угаси всички нажежени стрели на лукавия;
17. вземете и шлема на спасението и духовния меч, който е Божието слово;
18. с всяка молитва и просба молете се духом във всяко време и старайте се за същото това с всяко постоянство и молба за всички светии
19. и за мене, та, като отварям уста, да ми се даде слово, дръзновено да възвестявам тайната на благовестието,
20. заради което съм пратеник в окови, за да го проповядвам смело, както ми прилича.
21. А за да знаете и вие, как съм и що работя, за всичко ще ви извести Тихик, възлюбен брат и верен в Господа служител,
22. когото пратих при вас за това същото, за да узнаете за нас, и да утеши сърцата ви.
23. Мир на братята и любов с вяра от Бога Отца и от Господа Иисуса Христа.
24. Благодатта да бъде с всички, неизменно любещи Господа нашего Иисуса Христа. Амин.
- Детайли
ГЛАВА 1.
1. Павел апостол, призван не от човеци, нито чрез човек, а чрез Иисуса Христа и Бога Отца, Който Го възкреси от мъртвите,
2. и всички братя, които са с мене - до църквите Галатийски:
3. благодат вам и мир от Бога Отца и от Господа нашего Иисуса Христа,
4. Който отдаде Себе Си за нашите грехове, за да ни избави от сегашния лукав век, по волята на Бога и Отца нашего,
5. Комуто слава вовеки веков. Амин.
6. Чудя се, че тъй скоро преминавате от Оногова, Който ви е призвал чрез благодатта Христова, към друго благовестие;
7. не че има друго благовестие, но има някои, които ви смущават и искат да изопачат благовестието Христово.
8. Но ако дори ние, или Ангел от небето ви благовестеше нещо по-друго от това, що ние ви благовестихме, анатема да бъде.
9. Както по-горе казахме, и сега пак казвам: който ви благовествува нещо по-друго от това, що приехте, анатема да бъде.
10. У човеци ли сега търся благоволение, или у Бога? Или на човеци искам да угаждам? Ако бях още угаждал на човеци, не щях да бъда Христов раб.
11. Известявам ви, братя, че Евангелието, което аз благовестих, не е човешко,
12. защото и аз нито го приех, нито го научих от човек, а чрез откровение Иисус Христово.
13. Слушали сте за някогашното мое поведание в иудейството, че аз прекомерно гонех Божията църква и я разорявах,
14. и преуспявах в иудейството повече от мнозина мои връстници в рода ми, понеже бях голям ревнител за отеческите ми предания.
15. А когато Бог, Който ме избра от утробата на майка ми и ме призва чрез благодатта Си, благоволи
16. да открие в мене Своя Син, за да благовестя за Него между езичниците, - аз веднага се не съветвах с плът и кръв,
17. нито възлязох в Иерусалим при ония, които преди мене бяха апостоли, но отидох в Арабия, и пак се върнах в Дамаск.
18. Отпосле, подир три години, възлязох в Иерусалим да се видя с Петра, и преседях у него петнайсет дена.
19. Другиго от апостолите не видях, освен Иакова, брата Господен.
20. А за това, що ви пиша, ето, пред Бога казвам, че не лъжа.
21. След това дойдох в страните Сирийски и Киликийски.
22. На Христовите църкви в Иудея лично не бях познат,
23. а само бяха слушали, че оня, който някога тях гонеше, сега проповядва вярата, що преди разоряваше.
24. И прославяха Бога за мене.
ГЛАВА 2.
1. Сетне, след четиринайсет години, пак възлязох в Иерусалим с Варнава, като взех с мене си и Тита.
2. А възлязох по откровение и предложих на верните, насаме пък на най-видните, благовестието, което проповядвам между езичниците, - да не би да тичам, или да съм тичал напразно.
3. Но и Тит, който беше с мене, макар и елин, не биде принуден да се обреже.
4. Колкото пък за привмъкналите се лъжебратя, които скришно дойдоха да подглеждат нашата свобода, що имаме в Христа Иисуса, за да ни поробят, -
5. тям нито за час се оставихме да ни покорят, та да се запази у вас истината на благовестието.
6. А що се отнася до най-видните (каквито и да са били те някогаш, мене е все едно: Бог не гледа човека по лице), те нищо не ми прибавиха.
7. Напротив, като видяха, че мене е поверено да благовестя на необрязаните, както Петру - на обрязаните
8. (понеже Оня, Който помогна на Петра в апостолството между обрязаните, помогна и на мене между езичниците),
9. и като узнаха за дадената мене благодат, Иаков, Кифа и Иоан, смятани за стълбове, подадоха на мене и на Варнава ръка за общуване, за да отидем ние при езичниците, а те - при обрязаните,
10. като само ни поръчаха да помним сиромасите, което се и постарах да изпълня точно.
11. А когато дойде Петър в Антиохия, аз му се лично опрях, защото се бе изложил на осъждане.
12. Понеже, преди да пристигнат някои от Иакова, той ядеше заедно с езичниците; а когато те дойдоха, почна да се спотаява и да страни, като се боеше от обрязаните.
13. Заедно с него лицемереха и другите иудеи, тъй че дори и Варнава се увлече от лицемерието им.
14. Но, когато видях, че те не постъпват право по евангелската истина, казах на Петра пред всички: ако ти, бидейки иудеин, живееш по езически, а не по иудейски, защо караш езичниците да живеят по иудейски?
15. Ние по природа сме иудеи, а не грешници от езичниците;
16. обаче, като узнахме, че човек се оправдава не чрез дела по закона, а само чрез вяра в Иисуса Христа, и ние повярвахме в Христа Иисуса, за да се оправдаем чрез вярата в Христа, а не чрез дела по закона; защото чрез дела по закона няма да се оправдае никоя плът.
17. Ако пък, залягайки да се оправдаем в Христа, и сами се оказахме грешници, нима Христос е служител на греха? Съвсем не!
18. Защото, ако отново градя, що съм разрушил, сам себе си правя престъпник:
19. чрез закона умрях за закона, та да живея за Бога. Разпнах се с Христа,
20. и вече не аз живея, а Христос живее в мене. А дето живея сега в плът, живея с вярата в Сина Божий, Който ме възлюби и предаде Себе Си за мене.
21. Не отхвърлям Божията благодат; защото, ако чрез закона е оправданието, тогава Христос напразно умря.
ГЛАВА 3.
1. О, неразумни галатяни! Кой ви омая, та вече се не покорявате на истината вие, пред очите на които Иисус Христос бе изобразен така, като да бе разпнат помежду ви?
2. Това само искам да науча от вас: чрез дела по закона ли получихте Духа, или чрез послушание на вярата?
3. Толкова ли сте неразумни? След като наченахте с дух, с плът ли сега свършвате?
4. Нима напразно толкова много претърпяхте? Да беше само напразно!
5. Тоя, прочее, Който ви дарува Духа и прави между вас чудеса, чрез дела по закона ли върши това, или чрез послушание на вярата?
6. Тъй, Авраам повярва на Бога, и това му се вмени за оправдание.
7. Знайте, прочее, че ония, които се облягат на вярата, са синове Авраамови.
8. И Писанието, като предвиждаше, че Бог чрез вяра оправдава езичниците, отнапред благовести на Авраама: "в тебе ще бъдат благославяни всички народи".
9. И тъй, ония, които се облягат на вярата, биват благословени заедно с верния Авраам,
10. а всички, които се облягат на дела по закона, се намират под проклятие. Защото е писано: "проклет е всеки, който не изпълнява постоянно всичко, що е писано в книгата на закона".
11. А че чрез закона никой не се оправдава пред Бога, това е явно, защото "праведният чрез вяра ще бъде жив".
12. А законът не иска вяра; но говори: "който изпълни тия неща, той ще бъде жив чрез тях".
13. Христос ни изкупи от клетвата на закона, като стана заради нас клетва (защото писано е: "проклет е всеки, който виси на дърво"),
14. та благословението Авраамово чрез Христа Иисуса да се разпростре върху езичниците, за да получим обещания Дух чрез вярата.
15. Братя, говоря по човешки: и човешко завещание, утвърдено вече, никой не разваля, нито допълня.
16. Но обещанията бидоха дадени на Авраама и на семето му. Не е казано: "и на семената", като за мнозина, а като за едного: "и на семето ти", което е Христос.
17. Аз пък казвам, че законът, който се яви след четиристотин и трийсет години, не отменя утвърдения по-преди от Бога завет за Христа, та обещанието да изгуби сила.
18. Защото, ако наследството е по закон, то вече не е по обещание; а на Авраама Бог го дарува по обещание.
19. Прочее, защо е даден законът? Той биде прибавен поради престъпленията, докле дойде семето, към което се отнася обещанието, и е предаден чрез Ангели, с ръка на посредник.
20. Но посредникът не бива посредник само на едного, а Бог е един.
21. И тъй, законът противен ли е на Божиите обещания? Съвсем не! Защото, ако беше даден закон, който да можеше да животвори, то наистина оправданието щеше да бъде от закона;
22. но Писанието заключи всички под грях, та обещанието да се даде на вярващите чрез вяра в Иисуса Христа.
23. Преди да дойде вярата, бяхме под стражата на закона, заключени за вярата, която щеше да се открие.
24. И тъй, законът беше за нас възпитател в Христа, за да се оправдаем чрез вяра;
25. а след като дойде вярата, ние вече не сме под ръководството на възпитател.
26. Защото всички сте синове Божии чрез вярата в Христа Иисуса;
27. всички, които в Христа се кръстихте, в Христа се облякохте.
28. Няма вече иудеин, ни елин; няма роб, ни свободник; няма мъжки пол, ни женски; защото всички вие едно сте в Христа Иисуса.
29. Ако пък вие сте Христови, тогава Авраамово семе сте, и по обещание наследници.
ГЛАВА 4.
1. Казвам още: наследникът, докле е невръстен, с нищо се не отличава от роб, макар и да е господар на всичко;
2. но е под настойници и домоуправители до определения от бащата срок.
3. Така и ние, докле бяхме невръстни, бяхме поробени под стихиите на света;
4. но, когато се изпълни времето, Бог изпрати Своя Син (Единороден), Който се роди от жена и се подчини на закона,
5. за да изкупи ония, които бяха под закона, та да получим осиновението.
6. А понеже вие сте синове, Бог изпрати в сърцата ви Духа на Своя Син, Който Дух вика: Авва, сиреч, Отче!
7. Затова не си вече роб, а син; ако пък си син, то си и наследник Божий чрез Иисуса Христа.
8. Но тогава, понеже не знаехте Бога, служехте на богове, които по естество не са богове;
9. а сега, като познахте Бога, или, по-добре, като бидохте познати от Бога, как се връщате пак към немощните и оскъдни стихии и искате пак изново да им служите?
10. Тачите дни, месеци, времена и години.
11. Боя се за вас, да не би напразно да съм се трудил помежду ви.
12. Моля ви, братя, бъдете като мене, защото и аз бях като вас. Вие с нищо не сте ме обидили:
13. знаете, че, когато ви благовестих за пръв път, аз бях немощен по плът,
14. и при все това, вие не презряхте моето в плътта ми изкушение и не се погнусихте от него, но ме приехте като Ангел Божий, като Христа Иисуса.
15. Колко благатки бяхте тогава! Свидетелствувам за вас, че, ако да можеше, очите си щяхте да изтръгнете и да ми ги дадете.
16. И тъй, враг ваш ли станах, като ви говоря истината?
17. Ревнуват за вас не с добра цел, но искат да ви отлъчат от мене, та вие за тях да ревнувате.
18. Добре е да имате ревност към доброто винаги, а не само когато съм помежду ви.
19. Чеда мои, за които съм пак в родилни болки, докле се изобрази във вас Христос,
20. искал бих сега да бъда помежду ви и да изменя гласа си, защото съм в недоумение за вас.
21. Кажете ми вие, които желаете да бъдете под закона: не слушате ли закона?
22. Защото писано е: Авраам имаше двама синове, един от робинята, а друг от свободната.
23. Но който беше от робинята, по плът се роди; а който беше от свободната - по обещание.
24. Това се разбира иносказателно. Това са двата завета, единият от Синайската планина, който ражда за робство и който е Агар,
25. понеже Агар означава планина Синай в Арабия и съответствува на сегашния Иерусалим и робува с децата си;
26. а горният Иерусалим е свободен: той е майка на всинца ни.
27. Защото писано е: "развесели се, неплодна, ти, която не раждаш; възкликни и извикай ти, която не си изпитала родилни мъки; защото напустеницата има много повече деца от оная, която има мъж".
28. Ние пък, братя, сме като Исаака, чеда на обещание.
29. Но, както тогава роденият по плът гонеше родения по дух, тъй и сега.
30. А какво говори Писанието? - Изпъди робинята и сина й, защото синът на робинята няма да бъде наследник заедно със сина на свободната.
31. И тъй, братя, не сме деца на робинята, а на свободната.
ГЛАВА 5.
1. И тъй, стойте твърдо в свободата, която Христос ни дарува, и не се подлагайте пак под робско иго.
2. Ето аз, Павел, ви казвам: ако се обрязвате, Христос нищо няма да ви ползува.
3. Свидетелствувам пак на всеки човек, който се обрязва, че той е длъжен да изпълни целия закон.
4. Вие, които искате, да се оправдавате със закона, отметнахте се от Христа, отпаднахте от благодатта,
5. а ние се надяваме и очакваме оправдание от вярата чрез Духа.
6. Защото в Христа Иисуса нито обрязването има сила, нито необрязването, но вярата, която действува чрез любов.
7. Вие отивахте добре: кой ви спря, да се не покорявате на истината?
8. Това придумване не е от Оногова, Който ви призовава.
9. Малко квас заквася цялото тесто.
10. Аз имам вяра у вас чрез Господа, че вие не ще мислите инак; а оня, който ви смущава, - който и да е той, - ще претърпи осъда.
11. А за какво още ме гонят, братя, ако аз и сега проповядвам обрязване? Тогава би се прекратила съблазънта от кръста.
12. О, да бяха отсечени ония, които ви размиряват!
13. Към свобода сте призвани вие, братя; само че свободата ви да не служи като повод да угаждате на плътта, но с любов си услужвайте един другиму.
14. Защото целият закон се изпълнява в една дума, именно в: възлюби ближния си като себе си.
15. Ако пък един други се гризете и се ядете, пазете се да се не изтребите един други.
16. Аз казвам: живейте духом, и не ще изпълнявате прищевките на плътта.
17. Защото плътта желае противното на духа, а духът - противното на плътта; те се противят един другиму, за да не правите онова, що бихте пожелали.
18. Ако се водите по дух, вие не сте под закон.
19. Делата на плътта са известни; те са: прелюбодейство, блудство, нечистота, разпътство,
20. идолослужение, магии, вражди, свади, ревнувания, гняв, разпри, разногласия, (съблазни,) ереси,
21. завист, убийства, пиянство, срамни гощавки и други такива; отнапред ви казвам, както и по-преди ви казах, че, които вършат това, няма да наследят царството Божие.
22. А плодът на духа е: любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вяра,
23. кротост, въздържание. Против такива няма закон.
24. Ония пък, които са Христови, разпнали са плътта си със страстите и похотите.
25. Ако живеем духом, по дух сме длъжни и да постъпваме.
26. Да не бъдем пустославни, един други да се не дразним, един другиму да си не завиждаме.
ГЛАВА 6.
1. Братя, и да падне човек в някое прегрешение, вие духовните поправяйте такъв с дух на кротост, като се пазите да не би и вие да бъдете изкушени.
2. Понасяйте един другиму теготите, и така изпълнете закона Христов.
3. Защото, който счита себе си за нещо, бидейки нищо, той себе си мами.
4. Нека всеки изпитва делата си, и тогава ще има похвала само в себе си, а не пред другиго,
5. защото всеки ще понесе своето бреме.
6. Наставляваният със слово да дели всяко благо с оногова, който го наставлява.
7. Недейте се лъга: Бог поругаван не бива. Каквото посее човек, това и ще пожъне:
8. който сее в плътта си, от плътта ще пожъне тление; а който сее в духа, от духа ще пожъне вечен живот.
9. Като правим добро, да се не обезсърчаваме, защото ще пожънем в свое време, без да се уморяваме.
10. И тъй, докле имаме време, нека правим добро на всички, а най-вече на своите по вяра.
11. Вижте, колко много ви написах с ръката си.
12. Тия, които искат да се нравят по плът, те ви принуждават да се обрязвате, само за да не бъдат гонени за кръста Христов;
13. защото и ония, които се обрязват, сами не пазят закона, а искат вие да се обрязвате, за да се похвалят с вашата плът;
14. а мене да ми не дава Господ да се хваля, освен с кръста на Господа нашего Иисуса Христа, чрез който за мене светът е разпнат, и аз за света.
15. Защото в Христа Иисуса нито обрязването има някаква сила, нито необрязването, а новата твар.
16. На ония, които постъпват по това правило, нека бъде мир и милост - тям и на Израиля Божий.
17. Прочее, никой да ми не досажда, защото аз нося на тялото си раните на Господа Иисуса.
18. Благодатта на Господа нашего Иисуса Христа да бъде с вашия дух, братя. Амин.
- Детайли
ГЛАВА 1.
1. Павел, апостол на Иисуса Христа по воля Божия, и брат Тимотей, до църквата Божия в Коринт заедно с всички светии по цяла Ахаия:
2. благодат вам и мир от Бога Отца нашего и Господа Иисуса Христа.
3. Благословен да бъде Бог и Отец на Господа нашего Иисуса Христа, Отец на милосърдието и Бог на всяка утеха,
4. Който ни утешава при всяка наша скръб, та и ние да можем да утешаваме намиращите се във всяка скръб с оная утеха, с която Бог утешава сами нас!
5. Защото, както изобилват в нас Христовите страдания, тъй изобилва и нашата утеха чрез Христа.
6. Скърбим ли ние, скърбим за ваша утеха и спасение, което става, като претърпявате същите страдания, каквито и ние търпим;
7. и надеждата ни за вас е твърда. Утешаваме ли се, утешаваме се за ваша утеха и спасение, знаейки, че както участвувате в страданията пак тъй ще бъдете участници и в утехата.
8. Защото не искаме, братя, да не знаете за нашата скръб, която ни постигна в Асия; понеже бяхме отегчени твърде много и вън от силите си, тъй че не се надявахме и живи да останем.
9. Но сами в себе си носехме смъртната присъда, за да се не надяваме на себе си, а на Бога, Който възкресява мъртвите,
10. Който ни избави от такава страшна смърт, и още избавя, и Комуто се надяваме, че пак ще ни избави,
11. като ни съдействувате и вие с молитва, та за подареното нам, по ходатайство на много лица, мнозина да възблагодарят за нас.
12. Защото нашата похвала е тая: свидетелството на съвестта ни, че в простота и искреност пред Бога, не с плътско мъдруване, а с благодат Божия, живяхме на света, особено пък между вас.
13. Защото не друго пишем вам, а онова, което четете или разбирате, пък се надявам, че и докрай ще разберете,
14. както вече донейде сте и разумели, че ние сме ваша похвала, както и вие наша, в деня на Господа нашего Иисуса Христа.
15. И в тая увереност тъкмях да дойда при вас по-рано, та повторно да получите благодат,
16. и през вас да мина за Македония, а от Македония да дойда пак при вас, та вие да ме придружите до Иудея.
17. Като тъкмях това, нима лекомислено постъпих? Или това, що тъкмя, по плътски ли тъкмя, та моето "да", "да" да бъде и "не", "не"?
18. Вярвайте Бога, нашето слово до вас не беше "да" и "не".
19. Защото Син Божий, Иисус Христос, Когото проповядвахме помежду ви аз и Силуан и Тимотей, не беше "да" и "не", но в Него беше "да",
20. понеже всички обещания Божии в Него са "да", и в Него "амин", за слава Божия чрез нас.
21. А Тоя, Който утвърдява нас с вас в Христа и ни помаза, е Бог;
22. Той ни и запечата и даде залога на Духа в сърцата ни.
23. Аз призовавам Бога за свидетел на душата ми, че, щадейки вас, не съм дошъл досега в Коринт;
24. не че имаме власт над вярата ви, но спомагаме за радостта ви, понеже във вярата вие сте твърди.
ГЛАВА 2.
1. И тъй, реших в себе си, да не дохождам при вас пак с огорчение.
2. Защото ако аз ви огорчавам, то кой ще ме зарадва, ако не онзи, когото съм огорчил?
3. Това същото ви и писах, та, като дойда, да ме не огорчат ония, които трябваше да ме радват; защото съм уверен във всички вас, че моята радост е радост и за всинца ви.
4. От голяма скръб и притеснено сърце ви писах с много сълзи, не за да ви огорча, а за да познаете преголямата любов, която имам към вас.
5. Ако ли пък някой ме е огорчил, то не мене е огорчил, а донейде, да не кажа много, всинца ви.
6. Доста е за такъв това наказание от мнозинството;
7. така че за вас е по-добре да му простите и да го утешите, за да не пропадне той от преголяма скръб;
8. затова моля ви да покажете към него любов.
9. Защото с тая цел и писах, за да узная на опит, дали във всичко сте послушни.
10. А комуто вие прощавате за нещо, нему и аз прощавам: понеже и аз, ако съм простил някому нещо, простил съм за вас от лице Христово,
11. за да не вземе сатаната преднина над нас: защото не са ни неизвестни неговите замисли.
12. Когато дойдох в Троада да проповядвам Христовото евангелие, и врата ми бяха отворени в име Господне,
13. духът ми нямаше покой, понеже не намерих там моя брат Тита; а като се простих с тях, заминах за Македония.
14. Но да благодарим Богу, Който всякога ни дава да тържествуваме в Христа и Който навред чрез нас проявява благоуханието, по което познаваме Самия Него.
15. Защото ние сме Христово благоухание пред Бога за онези, които се спасяват, и за онези, които гинат:
16. на едните сме смъртоносен дъх за смърт, а на другите - живителен дъх за живот. И кой е способен за това?
17. Защото ние не изопачаваме словото Божие, както мнозина, а проповядваме искрено, като от Бога, пред Бога, в Христа.
ГЛАВА 3.
1. Пак ли ще почнем да се препоръчваме? Или имаме нужда, както някои, от препоръчителни писма до вас или от вас?
2. Вие сте нашето писмо, написано в сърцата ни, което узнават и четат всички човеци;
3. вие се явявате, че сте писмо Христово, стъкмено чрез нашето служение, написано не с мастило, а с Духа на живия Бог, не върху каменни скрижали, а върху плътени скрижали на сърцето.
4. Такава увереност в Бога имаме чрез Христа,
5. но не затова, че сме способни да помислим нещо от себе си като от нас си; напротив, способността ни аде от Бога:
6. Той ни е дал способност да бъдем служители на новия завет, не на буквата, а на духа; защото буквата убива, а духът животвори.
7. И ако служението на смъртта по букви, издълбано на камъни, беше тъй славно, че синовете Израилеви не можеха да се взират в лицето на Моисея поради преходната сияйност на лицето му,
8. то как не ще бъде много по-славно служението на духа!
9. Защото, ако служението на осъждането е славно, то много повече служението на оправданието изобилва със слава.
10. И първото прославено дори не се показа от тая страна славно, поради надминаващата слава на второто.
11. Защото, ако преходното е било славно, много по-славно е трайното.
12. Прочее, като имаме такава надежда, ние действуваме с голямо дръзновение,
13. а не както Моисей, който туряше покривало на лицето си, за да се не взират синовете Израилеви в края на преходното.
14. Ала умовете им се затъпиха, понеже и доднес, кога се чете Ветхият Завет, остава неснето същото покривало, което се снима чрез Христа.
15. И доднес, кога се чете Моисей, покривало лежи на сърцето им.
16. Но, кога се обърнат към Господа, покривалото се снима.
17. А Господ е Духът; дето пък е Духът Господен, там има свобода.
18. А ние всички с открито лице, като в огледало, гледайки славата Господня, се преобразяваме в същия образ, от слава в слава, като от Духа Господен.
ГЛАВА 4.
1. Поради това, като имаме по милост Божия това служение, не падаме духом;
2. но ние отхвърлихме скришните срамотни дела, без да прибягваме към хитрост и без да изопачаваме словото Божие, а като се препоръчваме всекиму на съвестта пред Бога чрез откриване истината.
3. Ако пък е и закрито нашето благовестие, то е закрито за погиващите:
4. на невярващите от тях богът на тоя век е заслепил умовете, за да ги не озари светлината на благовестието за славата на Христа, Който е образ на невидимия Бог.
5. Защото не себе си проповядваме, а Христа Иисуса Господа; колкото пък за нас, ние сме ваши слуги заради Иисуса.
6. Бог, Който някога заповяда да изгрее светлина от тъмнината, Той Същият озари сърцата ни, за да бъде светло познанието на славата Божия, проявена в лицето на Иисуса Христа.
7. Но това съкровище ние носим в глинени съдове, та преизобилната сила да се отдава Богу, а не нам.
8. Отвред сме наскърбявани, но не стеснявани; в затруднение сме, но се не отчайваме;
9. гонени биваме, но не изоставяни, повалени биваме, но не загиваме.
10. Винаги носим в тялото си мъртвостта на Господа Иисуса, та и животът Иисусов да се открие в тялото ни.
11. Защото ние, живите, непрестанно се предаваме на смърт заради Иисуса, та и животът Иисусов да се открие в смъртната ни плът,
12. тъй че смъртта действува в нас, а животът - във вас.
13. А като имаме същия дух на вярата, както е писано: "повярвах и затова говорих", и ние вярваме, затова и говорим,
14. като знаем, че, Който възкреси Господа Иисуса, ще възкреси и нас чрез Иисуса и ще постави с вас.
15. Защото всичко е зарад вас, та благодатта, като се преумножи, да произведе чрез мнозина още по-голяма благодарност за слава Божия.
16. Затова ние не падаме духом; макар външният ни човек и да тлее, но вътрешният от ден на ден се подновява.
17. Защото кратковременното наше леко страдание ни доставя в голямо изобилие пълна вечна слава,
18. като имаме пред очи не видимото, а невидимото; понеже видимото е временно, а невидимото - вечно.
ГЛАВА 5.
1. Знаем, че, когато земното наше жилище, тая хижа, се разруши, ние имаме от Бога дом на небесата, жилище неръкотворно, вечно.
2. Затова и въздишаме, като копнеем да се облечем в небесното си жилище;
3. само да не би, и облечени, да се намерим голи.
4. Защото ние, които се намираме в тая хижа, стенем обременени; ето защо искаме не да се съблечем, а да се преоблечем, та смъртното да се погълне от живота.
5. Бог, Който ни е създал тъкмо за това, Той ни и даде залога на Духа.
6. И тъй, ние винаги сме спокойни и, като знаем, че, докле живеем в тялото, се отдалечаваме от Господа,
7. (понеже с вяра ходим, а не с виждане,)
8. имаме дръзновение и по-скоро желаем да напуснем тялото и да се приберем у Господа.
9. Затова и усърдно залягаме да Му бъдем угодни, било кога живеем в тялото, било кога го напускаме;
10. защото всички ние трябва да се явим пред Христовото съдилище, за да получи всякой заслуженото, според доброто или злото, което е извършил с тялото си.
11. И тъй, като знаем страха Господен, ние вразумяваме човеците, а за Бога сме явни; надявам се, че сме явни и за вашите съвести.
12. Не ви се препоръчваме отново, а ви даваме повод да се хвалите с нас, та да има, какво да кажете на ония, които се хвалят по лице, а не по сърце.
13. Ако сме прекалили в хвалбите си, то е зарад Бога; ако сме умерени, то е зарад вас.
14. Защото любовта Христова ни обхваща, кога разсъждаваме върху това, че, щом един е умрял за всички, всички са умрели.
15. А Христос умря за всички, та живите да живеят не вече за себе си, а за Оногова, Който умря за тях и възкръсна.
16. Затова отсега ние не познаваме никого по плът; ако и да бяхме познали Христа по плът, сега вече не познаваме.
17. И тъй, който е в Христа, той е нова твар; древното премина; ето, всичко стана ново.
18. А всичко е от Бога, Който ни примири със Себе Си чрез Иисуса Христа и ни даде служението на това примирение,
19. защото Бог примири света със Себе Си чрез Христа, без да вменява на човеците прегрешенията им, и ни вложи в нас словото на примирението.
20. И тъй, ние изпълняваме службата посланици вместо Христа, като че ли Сам Бог увещава чрез нас. Молим ви от име Христово: примирете се с Бога!
21. Защото Оногова, Който не знаеше грях, Той за нас Го грях направи, та да станем чрез Него праведни пред Бога.
ГЛАВА 6.
1. Понеже сме съработници Христови, ние ви молим, да не приемате напразно благодатта Божия.
2. Защото казано е: "в благоприятно време те чух и в ден на спасение ти помогнах". Ето сега благоприятно време, ето сега ден на спасение!
3. Ние никому с нищо не туряме препънка, за да се не опорочи служението ни,
4. но във всичко се препоръчваме за служители Божии, с голямо постоянство, в скърби, в нужди, в утеснение,
5. при рани, в тъмници, в скитания, в трудове, в бдения, в пости,
6. с чистота, със знание, с дълготърпение, с благост, с Дух Светий, с нелицемерна любов,
7. със слово на истина, със сила Божия, чрез оръжията на правдата в дясна и лява ръка,
8. при чест и безчестие, при укори и похвали; смятат ни за измамници, но ние сме истинни,
9. за непознати, а сме добре познати; смятат ни за умиращи, а ето, живи сме; наказват ни, ала не могат ни умъртви;
10. огорчават ни, а ние винаги сме радостни; бедни сме, а мнозина обогатяваме; нямаме нищо, а всичко притежаваме.
11. Устата ни са отворени за вас, коринтяни, сърцето ни е разширено.
12. Вам не е тясно в нас, а е тясно в сърцата ви.
13. За равна отплата (говоря като на чеда) разширете се и вие.
14. Не се впрягайте заедно с неверните; защото какво общуване има между правда и беззаконие? Какво общо има между светлина и тъмнина?
15. Какво съгласие може да има между Христа и Велиара? Или какво общо има верният с неверния?
16. Каква прилика между Божия храм и идолите? Защото вие сте храм на живия Бог, както е казал Бог: "ще се поселя в тях и ще ходя между тях; ще им бъда Бог, а те ще бъдат Мой народ".
17. "Затова излезте из средата им и се отделете, казва Господ, и до нечисто се не допирайте, и Аз ще ви приема";
18. "и ще ви бъда Отец, а вие ще бъдете Мои синове и дъщери", казва Господ Вседържител.
ГЛАВА 7.
1. И тъй, възлюбени, имайки такива обещания, нека се очистим от всяка сквернота на плътта и на духа, като вършим свети дела със страх Божий.
2. Поместете ни в сърцата си: никого не обидихме; никого не покварихме, нито някого изкористихме.
3. Не за осъждане това говоря; защото преди малко казах, че вие сте в сърцата ни, за да умрем и да живеем заедно.
4. Голямо доверие имам към вас, много се хваля с вас; изпълнен съм с утеха, преизобилвам с радост при всичката наша скръб.
5. Защото, когато дойдохме в Македония, плътта ни нямаше никакъв покой; отвред бяхме в утеснение: отвън - нападения, отвътре - страхове.
6. Но Бог, Който утешава смирените, утеши ни с дохождането на Тита,
7. и не само с неговото дохождане, но и с утехата, с която се бе утешил той поради вас, като ни разказваше за вашия копнеж, за вашия плач, за вашата към мене ревност, тъй че аз още повече се зарадвах.
8. Защото, ако и да съм ви наскърбил с посланието, не се кая, макар и да се каях отначало, понеже виждам, че онова послание ви е наскърбило само за малко време.
9. Сега се радвам не затова, че се наскърбихте, но че се наскърбихте за покаяние, понеже се наскърбихте по Бога, та никаква вреда да не претърпите от нас.
10. Защото скръбта по Бога произвежда неизменно покаяние за спасение, а световната скръб докарва смърт.
11. Защото, ето на, това дето се наскърбихте по Бога, какво усърдие докара у вас, какво извинение, какво негодуване, какъв страх, какъв копнеж, каква ревност, какво отмъщение! С всичко показахте себе си, че сте чисти в това дело.
12. И тъй, ако ви и писах, то не заради оскърбителя, нито заради оскърбения, а за да ви стане явна нашата за вас грижа пред Бога.
13. Затова се утешихме с вашата утеха; а още повече се зарадвахме с радостта на Тита, задето вие всички сте успокоили духа му,
14. и задето аз не съм се посрамил, ако с нещо съм се похвалил за вас пред него; но, както сме говорили пред вас всякога истината, тъй и пред Тита похвалата ни излезе истинска;
15. и голяма е неговата сърдечна любов към вас, като си спомня за послушанието на всинца ви, как сте го приели със страх и трепет.
16. И тъй, радвам се, че във всичко мога да се доверя на вас.
ГЛАВА 8.
1. Известяваме ви, братя, за благодатта Божия, дадена на църквите македонски,
2. че сред много скръбни изпитни тяхната радост бе изобилно; и при голямата си беднотия изобилно проявиха богатството на своето добродушие;
3. защото (свидетел съм) те се показаха доброволни пожертвователи по силите си и извън силите,
4. като ни молеха твърде много, да приемем техния дар и участие в услужване на светиите;
5. и това те направиха не както се надявахме, но сами себе си отдадоха първом Господу, сетне и нам по воля Божия;
6. затова помолихме Тита, както бе наченал по-рано, тъй и да завърши у вас и това добро дело.
7. Но както изобилва всичко у вас: вяра и слово, познание и всяко усърдие и любовта ви към нас, тъй да изобилва у вас и тая добродетел.
8. Това казвам не като заповед, но за да изпитам чрез усърдието на другите искреността и на вашата любов.
9. Защото вие знаете милостта на Господа нашего Иисуса Христа, че Той, бидейки богат, осиромаша заради вас, та да се обогатите вие чрез Неговата сиромашия.
10. И по това давам съвет, понеже това е полезно за вас, които още отлани, преди македонци, наченахте не само да вършите, но и да искате това.
11. А сега и довършете наченатото дело, та, както е имало усърдие в искането ви, тъй усърдно да стане и довършването му според средствата.
12. Защото, ако някой има усърдие, той е угоден по това, каквото има, а не по това, каквото няма.
13. Не че искам да бъде на другите леко, а вам тежко, но за изравнение:
14. сегашният ваш излишък да допълня техния недостиг, за да послужи и техният излишък при вашия недостиг, та да има равенство,
15. както е писано: "който е събрал много, не е имал излишък; и който - малко, не е имал недостиг".
16. Да благодарим Богу, Който вложи в сърцето на Тита същото усърдие за вас:
17. наистина, аз го подканих, но той, бидейки твърде усърден, доброволно тръгна към вас.
18. С него изпратихме и един брат, похваляван по всички църкви за благовестието,
19. и не само похваляван, но и избран от църквите, за да ни придружава в това добро дело, на което служим за слава на Самаго Господа и за ваше усърдие,
20. като се пазим, да не би някой ни укори при тия обилни приноси, за чието събиране ние полагаме грижи;
21. защото ние залягаме за доброто не само пред Господа, но и пред човеците.
22. Ние изпратихме с тях и нашия брат, чието усърдие много пъти сме изпитвали в много неща, и който сега е още по-усърден поради голямата увереност във вас.
23. Колкото за Тита, той е мой другар и сътрудник среди вас; а колкото за нашите братя, те са пратеници на църквите, слава Христова.
24. И тъй, дайте доказателство за вашата любов и за това, дето се хвалим с вас, както на тях, така и пред лицето на църквите.
ГЛАВА 9.
1. А за спомагане на светиите считам за излишно да ви пиша,
2. защото зная вашето усърдие, за което се хваля с вас пред македонци, че Ахаия е приготвена още отлани; и вашата ревност подбуди твърде мнозина.
3. А братята изпратих, за да не би нашата похвала за вас да излезе напразно в тоя случай, но, както съм говорил, да бъдете приготвени,
4. та да не би, ако дойдат с мене македонци и ви намерят неприготвени, да останем посрамени ние (за да не казваме вие), след като сме ви хвалили с такава увереност.
5. Затова счетох за нужно да помоля братята, да дойдат напред при вас и да се погрижат отрано, щото предизвестената милостиня ваша да бъде готова като плод на щедрост, а не на скъперничество.
6. С това искам да кажа: който сее скъдно, скъдно и ще пожъне; а който сее щедро, щедро и ще пожъне.
7. Всеки да отдели, колкото му сърце дава, без да му се свиди, и без да го принуждават; защото Бог люби оногова, който драговолно дава.
8. А Бог е силен да умножи у вас всякаква благодат, та, като имате винаги всякакво доволство във всичко, да бъдете щедри във всяко добро дело,
9. както е писано: "пръсна, раздаде на сиромаси; правдата му пребъдва вечно".
10. А Оня, Който дава семе на сеяча и хляб за храна, дано даде изобилие на посеяното от вас и да наспори плодовете на вашата правда,
11. та да бъдете богати във всичко за всяка щедрост, която чрез нас извиква благодарност към Бога.
12. Защото извършването на тая служба не само запълня лишенията на светиите, но и у мнозина извиква обилни благодарности към Бога;
13. и те, опитвайки плодовете от туй служение, прославят Бога, задето се покорявате на изповядваното от вас благовестие Христово и щедро общувате с тях и с всички,
14. и се молят за вас, понеже твърде много ви обичат, за преизобилната във вас Божия благодат.
15. Да благодарим на Бога за неизказания Негов дар!
ГЛАВА 10.
1. Сам аз, Павел, смирен, кога съм лично помежду ви, а смел спрямо вас, кога съм далеч, убеждавам ви с Христова кротост и благост.
2. Моля не ме заставяйте и кога съм при вас да прибягна към оная твърда смелост, що смятам да употребя против някои, които мислят, че ние постъпваме по плът.
3. Защото, ако и да ходим в плът, не плътски воюваме.
4. Оръжията на нашето воюване не са плътски, но с помощта Божия са силни да разрушават твърдини: с тях ние унищожаваме замисли,
5. и всяко превъзнасяне, що въстава срещу познанието Божие, и пленяваме всеки разум, за да бъде покорен на Христа,
6. и готови сме да накажем всяка непослушност, когато вашето послушание стане пълно.
7. На вънкашност ли гледате? Който е уверен в себе си, че е Христов, нека пак от себе си съди, че, както той е Христов, тъй и ние сме Христови.
8. Защото, ако би и нещо повече да се похваля с нашата власт, която ни даде Господ за ваше съзидване, а не разстройване, няма да се посрамя.
9. Но, за да не помисли някой, че ви заплашвам с послания, -
10. понеже в посланията си, каже, е строг и силен, но при личното си присъствие слаб, и речта му нищо и никаква, -
11. такъв нека знае, че каквито сме на думи в посланията си, кога отсъствуваме, такива сме и на дело, кога присъствуваме.
12. Защото не смеем да се броим или да се сравняваме с някои от ония, които сами се препоръчват: те не разбират, че се мерят сами със себе си и се сравняват със себе си.
13. Ние, обаче, не без мярка ще се похвалим, а според мярката на определения нам от Бога дял за достигане дори и до вас.
14. Защото не като нестигнали до вас ние се напрягаме, понеже достигнахме и до вас с благовестието Христово;
15. ние не се хвалим без мярка с чужди трудове, но се надяваме, като расте вярата ви, да се възвеличим премного сред вас според дела ни,
16. тъй че и по-далеч от вас да проповядваме Евангелието, а не да се хвалим с готовото в чужди дял.
17. "Който се хвали, с Господа да се хвали".
18. Защото не тоя, който се сам хвали, е достоен, а оня, когото Господ хвали.
ГЛАВА 11.
1. О, да бяхте потърпели малко моето безумие! Но и потърпете ме!
2. Защото аз ви ревнувам с Божия ревнивост: сгодих ви за едничък мъж, за да ви представя на Христа като чиста девица.
3. Ала боя се, да не би, както змията с хитростта си прелъсти Ева, тъй и вашите мисли да се повредят поради простотата ви в Христа.
4. Защото, ако някой дойдеше да проповядва другиго Иисуса, когото ние не сме проповядвали; или, ако получехте друг дух, когото не сте получили, или друго благовестие, което не сте приели, - вие с право щяхте да го търпите.
5. Но аз мисля, че в нищо не съм по-долен от върховните апостоли;
6. ако и да съм прост в речта, в знанието не съм. Но ние навсякъде и по всичко сме ви добре известни.
7. Сгреших ли, че унижавах себе си, за да въздигна вас, понеже даром ви проповядвах благовестието Божие?
8. Други църкви обрах, като получих от тях издръжки, та вам да служа; и докато бях у вас, ако и да бях в оскъдица, никому не дотегнах,
9. защото оскъдицата ми удовлетвориха братята, дошли от Македония; та и във всичко се пазих и ще се пазя, да ви не бъда товар.
10. По истината Христова, що е в мене, ще кажа, че тая похвала няма да ни се отнеме в страните Ахайски.
11. А защо постъпвам тъй? Затова ли, че ви не обичам? Знае Бог! Но което правя, ще правя,
12. за да пресека повода на ония, които търсят повод, та в онова, за което се хвалят, да се окажат като нас.
13. Защото такива са лъжеапостоли, лукави работници, които се преобразяват в Христови апостоли.
14. И не е за чудене: защото сам сатаната се преобразява в ангел на светлината,
15. та затова не е голяма работа, ако и служителите му се преобразят като служители на правдата; но техният край ще бъде според делата им.
16. Казвам пак: никой да ме не смята за безумен; ако ли не, поне като безумен ме приемете, та и аз колко-годе да се похваля.
17. Което казвам с такова самоуверено хвалене, не го казвам по Господа, а като че ли в безумие.
18. Понеже мнозина се хвалят по плът, ще се похваля и аз.
19. Защото вие, които сте разумни люде, драговолно търпите неразумните:
20. вие търпите, ако някой ви заробва, ако някой ви изпояжда, ако някой ви обира, ако някой се превъзнася, ако някой ви бие по лице.
21. За срам казвам това! Като че ли ние станахме безсилни! Ала, ако някой дръзне да се похвали с нещо (в безумие говоря), ще дръзна и аз.
22. Евреи ли са? И аз съм. Израилтяни ли са? И аз. Семе Авраамово ли са? И аз.
23. Служители Христови ли са (в безумие говоря), аз съм повече. Аз съм бил много повече в трудове, безмерно в рани, повече в тъмници, и много пъти на умиране.
24. Иудеите ми удариха пет пъти по четирийсет удара без един;
25. три пъти са ме с тояги били, веднъж - с камъни, три пъти съм корабокрушение претърпял, нощ и ден съм прекарал в дълбинето морско;
26. много пъти съм пътувал, бил съм в опасност от реки, в опасност от разбойници, в опасност от сънародници, в опасност от езичници, в опасност по градове, в опасност по пустини, в опасност по море, в опасност между лъжебратя,
27. в труд и мъка, често в бдение, в глад и жажда, често в пост, на студ и в голота.
28. Освен външните злополуки, прибавяха се всекидневните против мене нападения и грижата за всички църкви.
29. Кой изнемогва, та не изнемогвам и аз? Кой се съблазнява, та аз се не разпалям?
30. Ако трябва да се хваля, с немощта си ще се похваля.
31. Бог и Отец на Господа нашего Иисуса Христа, Който е благословен вовеки, знае, че не лъжа.
32. В Дамаск областният управител на цар Арета пазеше със стража град Дамаск, искайки да ме хване; и аз в кош бях спуснат през прозореца по стената и избягах от ръцете му.
ГЛАВА 12.
1. Да се хваля, не ми е за полза, а при все това ще мина към видения и откровения Господни.
2. Зная един човек в Христа, който преди четиринайсет години (с тяло ли, не зная; без тяло ли, не зная: Бог знае) беше грабнат и отнесен до трето небе.
3. И зная тоя човек (с тяло ли, или без тяло, не зная: Бог знае),
4. че беше грабнат и отнесен в рая и чу неизказани думи, които човек не може да изговори.
5. С такъв човек ще се похваля; но със себе си няма да се похваля, освен с моите немощи.
6. Ако пък поискам да се хваля, няма да бъда безумен, защото ще кажа истина; но аз се въздържам, да не би някой да помисли за мене повече, отколкото вижда в мене, или чува от мене.
7. И, за да се не превъзнасям с премногото откровения, даде ми се жило в плътта ангел сатанин, да ме бие по лицето, за да се не превъзнасям.
8. Затова три пъти молих Господа, да го отстрани от мене.
9. Но Той ми рече: стига ти Моята благодат; защото силата Ми се в немощ напълно проявява. Затова с много по-голяма радост ще се хваля с немощите си, за да се всели в мене силата Христова.
10. Затова добре ми е в немощи, в обиди, в нужди, в гонения, в притеснения заради Христа, понеже, кога съм немощен, тогава съм силен.
11. Станах безумен с хвалбите си: вие ме принудихте. От вас трябваше аз да бъда препоръчван, защото в нищо не съм по-долен от върховните апостоли, ако и да съм нищо.
12. Белезите на апостол се показаха на дело сред вас във всяко търпение, в личби, чудеса и сили.
13. Защото, по какво сте останали по-долни от другите църкви, освен по това, дето аз сам не ви дотегнах? Простете ми тая вина.
14. Ето, трети път се готвя да дойда при вас, и няма да ви дотегна; понеже аз търся не вашето, а вас: не децата са длъжни да събират богатство за родителите, а родителите за децата.
15. На драго сърце ще жертвувам и сам ще се пожертвувам за душите ви, при всичко, че, обичайки вас извънмерно, съм по-малко обичан от вас.
16. Да кажем, аз не ви отегчих, но, бидейки хитър, с лукавство вземах от вас.
17. Да не би чрез някого от ония, които изпращах при вас, да съм ви изкористил?
18. Аз помолих Тита и пратих с него едного от братята: да не би Тит да ви е изкористил в нещо? Не в същия ли дух ходихме? Не по същите ли стъпки?
19. Пак ли мислите, че се оправдаваме пред вас? Ние говорим пред Бога, в Христа, и всичко това, възлюбени, за ваше назидание.
20. Защото страхувам се, да не би, кога дойда, да ви намеря не такива, каквито желая; също и вие да ме намерите такъв, какъвто не желаете: да не би да има у вас раздори, завист, гняв, свади, клевети, клюкарство, гордост, бъркотии,
21. да не би пак, кога дойда, да ме унизи у вас моят Бог и да оплаквам мнозина, които са съгрешили преди и не са се покая ли за нечистотата, блудството и разпътството, що са вършили.
ГЛАВА 13.
1. Трети път вече ида при вас: "от устата на двама или трима свидетели ще се потвърди всяка дума".
2. Напред казах и казвам, като да съм при вас втори път, и сега, като отсъствувам, пиша на съгрешилите отнапред и на всички други, че, кога дойда пак, няма да щадя;
3. вие търсите доказателства за Христа, Който говори в мене: Той не е безсилен спрямо вас, но е силен във вас.
4. Защото, ако и да бе разпнат по немощ, ала е жив чрез силата Божия; и ние също, ако и да сме немощни в Него, ще бъдем живи с Него чрез сила Божия спрямо вас.
5. Изследвайте сами себе си, дали сте във вярата; сами себе си опитвайте. Или не се съзнавате, че Иисус Христос е във вас? Не съзнавате, само ако сте недостойни.
6. А за нас, надявам се, ще узнаете, че ние не сме недостойни.
7. Молим Бога да не вършите никакво зло, не за да се покажем ние достойни, но за да вършите вие добро, та ние да бъдем като недостойни.
8. Защото ние сме силни не против истината, а за истината.
9. Радваме се, кога сме ние слаби, а вие силни; тъкмо за това се и молим - за ваше съвършенство.
10. Пиша тия неща, като не съм при вас, та, кога дойда при вас, да не употребя строгост според властта, що ми е дадена от Господа за съзидване, а не за разстройване.
11. И тъй, братя, радвайте се, съвършенствувайте се, утешавайте се, бъдете единомислени, живейте в мир, - и Бог на любовта и на мира ще бъде с вас.
12. Поздравете се един други със свето целуване. Поздравяват ви всички светии.
13. Благодатта на Господа нашего Иисуса Христа, и любовта на Бога и Отца, и общуването на Светаго Духа да бъдат с всички вас. Амин.
- Детайли
ГЛАВА 1.
1. Павел, призван апостол Иисус Христов по воля Божия, и брат Состен -
2. на църквата Божия в Коринт, на осветените в Христа Иисуса, на призваните светии, заедно с всички ония, които призовават името на Господа нашего Иисуса Христа на всяко място, у тях и у нас -
3. благодат вам и мир от Бога Отца нашего и от Господа Иисуса Христа.
4. Благодаря на моя Бог винаги за вас заради даруваната вам в Христа Иисуса Божия благодат;
5. защото чрез Него се обогатихте с всичко, с всяко слово и всяко познание,
6. според както се е утвърдило у вас Христовото свидетелство,
7. тъй че вие се не лишавате от никакъв дар, като очаквате откровението на Господа нашего Иисуса Христа,
8. Който ще ви и утвърди докрай, за да бъдете безукорни в деня на Господа нашего Иисуса Христа.
9. Верен е Бог, чрез Когото сте призвани за общение със Сина Му Иисуса Христа, Господа нашего.
10. Моля ви, братя, в името на Господа нашего Иисуса Христа, да говорите всички едно и също, и да няма помежду ви разцепления, а да бъдете съединени в един дух и в една мисъл.
11. Защото узнах от домашните на Хлоя за вас, братя мои, че помежду ви имало раздори.
12. А това казвам, защото един от вас дума: "аз съм Павлов", друг: "аз пък - Аполосов", трети: "аз съм Кифин", а друг: "аз пък - Христов".
13. Нима Христос се е разделил? нима Павел биде разпнат за вас? или в име Павлово се кръстихте?
14. Благодаря на Бога, че не съм кръстил никого от вас, освен Криспа и Гаия,
15. та да не каже някой, че съм кръстил в мое име.
16. Кръстих също и Стефаниновия дом, а дали съм кръстил и другиго някого, не зная.
17. Защото Христос не ме прати да кръщавам, а да благовествувам, и то не с мъдри думи, за да не се обезсили кръстът Христов.
18. Защото словото за кръста е безумство за ония, които гинат, а за нас, които се спасяваме, е сила Божия.
19. Защото писано е: "ще погубя мъдростта на мъдреците и ще отхвърля разума на разумните".
20. Де е мъдрецът? де е книжовникът? де е разисквачът на тоя век? Не обезуми ли Бог мъдростта на тоя свят?
21. Понеже светът със своята мъдрост не позна Бога в премъдростта Божия, Бог благоволи да спаси вярващите с безумството на проповедта.
22. Защото и иудеите искат личби, и елините търсят мъдрост,
23. а ние проповядваме Христа разпнатия, Който за иудеи е съблазън, а за елини безумство,
24. пък за самите призвани, както иудеи, тъй и елини - Божия сила и Божия премъдрост;
25. защото онова, що е безумно у Бога, е по-мъдро от човеците, и онова, що е немощно у Бога, е по-силно от човеците.
26. Гледайте, братя, какви сте вие, призваните: не мнозина сте мъдри по плът, не мнозина силни, не мнозина благородни;
27. ала Бог избра онова, що е безумно на тоя свят, за да посрами мъдрите; Бог избра онова, що е слабо на тоя свят, за да посрами силните;
28. Бог избра онова, що е от долен род на тоя свят и е унижено, и това, що е нищо, за да съсипе онова, що е нещо, -
29. та никоя плът да се не похвали пред Бога.
30. От Него сте и вие в Христа Иисуса, Който стана за нас премъдрост от Бога, и правда, и освещение, и изкупление,
31. та, както е писано, "който се хвали, с Господа да се хвали".
ГЛАВА 2.
1. И аз, братя, като дойдох при вас, дойдох да ви явя Божието свидетелство не с превъзходно слово или мъдрост;
2. защото не намерих за добре да зная между вас нещо друго, освен Иисуса Христа, и то Иисуса Христа разпнат;
3. и аз бях у вас в немощ, в страх и в голям трепет.
4. И словото ми, и проповедта ми бяха не в убедителни думи на човешка мъдрост, а в проява на дух и сила,
5. та вярата ваша да се утвърдява не на човешка мъдрост, а на силата Божия.
6. Мъдрост проповядваме между съвършените, ала мъдрост не на тоя век, нито на преходните властници в тоя свят,
7. а проповядваме Божията премъдрост, тайна, съкровена, която Бог е предопределил преди векове за наша слава,
8. която никой от властниците на тоя век не е познал; защото, ако бяха я познали, не биха разпнали Господа на славата.
9. Но, както е писано: "око не е виждало, ухо не е чувало и човеку на ум не е идвало това, що Бог е приготвил за ония, които Го обичат".
10. А нам Бог откри това чрез Своя Дух, защото Духът прониква във всичко, дори и в дълбините Божии.
11. Понеже кой човек знае, какво има у човека, освен човешкия дух, който живее в него? Тъй и Божието никой не знае, освен Божия Дух.
12. Ала ние приехме не духа на тоя свят, а Духа, Който иде от Бога, за да знаем това, що ни е дарувано от Бога;
13. това и проповядваме не с думи, научени от човешка мъдрост, а с думи, научени от Духа Светаго, като сравняваме духовното с духовно.
14. Душевният човек не възприема онова, що е от Божия Дух: за него това е безумство; и не може да го разбере, защото то се изследва духовно.
15. Духовният пък изследва всичко, а него никой не изследва.
16. Защото, кой е познал ума Господен, та да го обясни? А ние имаме ум Христов.
ГЛАВА 3.
1. И аз, братя, не можах да ви говоря като на духовни, а като на плътски, като на младенци в Христа.
2. С мляко ви нахраних, а не с твърда храна, защото не бяхте в сила да я приемете, па и сега още не сте,
3. понеже сте още плътски. И наистина, щом има помежду ви завист, раздори и разногласия, не сте ли плътски и не постъпвате ли по човешки?
4. Защото, щом един говори: "аз съм Павлов", а друг: "аз съм Аполосов", не сте ли плътски?
5. Какво е, прочее, Павел? какво е Аполос? Не са ли те служители, чрез които вие повярвахте, и то според колкото всекиму от тях Господ е дал?
6. Аз насадих, Аполос полива, ала Бог направи да израсте;
7. тъй че нито който сади е нещо, нито който полива, а всичко е Бог, Който прави да расте.
8. Който сади и който полива едно са; но всеки ще си получи наградата според труда си.
9. Защото ние сме съработници на Бога, вие пък сте Божия нива, Божие здание.
10. По дадената ми от Бога благодат, аз, като мъдър първостроител, положих основа, а друг зида върху нея; ала всеки нека внимава, как зида.
11. Обаче, друга основа никой не може да положи, освен положената, която е Иисус Христос.
12. Ако върху тая основа някой зида със злато, сребро, драгоценни камъни, дървета, сено или слама, -
13. на всекиго делото ще стане явно: денят ще го покаже; защото чрез огън се открива, и огънят ще изпита, какво е на всекиго делото.
14. И ако някому делото, що е зидал, устои, той ще получи награда.
15. А комуто делото изгори, той ще бъде ощетен, а сам ще се спаси, но тъй, както се спасява някой през огън.
16. Не знаете ли, че вие сте храм Божий, и Духът Божий живее във вас?
17. Ако някой разори Божия храм, него Бог ще разори; защото Божият храм е свет; а тоя храм сте вие.
18. Никой да не се мами; ако някой от вас мисли, че е мъдър на тоя свят, нека стане безумен, за да бъде мъдър.
19. Защото мъдростта на тоя свят е безумство пред Бога, както е писано: "Той улавя мъдрите в тяхното хитруване".
20. И пак: "Господ знае, че помислите на мъдреците са суетни".
21. И тъй, никой да се не хвали с човеци, защото всичко е ваше:
22. било Павел, или Аполос, или Кифа, било свят или живот, или смърт, било сегашно, или бъдно, - всичко е ваше;
23. вие пък сте Христови, а Христос - Божий.
ГЛАВА 4.
1. И тъй, нека всякой човек ни счита за служители Христови и разпоредници на тайните Божии;
2. а това, що нататък се иска от разпоредниците, то е - всеки от тях да се окаже верен.
3. Малко ми струва да бъда съден от вас, или от човешки съд; но и аз сам себе си не съдя.
4. Защото в нищо виновен не се съзнавам, ала с това се не оправдавам: съдия ми е Господ.
5. Прочее, за нищо не съдете преди време, докле не дойде Господ, Който и ще изнесе на виделина тайните на мрака и ще извади наяве намеренията на сърцето; и тогава похвалата ще бъде всекиму от Бога.
6. Това, братя, приспособих към себе си и Аполоса зарад вас, за да се научите от нас да не мъдрувате повече от онова, що е писано, и да се не гордеете един пред други за никого си.
7. Защото, кой те отличава от другите? Какво имаш, което да не си получил? А щом си получил, защо се хвалиш, като да не си получил?
8. Преситени сте вече, обогатихте се вече и се възцарихте без нас; о, да бяхте се възцарили, та и ние да царуваме с вас!
9. Защото мисля, че нас, апостолите, Бог постави най-последни, като осъдени на смърт; понеже станахме зрелище на света - на Ангели и човеци.
10. Ние сме безумни зарад Христа, а вие сте мъдри в Христа; ние сме немощни, а вие силни; вие сте славни, а ние безчестни.
11. Дори до тоя час и гладуваме, и жадуваме, и ходим голи, и ни бият по лице, и се скитаме,
12. и се трудим, работейки с ръцете си. Злословени - благославяме; гонени - търпим;
13. хулени - молим се. Станахме като измет на света, измет за всички досега.
14. Не за да ви посрамя пиша това, а ви поучавам като мои възлюбени чеда.
15. Защото, ако имате и десетки хиляди наставници в Христа, много бащи нямате, понеже аз ви родих в Иисуса Христа чрез Евангелието.
16. Прочее, моля ви, бъдете ми подражатели, както съм аз на Христа.
17. За това пратих при вас Тимотея, който ми е възлюбено и вярно чедо у Господа; той ще ви напомни моите пътища в Христа, както уча навред във всяка църква.
18. Някои си се възгордели, като че няма да дойда при вас;
19. но аз ще дойда скоро при вас, ако ще Господ, и ще позная не думите, а силата на ония, които са се възгордели;
20. защото царството Божие е не в думи, а в сила.
21. Какво искате? С палица ли да дойда при вас, или с любов и кротък дух?
ГЛАВА 5.
1. Отвсякъде се слуша, че у вас има блудство, и то такова блудство, за каквото дума не става дори и между езичниците, именно, че някой държи бащина си жена.
2. А вие сте се възгордели, вместо по-скоро да плачете, за да се махне из средата ви оня, който е извършил тая работа!
3. Аз пък, макар отсъствуващ тялом, но присъствуващ духом, вече реших, като да съм между вас, оногова, който е извършил това нещо, -
4. в името на Господа нашего Иисуса Христа, като се съберете вие и моят дух, със силата на Господа нашего Иисуса Христа, -
5. да го предадете на сатаната, за омаломощаване на плътта, та духът да бъде спасен в деня на Господа нашего Иисуса Христа.
6. Хвалбата ви не е добра. Не знаете ли, че малко квас заквася цялото тесто?
7. Затова очистете стария квас, за да бъдете ново тесто, както сте безквасни; защото Христос, Пасхата наша, биде заклан за нас.
8. Нека празнуваме, прочее, не със стар квас, нито с квас от злоба и лукавство, а с безквасни хлябове от чистота и истина.
9. Писах ви в писмото си - да нямате общение с блудници;
10. и не изобщо с блудниците на тоя свят, или с користолюбци, или с грабители, или с идолослужители, защото, инак, би трябвало да излезете от тоя свят.
11. Но сега ви писах да не се сношавате с оногова, който, наричайки се брат, остава си блудник, или користолюбец, или идолослужител, или хулник, или пияница, или грабител; с такъв дори и да не ядете.
12. Защото моя работа ли е да съдя и външните? Не съдите ли вие вътрешните?
13. Външните пък ще съди Бог. Махнете, прочее, злия изпомежду си.
ГЛАВА 6.
1. Смее ли някой от вас, кога има тъжба с другиго, да се съди пред нечестивците, а не пред светиите?
2. Не знаете ли, че светиите ще съдят света? И ако светът бъде съден от вас, то вие недостойни ли сте да съдите най-малките работи?
3. Не знаете ли, че ангели ще съдим? А колко повече житейски работи?
4. Ако, прочее, имате съд за житейски работи, поставяйте за съдии унижените в църквата.
5. За ваш срам казвам: тъй ли няма помежду ви ни един мъдър, който да може да отсъжда между братята си?
6. А брат с брата се съди, и то пред неверници!
7. Твърде срамотно е за вас вече това, че имате съдби помежду си; защо по-добре не си останете обидени? Защо по-добре не претърпите щета?
8. Но вие сами обиждате и ощетявате, и то братя.
9. Или не знаете, че неправедници няма да наследят царството Божие? Не се лъжете: нито блудници, ни идолослужители, ни прелюбодейци, нито малакийци, ни мъжеложници,
10. нито крадци, ни користолюбци, ни пияници, нито хулители, ни грабители няма да наследят царството Божие.
11. И такива бяхте някои от вас; но се умихте, но се осветихте, но се оправдахте в името на Господа нашего Иисуса Христа и чрез Духа на нашия Бог.
12. Всичко ми е позволено, ала не всичко е полезно; всичко ми е позволено, но няма да бъда аз обладан от нещо.
13. Храната е за корема, и коремът за храната; но Бог ще погуби и едното и другото. Ала тялото не е за блудство, а за Господа, а Господ - за тялото.
14. Бог и Господа възкреси, и нас ще възкреси със силата Си.
15. Нима не знаете, че телата ви са Христови членове? И тъй, да взема ли членовете на Христа и да ги направя членове на блудница? Съвсем не!
16. Или не знаете, че, който се съединява с блудница, става едно тяло с нея? Защото казано е: "ще бъдат двамата една плът".
17. А който се съединява с Господа, един дух е с Него.
18. Избягвайте блудството; всеки грях, що прави човек, е извън тялото, а блудникът против собственото си тяло греши.
19. Или не знаете, че тялото ви е храм на Духа Светаго, Който живее във вас и Когото имате от Бога, и че не принадлежите на себе си?
20. Защото вие сте скъпо купени. Затова прославете Бога в телата си и в душите си, които са Божии.
ГЛАВА 7.
1. А за което ми бяхте писали - добре е за човека да се не допира до жена.
2. Но, за да се избягва блудството, нека всеки си има своя жена, и всяка жена да си има свой мъж.
3. Мъжът да отдава на жена си дължимата любов; също и жената - на мъжа.
4. Жената не е господарка на тялото си, а мъжът; също и мъжът не е господар на тялото си, а жената.
5. Недейте се лишава един от други - освен по съгласие за някое време, за да пребъдвате в пост и молитва; след това бъдете си пак заедно, за да ви не изкушава сатаната, поради вашето невъздържане.
6. Това обаче казвам като съвет, а не като заповед.
7. Защото желая, всички човеци да са като мене; ала всеки си има своя дарба от Бога, един - тъй, други - инак.
8. А на неженените и вдовиците казвам: добре им е, ако си останат като мене.
9. Но, ако не се въздържат, нека се женят; защото по-добре е да се женят, отколкото да се разпалват.
10. А на женените заповядвам - не аз, а Господ - жена да се не раздели от мъж, -
11. ако пък се и раздели, да остане неомъжена, или да се примири с мъжа си, - и мъж да не оставя жена си.
12. А на останалите аз говоря, а не Господ: ако някой брат има жена неповярвала, и тя е съгласна да живее с него, да я не оставя;
13. и ако някоя жена има мъж неповярвал, и той е съгласен да живее с нея, да го не оставя.
14. Защото неповярвал мъж бива осветен чрез вярващата жена, и неповярвала жена бива осветена чрез вярващия мъж; инак, децата ви биха били нечисти, а сега те са свети.
15. Ако някой неповярвал иска да се разведе, нека се разведе; в такива случаи брат или сестра не са заробени; за мир ни е повикал Бог.
16. Защото, отде знаеш, жено, не ще ли спасиш ти мъжа? Или, отде знаеш, о мъжо, не ще ли спасиш ти жената?
17. Само нека всякой да постъпва тъй, както му е определил Бог, както го е призвал Господ. Тъй поръчвам по всички църкви.
18. Обрязан ли е призван някой, да не крие; необрязан ли е призван някой, да се не обрязва.
19. Обрязването е нищо, и необрязването е нищо, а пазенето Божиите заповеди е всичко.
20. Всякой да си остава в званието, в което е призван.
21. Роб ли си призван, да те не е грижа; но, дори и ако можеш да станеш свободен, още повече се възползувай от робството.
22. Защото призваният в Господа роб бива Господен свободник; тъй също и призваният свободник бива роб Христов.
23. Вие сте скъпо купени; не ставайте роби на човеци.
24. Всякой в каквото звание е призван, братя, в него и да остава пред Бога.
25. За девствениците нямам заповед от Господа, но ви давам съвет, като помилуван от Господа да Му бъда верен.
26. Поради настоящата нужда за добро намирам това: добре е за човека да си бъде тъй.
27. Свързан ли си с жена, не търси развод; развързан ли си от жена, не търси жена.
28. Па, ако се и ожениш, няма да съгрешиш; и девица, ако се омъжи, няма да съгреши. Но такива ще имат грижи за плътта, а пък аз ви щадя.
29. Това ви казвам, братя, защото времето нататък е късо, та ония, които имат жени, да бъдат като че нямат;
30. и които плачат - като че не плачат; и които се радват - като че се не радват; и които купуват - като че не притежават;
31. и които се ползуват от тоя свят - като да се не ползуват; защото е преходен образът на тоя свят.
32. Пък аз искам вие да бъдете без грижи. Нежененият се грижи за Господни работи - как да угоди Господу;
33. а жененият се грижи за световни работи - как да угоди на жената.
34. Има разлика между жена и девица; неомъжената се грижи за Господни работи - как да угоди Господу, за да стане света телом и духом. А омъжената се грижи за световни работи - как да угоди на мъжа си.
35. Говоря ви това за ваша полза; не за да ви метна примка, а за благоприлично и постоянно служене Господу безпрепятствено.
36. Ако някой мисли, че е неприлично девицата му да остане тъй в напреднала възраст, той нека прави каквото иска: няма да сгреши; нека такива се омъжват.
37. Но който е непреклонно твърд в сърцето си, без да е в нужда и е властен над волята си, па реши в сърцето си да пази своята девица, той добре прави.
38. Така щото и оня, който омъжва девицата си, добре прави, но оня, който я не омъжва, по-добре прави.
39. Жената е свързана чрез закона, докле е жив мъж й; ако пък умре мъж й, тя е свободна да се омъжи за когото иска, но само в име Господне.
40. Но тя е по-блажена, ако си остане тъй, според моето мнение; а мисля, че и аз имам Дух Божий.
ГЛАВА 8.
1. Що се пък отнася до идоложертвените храни, мислим, че всички имаме знание. - Добре, но знанието възгордява, а любовта назидава.
2. Ако някой мисли, че знае нещо, той още нищо не е тъй узнал, както трябва да знае.
3. Ако пък някой люби Бога, той е познат от Него.
4. - Колкото за ядене идолски жертви знаем, че идолът е нищо в света и че други бог няма, освен Единаго Бога.
5. Защото, макар и да има само по име богове, било на небето, било на земята (както и има много богове и много господевци), -
6. ние обаче имаме един Бог Отец, от Когото е всичко, и ние сме у Него, и един Господ Иисус Христос, чрез Когото е всичко и ние сме чрез Него.
7. - Добре, но не у всички има това знание; някои с досегашните си понятия за идолите ядат идоложертвено като идолски жертви, и съвестта им, бидейки немощна, се осквернява.
8. Храната не ни приближава към Бога, защото, нито ако ядем, печелим, нито ако не ядем, губим.
9. Пазете се обаче, да не би някак тая ваша свобода стане съблазън за немощните.
10. Защото, ако някой види, че ти, който разбираш, седиш на трапеза в капище, то неговата съвест, като на немощен, не ще ли го насърчи да яде идолски жертви?
11. И при твоето разбиране ще загине немощният брат, за когото е умрял Христос.
12. А като грешите тъй против братята и биете немощната им съвест, вие грешите против Христа.
13. Затова, щом храната съблазнява брата ми, няма да ям месо никога, за да не съблазня брата си.
ГЛАВА 9.
1. Не съм ли апостол? Не съм ли свободен? Не съм ли видял Иисуса Христа, Господа нашего? Не сте ли вие мое дело в Господа?
2. Ако на други не съм апостол, на вас обаче съм; защото печатът на моето апостолство вие сте в Господа.
3. Това е моята защита против ония, които ме осъждат.
4. Нима нямаме власт да ядем и да пием?
5. Нима нямаме власт да водим със себе си сестра жена, както и другите апостоли и братята Господни и Кифа?
6. Или само аз и Варнава нямаме право да не работим?
7. Кой войник служи някога на свои разноски? Кой сади лозе, и не яде от плода му? Или кой пасе стадо, и не яде от млякото на стадото?
8. Нима по човешки говоря това? Не и законът ли казва същото?
9. Защото в Моисеевия закон е писано: "не вързвай устата на вол, който вършее". Нима за воловете се грижи Бог?
10. Или казва това главно за нас? - Да, за нас е писано това; защото, който оре, трябва да оре с надежда, и който вършее, трябва да вършее с надежда да получи, каквото очаква.
11. Ако ние сме посеяли у вас духовното, много ли е, ако пожънем у вас телесното?
12. Ако други имат дял в онова, що вие владеете, то колко повече ние? Обаче, ние се не ползувахме от това право, а всичко търпим, за да не причиним някоя спънка на Христовото благовестие.
13. Не знаете ли, че, които свещенодействуват, се хранят от светилището, и които служат на олтара, делят си с олтара принесеното?
14. Тъй и Господ е заповядал, проповедниците на благовестието да живеят от благовестието.
15. Но аз се не възползувах ни с едно от тия права: и не писах това, за да се приложи всичко туй към мене. Защото за мене е по-добре да умра, отколкото някой да ми осуети похвалата.
16. Защото, ако благовествувам, няма за какво да се хваля: обязаност необходима ми се налага, и горко ми, ако не благовествувам!
17. Ако доброволно върша това, имам награда; ако ли недоброволно, изпълнявам само поверена мен служба.
18. А каква ми е наградата? Тая, че, проповядвайки Евангелието, благовествувам за Христа даром, без да се ползувам от своето право в благовестието.
19. Защото, бидейки свободен от всички, станах роб на всички, за да придобия по-многото от тях:
20. за иудеите станах като иудеин, за да придобия иудеите; за подзаконните станах подзаконен, за да придобия подзаконните;
21. за нямащите закон станах като да съм без закон (макар да не съм без закон пред Бога, но съм под закона на Христа), за да придобия нямащите закон;
22. за немощните станах като немощен, за да придобия немощните, за всички станах всичко, щото по какъвто и да е начин да спася някои.
23. А това го правя заради Евангелието, за да бъда участник в неговите блага.
24. Не знаете ли, че, които се надтичват на игрище, всички тичат, ала само един получава наградата? Така тичайте, за да постигнете целта.
25. Всеки, който се подвизава, от всичко се въздържа: те - за да получат тленен венец, а ние - нетленен.
26. Прочее, аз тичам не като след нещо неизвестно, удрям не като да бия въздух;
27. но изнурявам и поробвам тялото си, да не би, като проповядвам на другите, сам негоден да стана.
ГЛАВА 10.
1. Не искам, братя, да не знаете, че бащите ни всички под облака бяха и всички през морето минаха;
2. и всички в Моисея се кръстиха в облака и в морето;
3. и всички ядоха една и съща духовна храна;
4. и всички пиха едно и също духовно питие; защото пиеха от духовния камък, който идеше подире им; а камъкът беше Христос.
5. Но към повечето от тях Бог не благоизволи, защото бидоха изповалени в пустинята.
6. А това бидоха образи за нас, за да не бъдем похотливи на зло, както и те бяха похотливи.
7. Не бивайте нито идолослужители, както някои от тях, за които е писано: "народът седна да яде и да пие, па стана да играе".
8. Нито да блудствуваме, както някои от тях блудствуваха, и в един ден погинаха двайсет и три хиляди.
9. Нито да изкушаваме Христа, както някои от тях изкусиха, и погинаха от змии.
10. Нито роптайте, както роптаеха някои от тях, и погинаха от изтребителя.
11. Всички тия неща им се случваха, за да служат за образи, а бяха написани за поука нам, до които стигнаха краищата на вековете.
12. Затова, който мисли, че стои, нека гледа да не падне.
13. Друго изкушение вас не е постигнало, освен човешко; верен е обаче Бог, Който не ще остави да бъдете изкушени повече от силата ви, а заедно с изкушението ще даде и изход, за да можете да търпите.
14. Затова, мои възлюбени, отбягвайте идолослужението.
15. Говоря като на разумни; разсъдете сами за това, що казвам.
16. Чашата на благословението, която благославяме, не е ли общение с кръвта Христова? Хлябът, който ломим, не е ли общение с тялото Христово?
17. Защото един хляб, едно тяло сме ние многото, понеже всички се причестяваме от един хляб.
18. Гледайте Израиля по плът: ония, които ядат жертвите, не са ли съобщници на жертвеника?
19. Какво, прочее, казвам? Това ли, че идолът е нещо, или че идолските жертви са нещо?
20. Не, но каквото принасят в жертва езичниците, принасят го на бесове, а не Богу; пък аз не искам да бъдете съобщници на бесовете.
21. Не можете да пиете Господня чаша и бесовска чаша; не можете да участвувате на Господня трапеза и на бесовска трапеза.
22. Или ще възбудим ревнуване у Господа? Та по-силни ли сме от Него?
23. Всичко ми е позволено, но не всичко е полезно; всичко ми е позволено, ала не всичко е за поука.
24. Никой да не търси своята полза, а всякой - ползата на другиго.
25. Всичко, що се продава на месарницата, яжте без никакво издирване за спокойна съвест;
26. защото "Господня е земята и онова, що я изпълня".
27. Ако някой от неверните ви покани, и вие поискате да отидете, яжте всичко, що ви сложат, без никакво издирване за спокойна съвест.
28. Но, ако някой ви каже: това е идолска жертва, не яжте - заради оногова, който ви е обадил, и заради съвестта; защото Господня е земята и онова, що я изпълня.
29. Съвест разбирам не своята, а на другия; защото бива ли моята свобода да бъде съдена от чужда съвест?
30. Ако пък участвувам в яденето с благодарност, защо да бъда хулен поради онова, за което благодаря?
31. И тъй, ядете ли, пиете ли, или нещо друго вършите, всичко за слава Божия вършете.
32. Не ставайте съблазън ни за иудеи, ни за елини, нито за църквата Божия,
33. както и аз угаждам във всичко на всички и не търся своята полза, а ползата на многото, за да се спасят.
ГЛАВА 11.
1. Бъдете мои подражатели, както съм и аз на Христа.
2. Похвалявам ви, братя, че ме помните за всичко и държите преданията тъй, както съм ви ги предал.
3. Искам да знаете още, че глава на всеки мъж е Христос, а на жената глава е мъжът, на Христа пък глава е Бог.
4. Всеки мъж, който се моли или пророкува с покрита глава, засрамя главата си;
5. и всяка жена, която се моли или пророкува гологлава, засрамя главата си, защото все едно е, като да е обръсната;
6. ако жена не иска да се покрива, нека се стриже; ако пък е срамотно за жена да се стриже или бръсне, нека се покрива.
7. И тъй, мъжът не бива да си покрива главата, защото е образ и слава Божия, а жената е слава на мъжа.
8. Защото не мъжът е от жената, а жената е от мъжа;
9. и не мъжът е създаден за жената, а жената за мъжа.
10. Затова жената трябва да има на главата си знак на мъжова власт над нея - заради Ангелите.
11. Но все пак нито мъж без жена, нито жена без мъж бива в Господа.
12. Защото, както жената е от мъжа, тъй и мъжът е чрез жената, а всичко е от Бога.
13. Разсъдете сами в себе си: прилично ли е жена да се моли Богу гологлава?
14. Нали и самата природа ви учи, че е безчестие за мъж, ако си оставя коса?
15. Но, ако жена си оставя коса, то е чест за нея, понеже косата й е дадена вместо покривало.
16. Обаче, ако някой иска да се препира, ние нямаме такъв обичай, нито църквите Божии.
17. А по това, което ще говоря, няма да ви похвалявам, понеже не за по-добро се събирате, а за по-лошо.
18. Защото, първо, чувам, че, кога се събирате в църква, се явявали разцепления помежду ви, което донейде и вярвам.
19. Па и трябва да има помежду ви разногласие, за да изпъкнат достойните между вас.
20. Но тъй, както се събирате заедно, това не значи, че ядете Господня вечеря;
21. защото всеки бърза да изяде преди другите своята вечеря, тъй че един остава гладен, а друг се опива.
22. Нямате ли къщи, за да ядете и пиете? Или презирате църквата Божия и засрамяте ония, които са немотни? Какво да ви кажа? Да ви похваля ли за това? Не похвалявам.
23. Аз приех от Господа това, що ви и предадох, а именно, че Господ Иисус през нощта, когато бе предаден, взе хляб и
24. поблагодари, преломи и каза: вземете, яжте, това е Моето тяло, за вас преломявано; това правете за Мой спомен.
25. Взе също и чашата подир вечеря и каза: тая чаша е новият завет в Моята кръв; това правете, колчем пиете, за Мой спомен.
26. Защото, колчем ядете тоя хляб, и пиете тая чаша, ще възвестявате смъртта на Господа, докле дойде Той.
27. Затова, който яде тоя хляб или пие чашата Господня недостойно, виновен ще бъде спрямо тялото и кръвта Господня.
28. Но нека човек да изпитва себе си, и тогава да яде от хляба и да пие от чашата.
29. Защото, който яде и пие недостойно, той яде и пие своето осъждане, понеже не различава тялото Господне.
30. Затова между вас има много немощни и болни, а и умират доста.
31. Защото, ако бихме изпитвали сами себе си, нямаше да бъдем съдени;
32. а бидейки така съдени, от Господа се наказваме, за да не бъдем осъдени заедно със света.
33. Затова, братя мои, кога се събирате на вечеря, чакайте се един други.
34. Ако пък някой е гладен, нека яде вкъщи, за да се не събирате за осъждане. А останалото ще наредя, кога дойда.
ГЛАВА 12.
1. А за духовните дарби не искам, братя, да не знаете.
2. Знаете, че, когато бяхте езичници, вие се влачехте при немите идоли, като да ви водеха.
3. Затова ви обаждам, че никой, който говори чрез Дух Божий, не казва анатема на Иисуса, и никой не може да нарече Иисуса Господ, освен чрез Духа Светаго.
4. Има различни дарби, ала Духът е един и същ;
5. има различни служби, ала Господ е един и същ;
6. има и различни действия, ала Бог е един и същ, Който върши всичко у всички.
7. Но всекиму се дава да се прояви у него Духът за обща полза;
8. защото едному се дава чрез Духа слово на мъдрост, другиму - слово на знание, чрез същия Дух;
9. едному - вяра, чрез същия Дух; другиму - дарби за лекуване, чрез същия Дух;
10. едному - чудодействия, другиму - пророчество, едному - да различава духовете, другиму - разни езици, а другиму - да тълкува езици.
11. Всичко това го произвежда един и същият Дух, като разпределя всекиму по отделно, както си иска.
12. И както тялото е едно, а има много членове, и всички членове на едното тяло, макар и много, са едно тяло, - тъй и Христос.
13. Защото чрез един Дух всички сме кръстени в едно тяло, било иудеи или елини, било роби или свободни; и всички с един Дух сме напоени.
14. Защото и тялото не се състои от един член, а от много.
15. Ако ногата каже: понеже не съм ръка, не принадлежа към тялото, нима затова тя не е от тялото?
16. И ако ухото каже: понеже не съм око, не принадлежа към тялото, нима затова то не е от тялото?
17. Ако цялото тяло е око, де ще е слухът? Ако цялото бъде слух, де ще е обонянието?
18. Но сега Бог наредил всеки един от членовете в тялото тъй, както Му било угодно.
19. И ако всички членове бяха само един, де щеше да е тялото?
20. А сега - много членове, пък едно тяло.
21. И не може окото да каже на ръката: не ми трябваш, нито пък главата на нозете: не ми трябвате.
22. Наопаки, ония телесни членове, които ни се струват по-слаби, са много по-нужни;
23. и на ония членове на тялото, които мислим, че не са толкова на чест, отдаваме повече чест;
24. и неблагообразните наши членове имат по-голямо благообразие, а благообразните нямат нужда от това. Но Бог разпределил тялото, като на несъвършената му част отдал по-голяма чест,
25. за да няма разногласие в тялото, а членовете еднакво да се грижат един за други.
26. И кога страда един член, страдат с него всички членове; кога се слави един член, радват се с него всички членове.
27. Вие сте тяло Христово, а поотделно - членове.
28. И от вас Бог постави в църквата първо апостоли, второ пророци, трето учители; после такива, които имат сили чудотворни и дарби за лекуване; след това застъпници, управници и такива, които да говорят разни езици.
29. Нима всички са апостоли? Всички ли са пророци? Нима всички са учители? Всички ли са чудотворци?
30. Всички ли имат дарби да лекуват? Всички ли говорят езици? Всички ли са тълкуватели?
31. Показвайте ревност за по-добри дарби, и аз ще ви покажа път още по-превъзходен.
ГЛАВА 13.
1. Да говоря всички езици човешки и дори ангелски, щом любов нямам, ще бъда мед, що звънти, или кимвал, що звека.
2. Да имам пророчески дар и да зная всички тайни, да имам пълно знание за всички неща и такава силна вяра, че да мога и планини да преместям, - щом любов нямам, нищо не съм.
3. И да раздам всичкия си имот, да предам и тялото си на изгаряне, - щом любов нямам, нищо ме не ползува.
4. Любовта е дълготърпелива, пълна с благост, любовта не завижда, любовта се не превъзнася, не се гордее,
5. не безчинствува, не дири своето, не се сърди, зло не мисли,
6. на неправда се не радва, а се радва на истина;
7. всичко извинява, на всичко вярва, на всичко се надява, всичко претърпява.
8. Любовта никога не отпада, а другите дарби, ако са пророчества, ще престанат, ако са езици, ще замлъкнат, ако са знание, ще изчезнат.
9. Защото донейде знаем и донейде пророчествуваме;
10. но, кога дойде съвършеното знание, тогава това "донейде" ще изчезне.
11. Когато бях младенец, като младенец говорех, като младенец мислех и като младенец разсъждавах; а като станах мъж, оставих младенческото.
12. Сега виждаме смътно като през огледало, а тогава - лице с лице; сега зная донейде, а тогава ще позная, както и бидох познат.
13. А сега остават тия три: вяра, надежда, любов; но по-голяма от тях е любовта.
ГЛАВА 14.
1. Стремете се към любовта; показвайте ревност за духовни дарби, а особено - да пророчествувате.
2. Защото, който говори на език непознат, той не говори на човеци, а на Бога; понеже никой го не разбира, а духом говори тайни;
3. който пък пророчествува, той говори на човеци за поука, увещание и утеха.
4. Който говори на непознат език, той поучава себе си; а който пророчествува, той поучава църквата.
5. Желая всички вие да говорите езици, а още повече да пророчествувате; защото, който пророчествува, по-горен е от оногова, който говори езици - освен ако ги тълкува, та църквата да получи поука.
6. А сега, ако дойда при вас, братя, и заговоря на непознати езици, каква полза ще ви принеса, щом ви се не обясня било с откровение, било с познание, било с пророчество, било с поука?
7. И бездушните предмети, като пищялка или гусла, които издават глас, ако не дадат разделни звукове, как ще се познае, какво се свири на пищялка, или на гусла?
8. Защото, ако тръбата издаваше неопределен звук, кой ще се готви за битка?
9. Тъй и вие, ако не изговаряте с езика си разбрани думи, как ще се разбере това, що говорите? Защото ще говорите на вятър.
10. Толкоз, например, различни думи има в света, и ни една от тях не е без значение.
11. Ако, прочее, не разбирам значението на тия думи, то за говорещия ще бъда чужденец, па и говорещият ще бъде за мене чужденец.
12. Тъй и вие, бидейки ревнители към духовни дарби, залягайте да ги получите в изобилие, за поука на църквата.
13. Затова, който говори на непознат език, нека се моли за дарба да тълкува.
14. Защото, ако се моля на непознат език, духът ми се моли, умът ми обаче остава безплоден.
15. И тъй, какво? Ще се моля с дух, ще се моля и с ум: ще пея с дух, ще пея и с ум.
16. Защото, ако благословиш с дух, как ще каже на твоето благодарение "амин" оня, който е от простолюдието, когато не разбира, какво казваш?
17. Ти благодариш хубаво, ала другият се не поучава.
18. Благодаря на моя Бог, задето повече от всинца ви говоря езици;
19. но в църква предпочитам да кажа пет думи разбрани, за да поуча и други, отколкото хиляди думи на език непознат.
20. Братя, не бивайте деца по ум: бъдете младенци за злото, а по ум бъдете пълнолетни.
21. В закона е писано: "на чужди езици и с чужди уста ще говоря на тоя народ, но и тъй няма да ме послушат, казва Господ".
22. Затова езиците са белег не за повярвалите, а за неповярвалите; пророчеството пък не е за неповярвалите, а за повярвалите.
23. Ако, прочее, се събере цялата църква наедно, и всички заговорят на непознати езици, и влязат невежи, или неповярвали, - не ще ли кажат, че сте полудели?
24. Но, кога всички пророчествуват, и влезе някой неповярвал, или невежа, той от всички се изобличава, от всички се осъжда;
25. тъй че тайните на сърцето му стават явни, и той, като падне ничком, ще се поклони Богу и ще каже: "наистина, с вас е Бог".
26. И тъй, какво да се прави, братя? Кога се събирате, и всеки от вас има - кой псалом, кой поучение, кой език, кой откровение, кой тълкуване, - всичко да става за поука.
27. Ако някои говорят на непознат език, нека говорят по двама, или най-много по трима, и то подред, а един да тълкува.
28. Ако пък няма тълковник, те да мълчат в църква, а да говорят на себе си и на Бога.
29. Пророци пък да говорят двама или трима, а другите да обсъждат;
30. но ако дойде откровение някому другиму, който седи, първият нека млъкне.
31. Тъй, един след други, можете всинца да пророчествувате, та всички да се поучават и всички да се утешават.
32. И пророчески духове се покоряват на пророци;
33. защото Бог не е Бог на безредие, а на мир. Тъй е по всички църкви между светиите.
34. Жените ви в църквите да мълчат: тям не е позволено да говорят, а да се подчиняват, както казва и законът.
35. Ако пък искат да научат нещо, нека питат мъжете си вкъщи; понеже е срамотно жена да говори в църква.
36. Нима от вас излезе словото Божие? Или само до вас достигна?
37. Ако някой се мисли, че е пророк или изпълнен с дух, нека разбере, че това, което ви пиша, са Господни заповеди.
38. А който не разбира, нека не разбира.
39. И тъй, братя, показвайте ревност за пророчествуване, но не забранявайте да се говорят и езици.
40. Всичко да става с приличие и ред.
ГЛАВА 15.
1. Напомням ви, братя, Евангелието, което ви благовестих, което и приехте и в което стоите;
2. чрез него се и спасявате, ако го държите, както съм ви благовестил, освен ако не сте напразно повярвали.
3. Аз ви предадох най-напред онова, което бях и приел, че Христос умря за греховете ни, според Писанията,
4. че Той бе погребан и че на третия ден възкръсна, според Писанията,
5. и че се яви на Кифа и след това на единайсетте;
6. после се яви на повече от петстотин братя наведнъж, от които повечето са живи доднес, а някои и починаха;
7. после се яви на Иакова, след това на всички апостоли,
8. а най-после от всички яви се и на мене, като на някой изверг.
9. Защото аз съм най-малкият от апостолите и не съм достоен да се нарека апостол, понеже гоних църквата Божия.
10. Но с благодатта на Бога съм това, което съм; и Неговата благодат в мене не беше напразно, а повече от всички тях се потрудих - ала не аз, а Божията благодат, която е с мене.
11. И тъй, било аз, било те, така проповядваме, и вие така повярвахте.
12. И ако за Христа се проповядва, че е възкръснал от мъртви, то как някои помежду вас казват, че нямало възкресение на мъртви?
13. А щом няма възкресение на мъртви, то и Христос не е възкръснал;
14. ако пък Христос не е възкръснал, то празна е нашата проповед, празна е и вашата вяра.
15. При това, ако наистина мъртви не възкръсват, ние излизаме лъжесвидетели Божии, понеже свидетелствувахме за Бога, че е възкресил Христа, Когото не е възкресявал;
16. защото, ако мъртви не възкръсват, и Христос не е възкръснал;
17. ако пък Христос не е възкръснал, суетна е вярата ви: вие сте си още в греховете;
18. тогава и ония, които са умрели в Христа, са загинали.
19. И ако само през този живот се надяваме на Христа, ние сме най-окаяни от всички човеци.
20. Но ето, Христос възкръсна от мъртви и за умрелите стана начатък.
21. Понеже, както смъртта дойде чрез човека, тъй и възкресението от мъртви дойде чрез Човека.
22. Както в Адама всички умират, тъй и в Христа всички ще оживеят;
23. но всеки по своя ред: начатък е възкръсналият Христос; после, при Неговото идване, ще възкръснат ония, които са Христови;
24. а след това ще бъде краят, когато Той предаде царството Богу и Отцу, когато унищожи всяко началство, всяка власт и сила.
25. Защото Той трябва да царува, докато тури всички врагове под нозете Си.
26. А най-последен враг, който ще бъде унищожен, е смъртта,
27. защото "всичко покори под нозете Му"; а щом се казва, че "всичко е Нему покорено", очевидно е, че освен Оногова, Който е подчинил Нему всичко.
28. Когато пък Му бъде подчинено всичко, тогава и Сам Синът ще се подчини на Оногова, Който Му бе всичко подчинил, за да бъде Бог всичко у всички.
29. Инак, какво ще сторят ония, които се кръщават, вярвайки във възкресението на мъртвите, ако изобщо мъртви не възкръсват? Защо ли се и кръщават, вярвайки във възкресението на мъртвите?
30. Защо ли и ние се подлагаме всеки час на опасност?
31. Всеки ден умирам: това ми е вашата похвала, която имам в Христа Иисуса, нашия Господ.
32. Ако аз, тъй да кажа по човешки, се борих със зверове в Ефес, то каква полза за мене, щом мъртви не възкръсват? Да ядем и да пием, защото утре ще умрем!
33. Не се лъжете: лоши беседи развалят добрите нрави.
34. Свестете се, както трябва, и не грешете; защото някои от вас нямат познание за Бога - за ваш срам го казвам.
35. Но ще каже някой: как ще възкръснат мъртвите и в какво тяло ще дойдат?
36. Безумецо, това, що ти сееш, няма да оживее, ако не умре.
37. И когато сееш, не сееш тялото, което има да стане, а голо зърно, например: пшенично или друго някое;
38. но Бог му дава тяло, каквото си иска, и на всяко семе собственото му тяло.
39. Не всяка плът е все еднаква плът: друга е човешката плът, друга е скотската плът, друга - рибената, друга - птичата.
40. Има тела небесни и тела земни, ала друг е блясъкът на небесните и друг на земните;
41. един е блясъкът на слънцето; друг е блясъкът на месечината, друг е пък на звездите; па и звезда от звезда се различава по блясък.
42. Тъй е и възкресението на мъртвите: сее се в тление - възкръсва в нетление;
43. сее се в безчестие - възкръсва в слава; сее се в немощ - възкръсва в сила;
44. сее се тяло душевно - възкръсва тяло духовно. Има тяло душевно, има и тяло духовно.
45. Тъй е и писано: "първият човек Адам стана жива душа", а последният Адам - животворен дух.
46. Но първом не иде духовното, а душевното, и после духовното.
47. Първият човек е от земя, земен; вторият човек е Господ от небето.
48. Какъвто е земният, такива са и земните; и какъвто е Небесният, такива са и небесните;
49. и както сме носили образа на земния, тъй ще носим и образа на Небесния.
50. И това ви казвам, братя, че плът и кръв не могат да наследят царството Божие, нито тлението може да наследи нетление.
51. Ето, тайна ви казвам: всинца няма да умрем, ала всинца ще се изменим
52. изведнъж, в един миг, при последната тръба: ще затръби, и мъртвите ще възкръснат нетленни, а ние ще се изменим;
53. защото това тленното трябва да се облече в нетление, а това смъртното - да се облече в безсмъртие.
54. А щом това тленно тяло се облече в нетление, и това смъртното тяло се облече в безсмъртие, тогава ще се сбъдне думата написана: "смъртта биде погълната с победа".
55. "Де ти е, смърте, жилото? Де ти е, аде, победата?"
56. Жилото на смъртта е грехът, а силата на греха е законът.
57. Да въздадем благодарение Богу, Който ни дарява победата чрез Господа нашего Иисуса Христа.
58. И тъй, братя мои възлюбени, бъдете твърди, непоколебими и напредвайте винаги в делото Господне, като знаете, че трудът ви не е напразен пред Господа.
ГЛАВА 16.
1. А колкото до събиране милостиня за светиите, правете и вие тъй, както съм наредил в галатийските църкви:
2. във всеки първи ден на седмицата всеки един от вас да отделя и скътва у себе си каквото може, та не кога дойда, тогава да се събира милостиня.
3. А кога дойда, които изберете вие, тях ще пратя с писма, за да занесат вашата милостиня в Иерусалим.
4. Ако пък се намери за добре да отида и аз, тогава ще дойдат с мене.
5. Ще дойда при вас, след като пропътувам Македония, защото ще мина през Македония.
6. А може би да поостана при вас, дори и да презимувам, та вие да ме придружите навсякъде, където отида.
7. Защото не искам сега да ви видя само пътем; а се надявам, ако позволи Господ, да прекарам помежду ви няколко време.
8. А в Ефес ще остана до Петдесетница,
9. защото за мен се отвориха големи врата за много работа, и противниците са много.
10. Ако пък дойде Тимотей, гледайте да бъде в безопасност помежду ви; защото той върши делото Господне, както и аз.
11. Прочее, никой да го не унизи, а го изпратете смиром, та да дойде при мене, защото го очаквам с братята.
12. А колкото за брат Аполоса, аз го молих много да дойде с братята при вас; но, навярно, не е било воля Божия да дойде сега, а ще дойде, кога му бъде удобно.
13. Бъдете бодри, стойте във вярата, бъдете мъжествени, бъдете крепки;
14. всичко у вас да става с любов.
15. Моля ви още, братя: вие знаете Стефаниновия дом, че той е начатък в Ахаия и че се посветиха да служат на светиите;
16. покорявайте се и вие на такива и на всекиго, който спомага и се труди.
17. Радвам се, че дойдоха Стефанин, Фортунат и Ахаик; те запълниха вашето отсъствие,
18. защото успокоиха моя дух и вашия; прочее, почитайте такива.
19. Поздравяват ви асийските църкви; много ви поздравяват в Господа Акила и Прискила с домашната си църква.
20. Поздравяват ви всички братя. Поздравете се един други със свето целуване.
21. Поздравявам ви аз, Павел, собственоръчно.
22. Който не обича Господа Иисуса Христа, да бъде анатема, маран-ата' *.
23. Благодатта на Господа Иисуса Христа да бъде с вас,
24. и любовта ми с всинца ви в Христа Иисуса. Амин.
* Да бъде отлъчен до идването на Господа.
- Детайли
ГЛАВА 1.
1. Павел, раб на Иисуса Христа, призван апостол, отреден за Божието благовестие,
2. което Бог от по-напред бе обещал чрез пророците Си, в светите Писания,
3. за Своя Син (роден по плът от Давидово семе
4. и открил се за Син Божий чрез силата на чудесата, по духа на освещението, чрез възкресението от мъртвите) Иисуса Христа, Господа нашего,
5. чрез Когото получихме благодат и апостолство, та в Негово име да покоряваме на вярата всички народи,
6. между които сте и вие, призваните от Иисуса Христа, -
7. благодат и мир от Бога Отца нашего и Господа Иисуса Христа на всички вас, които сте в Рим възлюбени Божии, призвани светии.
8. Преди всичко благодаря на моя Бог чрез Иисуса Христа за всички вас, дето за вашата вяра се говори по цял свят;
9. Бог, Комуто служа с духа си, като благовестявам за Сина Му, ми е свидетел, че непрестанно си спомням за вас
10. и винаги се моля в молитвите си, дано с Божия воля ми се падне някога да дойда при вас;
11. защото копнея да ви видя, за да ви предам някой духовен дар за ваше укрепване,
12. сиреч, като бъда между вас, да се утешим взаимно чрез общата вяра - ваша и моя.
13. Не искам, братя, да не знаете, че много пъти се канех да дойда при вас (но срещах пречки дори и досега), та да имам някой плод и между вас, както между другите народи.
14. Аз имам дълг към елини и варвари, към мъдреци и невежи;
15. тъй че, колкото зависи от мене, готов съм да благовестя и вам, които сте в Рим.
16. Не се срамувам от благовестието Христово, понеже то е сила Божия за спасение на всеки вярващ, първом на иудеин, сетне и на елин.
17. Защото в него се открива правдата Божия от вяра във вяра, както е писано: "праведният чрез вяра ще бъде жив".
18. Гневът Божий се открива от небето върху всяко нечестие и неправда на човеците, които държат истината в неправда;
19. тъй като онова, що може да се знае за Бога, тям е явно, понеже Бог им го откри.
20. Защото онова, що е невидимо у Него, сиреч, вечната Му сила и Божеството, се вижда още от създание мира чрез разглеждане творенията; тъй че те са неизвиняеми.
21. Понеже те, като познаха Бога, не Го прославиха като Бог, нито Му благодариха, а се заблудиха в своите помисли, и неразумното им сърце се помрачи;
22. наричайки себе си мъдри, те обезумяха,
23. и славата на нетленния Бог измениха в образ, подобен на тленен човек, на птици, на четвероноги и на влечуги, -
24. затова и Бог, според похотите на сърцата им, предаде ги на нечистотата, за да се безчестят телата им сами в себе си;
25. те замениха истината Божия с лъжа, и се поклониха и служиха на творението повече, отколкото на Твореца, Който е благословен вовеки. Амин.
26. Затова Бог ги предаде на срамотни страсти: жените им замениха естественото употребление с противоестествено;
27. също и мъжете, като оставиха естественото употребление на женския пол, разпалиха се с похоти един към други, и вършеха срамотии мъже на мъже, та получаваха в себе си отплата, каквато подобаваше на тяхната заблуда.
28. А понеже се не опитаха да имат Бога в разума си, то Бог ги предаде на извратен ум - да вършат онова, що не прилича,
29. бидейки изпълнени с всяка неправда, блудство, лукавство, користолюбие, злоба; пълни със завист, убийство, разпри, измама, злонравие;
30. бидейки клюкари, клеветници, богомразци, ругатели, горделивци, самохвалци, изобретатели на зло, непослушни към родители,
31. безразсъдни, вероломни, недружелюбни, непримирими, немилостиви.
32. Те, ако и да знаят правдата Божия, именно, че тия, които вършат такива дела, са достойни за смърт, пак не само ги вършат, но са и благосклонни към ония, които ги вършат.
ГЛАВА 2.
1. И тъй, неизвиняем си, о човече, какъвто и да си ти, който съдиш; защото, с какъвто съд съдиш другиго, с него себе си осъждаш, понеже ти, който съдиш, вършиш същото.
2. А знаем, че Божият съд пада наистина върху ония, които вършат такива дела.
3. Нима мислиш, о човече, че ще избегнеш Божия съд ти, който съдиш ония, що вършат такива дела, каквито и сам вършиш?
4. Или нехаеш за богатството на Божията благост, кротост и дълготърпение, без да разумяваш, че Божията благост те води към покаяние?
5. Но по твоята упоритост и неразкаяно сърце си събираш гняв за деня на гнева, когато се открие праведният съд от Бога,
6. Който ще въздаде всекиму според делата му:
7. живот вечен на ония, които с постоянство в добри дела търсят слава, чест и безсмъртие;
8. ярост и гняв пък на тия, които упорствуват и не се покоряват на истината, а се покоряват на неправдата.
9. Скръб и утеснение върху душата на всеки човек, който прави зло, първом на иудеин, сетне и на елин,
10. а слава и чест и мир всекиму, който прави добро, първом на иудеин, а сетне и на елин;
11. защото Бог не гледа на лице.
12. Ония, които без закон са съгрешили, без закон и ще загинат; а ония, които при закон са съгрешили, чрез закон ще бъдат съдени
13. (защото не слушателите на закона са праведни пред Бога, а изпълнителите на закона ще бъдат оправдани;
14. защото, щом езичниците, които нямат закон, по природа вършат законното, те, без да имат закон, сами на себе са закон;
15. че делото на закона е написано в техните сърца, те показват в туй време, когато тяхната съвест свидетелствува, и мислите им една друга се обвиняват, или се оправдават),
16. в деня, когато, съгласно моето благовестие, Бог чрез Иисуса Христа ще съди тайните на човеците.
17. Ето, ти се казваш иудеин, и на закона се облягаш, и с Бога се хвалиш,
18. и знаеш волята Му, и разбираш по-доброто, понеже се поучаваш от закона,
19. и си уверен, че ти си водач на слепци, светлина на ония, които са в мрак,
20. наставник на неразумни, учител на младенци, който в закона имаш образеца на знанието и истината.
21. Прочее, как ти, който учиш другиго, себе си не учиш?
22. който проповядваш да се не краде, крадеш? който казваш да се не прелюбодействува, прелюбодействуваш? който се гнусиш от идолите, светотатствуваш?
23. който се хвалиш със закона, безчестиш Бога, като тъпчеш закона?
24. "Защото заради вас името Божие се хули между езичниците", както е писано.
25. Обрязването, наистина, е полезно, но ако изпълняваш закона; ако пък престъпваш закона, обрязването ти е станало необрязване.
26. И тъй, ако необрязаният пази наредбите на закона, то необрязването му няма ли да му се сметне за обрязване?
27. и необрязаният по плът, като изпълнява закона, не ще ли осъди тебе, който при Писание и обрязване престъпваш закона?
28. Защото не онзи е иудеин, който е такъв по външност, нито онова е обрязване, що е външно, върху плътта;
29. а онзи е иудеин, който вътрешно е такъв, и онова е обрязване, що е в сърцето, по дух, а не по буква: нему похвалата иде не от човеци, а от Бога.
ГЛАВА 3.
1. И тъй, какво е предимството на иудеите, или каква е ползата от обрязването?
2. Голямо е предимството във всяко отношение, а главно, че тям е поверено словото Божие.
3. Та какво, ако някои не са повярвали? Нима неверието им ще унищожи Божията вярност?
4. Съвсем не! Нека признаваме, че Бог е верен, а всеки човек е лъжлив, както е писано: "за да се оправдаеш в думите Си, и да победиш, когато си в съд".
5. Ако пък нашата неправда изважда наяве правдата Божия, какво ще кажем? Нима Бог е несправедлив, кога проявява гняв (по човешки говоря)?
6. Съвсем не! Защото, инак, как Бог ще съди света?
7. Защото, ако истината Божия се възвеличава чрез моята лъжа за слава Божия, то защо още и мене да съдят като грешник?
8. Не бива ли тогава да правим зло, за да излезе добро, както някои ни хулят и говорят, че уж тъй сме учели? Такива са справедливо осъдени.
9. И тъй, какво? имаме ли предимство? Съвсем не; защото вече обвинихме, както иудеи, тъй и елини, че всички са под грях,
10. както е писано: "няма нито един праведен,
11. няма кой да разбира; няма кой да търси Бога,
12. всички се отклониха от пътя, вкупом станаха негодни; няма кой да прави добро, няма нито един".
13. "Гърлото им - отворен гроб; с езиците си лъстят; под устните им - аспидина отрова;
14. устата им пълни с клетва и горчилка.
15. Нозете им бързи за проливане кръв;
16. пустош и неволя по техните пътища;
17. те не познаха пътя на мира.
18. Страх Божий няма пред очите им".
19. А знаем, че каквото говори законът, говори го на ония, които са под закона, за да се затулят всички уста, и цял свят да стане виновен пред Бога,
20. защото чрез делата на закона няма да се оправдае пред Него нито една плът; понеже чрез закона се познава грехът.
21. А сега без закона се яви Божията правда, засвидетелствувана от закона и пророците.
22. Божията правда чрез вяра в Иисуса Христа е у всички и върху всички вярващи; защото няма разлика:
23. всички съгрешиха и са лишени от славата Божия,
24. оправдавайки се даром, с Божията благодат, чрез изкуплението в Христа Иисуса,
25. Когото Бог отреди да бъде с кръвта Си умилостивна жертва чрез вярата, за да покаже Своята правда в прощението на сторените по-преди грехове, във време на Божието дълготърпение,
26. за да покаже Своята правда в сегашно време, та да стане явно, че Той е справедлив и оправдава вярващия в Иисуса.
27. Де е, прочее, хвалбата? тя е изключена. По кой закон? по закона на делата ли? Не, а по закона на вярата.
28. И тъй, мислим, че човек се оправдава с вярата, без делата по закона.
29. Или Бог е Бог само на иудеите, а не и на езичниците? Разбира се, и на езичниците;
30. защото един е Бог, Който ще оправдае обрязаните по вяра и необрязаните чрез вярата.
31. И тъй, унищожаваме ли закона чрез вярата? Съвсем не, а утвърдяваме закона.
ГЛАВА 4.
1. И тъй, запитваме ние, нашият отец Авраам какво е придобил по плът?
2. Ако Авраам се оправда с дела, той има похвала, но не пред Бога.
3. Защото, какво казва Писанието? - ";Повярва Авраам на Бога, и това му се вмени за оправдание".
4. На оногова, който работи, заплатата се вменява не по милост, а по дълг.
5. Напротив, ономува, който не работи, а вярва в Оногова, Който оправдава нечестивеца, вярата му се вменява за оправдание.
6. Тъй и Давид нарича блажен оня човек, комуто Бог вменява оправдание без дела по закона, като казва:
7. "блажени са ония, чиито беззакония са простени и чиито грехове са покрити;
8. блажен е оня човек, комуто Господ няма да вмени грях".
9. И тъй, това блаженство само за обрязани ли е, или и за необрязани? Понеже казваме, че на Авраама биде вменена вярата за оправдание.
10. Кога биде вменена: след обрязването ли, или преди обрязването? Не след обрязването, а преди обрязването.
11. И знака на обрязването той получи като печат на оправданието чрез вярата, която имаше преди обрязването си, за да бъде отец на всички необрязани вярващи, та и тям да се вмени оправданието,
12. и отец на обрязаните, ала не на ония, които само обрязване са приели, но които и вървят по стъпките на вярата на отца ни Авраама, що имаше той преди обрязването си.
13. Защото обещанието към Авраама или към семето му - да бъде наследник на света, се даде не чрез закона, а чрез оправдаване посредством вярата.
14. Ако привържениците на закона са наследници, вярата е обезсилена, и обещанието унищожено;
15. защото законът поражда гняв; дето пък няма закон, няма и престъпление.
16. Затова оправданието е от вяра, за да бъде по милост, та и обещанието да бъде заздравено за всички не само по закон, но и по вяра потомци на Авраама, който е отец на всички ни,
17. според както е писано: "поставих те баща на много народи", пред Бога, Комуто той повярва, Който животвори мъртвите и зове несъществуващото като съществуващо.
18. Авраам, без никакво основание за надежда, повярва с надежда, че ще стане баща на много народи, според казаното: "тъй многобройно ще бъде семето ти".
19. И без да отслабне във вярата, той не помисли, че тялото му е вече умъртвяло (понеже беше току-речи стогодишен) и утробата Саррина е в омъртвение;
20. а в обещанието Божие се не усъмни чрез неверие, но остана твърд във вярата, като въздаде Богу слава,
21. напълно уверен, че Той е силен и да изпълни това, що е обещал.
22. Затова му се вмени за праведност.
23. Но не само за него е писано, че му се е вменило,
24. но и за нас: ще се вмени и нам, вярващите в Оногова, Който възкреси от мъртвите Иисуса Христа, Господа нашего,
25. предадения за нашите грехове и възкръсналия за наше оправдаване.
ГЛАВА 5.
1. И тъй, бидейки оправдани с вяра, имаме мир с Бога, чрез Господа нашего Иисуса Христа,
2. чрез Когото с вяра получихме и достъп до тая благодат, в която стоим, и се хвалим с надежда за слава Божия.
3. Не само това, но се хвалим и със скърбите, като знаем, че скръбта поражда търпение,
4. търпението - опитност, опитността - надежда,
5. а надеждата не посрамя, защото любовта Божия се изля в нашите сърца чрез дадения нам Дух Светий.
6. Защото, още когато ние бяхме немощни, Христос в определеното време умря за нечестивите.
7. За праведник едва ли ще умре някой; за добрия, може би, някой и да се реши да умре.
8. Но Бог доказва любовта Си към нас с това, че Христос умря за нас, още когато бяхме грешни.
9. Затова много повече сега, след като сме се оправдали с кръвта Му, ще се спасим чрез Него от гнева.
10. Защото ако, бидейки врагове, се помирихме с Бога чрез смъртта на Сина Му, то още повече, след като сме се помирили, ще се спасим чрез живота Му;
11. и не само това, но се и хвалим с Бога чрез Господа нашего Иисуса Христа, чрез Когото получихме сега помирение.
12. Затова, както чрез един човек грехът влезе в света, а чрез греха - смъртта, и по такъв начин смъртта премина във всички люде чрез един човек, в когото всички съгрешиха; - *
13. защото и преди закона имаше грях в света; ала грях се не смята, кога няма закон.
14. Обаче смъртта царува от Адама до Моисея и над несъгрешилите с престъпление, подобно на престъплението на Адама, който е образ на Бъдещия.
15. Но дарът не е като престъплението. Защото, ако поради престъплението на едного измряха мнозина, още повече Божията благодат и дарът чрез благодатта на Едного Човека, Иисуса Христа, се изля преизобилно върху многото.
16. И дарът не е като осъждането, станало чрез единия човек, който съгрешил; защото съденето за едно престъпление води към осъждане, а дарът - от много престъпления към оправдаване.
17. Защото, ако с престъплението на един човек смъртта царува чрез него единия, много повече ония, които приемат изобилно благодатта и дара на оправданието, ще царуват в живота чрез Едного Иисуса Христа.
18. И така, както чрез престъплението на едного дойде осъждане на всички човеци, тъй и чрез правдата на Едного дойде на всички човеци оправдаване за живот.
19. Защото, както чрез непослушанието на един човек мнозина станаха грешни, тъй и чрез послушанието на Едного мнозина ще станат праведни.
20. А законът биде привнесен, за да се умножи престъплението. Дето пък се умножи грехът, благодатта се яви в голямо изобилие,
21. та, както грехът царува, причинявайки смърт, тъй и благодатта да се възцари с правда за живот вечен, чрез Иисуса Христа, нашия Господ.
* Втората част на сравнението, която не е на лице, трябва да се подразбере тъй: "така чрез един Човек сега влиза в света оправданието, а чрез оправданието - животът, и по такъв начин животът влиза във всички люде чрез един Човек, в Когото всички се оправдаха".
ГЛАВА 6.
1. Какво, прочее, ще кажем? Ще останем ли в греха, за да се умножи благодатта? Съвсем не.
2. Ние, които сме умрели за греха, как ще живеем още в него?
3. Или не знаете, че всички ние, които се кръстихме в Христа Иисуса, в Неговата смърт се кръстихме?
4. И тъй, ние се погребахме с Него чрез кръщението в смъртта, та, както Христос възкръсна от мъртвите чрез славата на Отца, тъй и ние да ходим в обновен живот.
5. Защото, ако сме сраснати с подобието на смъртта Му, то ще бъдем съучастници и на възкресението,
6. като знаем това, че ветхият наш човек е разпнат с Него, за да бъде унищожено греховното тяло, та да не бъдем вече роби на греха;
7. защото, който е умрял, той се е освободил от грях.
8. Ако пък сме умрели с Христа, вярваме, че и ще живеем с Него,
9. знаейки, че Христос, веднъж възкръснал от мъртвите, вече не умира: смъртта няма вече власт над Него.
10. Колкото до това, че Той умря, умря веднъж за греха; а колкото до това, че живее, живее за Бога.
11. Тъй и вие считайте себе си мъртви за греха, обаче живи за Бога в Христа Иисуса, нашия Господ.
12. И тъй, грехът да не царува в смъртното ви тяло, за да му се не покорявате в телесните похоти;
13. и не предоставяйте членовете си на греха за оръдия на неправдата, а предоставете себе си Богу като оживели от мъртвите, и членовете си - Богу, за оръдия на правдата.
14. Грехът не бива да господарува над вас, защото вие не сте под закона, а под благодатта.
15. Е, какво? да грешим ли, понеже не сме под закона, а под благодатта? Съвсем не.
16. Не знаете ли, че комуто предавате себе си като роби за послушание, роби сте на оногова, комуто се покорявате: или роби на греха, за смърт, или - на послушанието, за оправдание?
17. Но благодарение на Бога, вие, бидейки роби на греха, станахте от сърце послушни на оня вид учение, на който се предадохте.
18. А като се освободихте от греха, станахте роби на правдата.
19. Говоря по човешки, поради плътската ваша немощ. Както предоставяхте членовете си да бъдат роби на нечистотата и беззаконието за беззаконни дела, тъй и сега предоставете членовете си да бъдат роби на правдата за свети дела.
20. Защото, докато бяхте роби на греха, бяхте свободни от правдата.
21. А какъв плод имахте тогава? Такива дела, от които сега се срамувате, защото техният край е смърт.
22. Но сега, когато се освободихте от греха и станахте роби Богу, вашият плод е светост, а краят - живот вечен.
23. Защото платката, що дава грехът, е смърт, а дарът Божий е живот вечен в Христа Иисуса, нашия Господ.
ГЛАВА 7.
1. Или не знаете, братя (понеже говоря на такива, които познават закона), че законът има власт над човека, докле е той жив?
2. Омъжената жена е свързана чрез закона с мъжа, докле е той жив; умре ли мъжът, тя се освобождава от закона, който я свързва с мъжа.
3. Затова, ако при жив мъж тя се омъжи за другиго, ще бъде прелюбодейка; ако пък умре мъжът, тя е свободна от закона, и няма да бъде прелюбодейка, кога се омъжи за другиго.
4. Тъй и вие, братя мои, умряхте за закона чрез тялото Христово, за да принадлежите Другиму, Който възкръсна от мъртвите, та да принесем плод Богу.
5. Защото, когато живеехме по плът, тогава страстите греховни, узнавани чрез закона, действуваха в членовете ни, за да принесем плод на смъртта;
6. но сега, като умряхме за закона, чрез който бяхме свързани, ние се освободихме от него, за да служим Богу с обновен дух, а не по вехтата буква.
7. Какво, прочее, ще кажем? Нима законът е грях? Съвсем не. Ала аз узнах греха не инак, освен чрез закона, защото и похотта не бих познал, ако законът не казваше: "не похотствувай".
8. Но грехът, като взе повод от заповедта, произведе в мене всякаква похот; защото грехът без закона е мъртъв.
9. Аз живеех някога си без закон; но, когато дойде заповедта, грехът оживя,
10. пък аз умрях; и оказа се, че заповедта, дадена за живот, ми послужи за смърт,
11. защото грехът, като взе повод от заповедта, ме прелъсти и чрез нея ме умъртви.
12. Тъй че законът е свет, и заповедта - света, справедлива и добра.
13. И тъй, доброто ли стана за мене смърт? Съвсем не: но грехът, за да се яви той, че е грях, като ми причинява чрез доброто смърт, та чрез заповедта грехът да стане извънредно греховен.
14. Защото знаем, че законът е духовен, пък аз съм от плът, продаден на греха.
15. А каквото правя, не зная; защото не това, що желая, върша, а онова, що мразя, него правя.
16. Ако пък върша това, що не желая, съгласявам се със закона, че е добър;
17. а в такъв случай не аз вече върша това, а грехът, който живее в мене.
18. Аз зная, че в мене, сиреч в плътта ми, не живее доброто; защото желание за добро има у мене, но да го върша не намирам сили.
19. Защото не доброто, което искам, правя, а злото, което не искам, него върша.
20. А щом върша това, що не искам, не аз го върша вече, а грехът, който живее в мене.
21. И тъй, намирам у себе си такъв закон, че, кога искам да върша доброто, злото стои до мене.
22. Защото с вътрешния си човек намирам услада в закона Божий,
23. но в членовете си виждам друг закон, който воюва против закона на моя ум и ме прави пленник на греховния закон, що е в членовете ми.
24. Нещастен аз човек! Кой ще ме избави от тялото на тая смърт?
25. Благодаря на моя Бог чрез Иисуса Христа, нашия Господ. И тъй, сам аз с ума си служа на Божия закон, а с плътта - на греховния закон.
ГЛАВА 8.
1. И тъй, сега няма никакво осъждане за ония, които са в Христа Иисуса и живеят не по плът, а по дух,
2. защото законът на духа, който дава живот в Христа Иисуса, ме освободи от закона на греха и на смъртта.
3. Онова, което законът не можеше да извърши, понеже беше безсилен поради плътта, Бог извърши, като изпрати Своя Син в плът, подобна на плътта на греха, да се принесе в жертва за грях, и Той осъди греха в плътта,
4. та оправданието, изисквано от закона, да се изпълни в нас, които живеем не по плът, а по дух.
5. Защото ония, които живеят по плът, за плътско мислят, а които живеят по дух - за духовно.
6. Плътското мъдруване е смърт, а духовното мъдруване - живот и мир;
7. защото плътското мъдруване е вражда против Бога: на закона Божий то се не покорява, нито пък може.
8. А ония, които живеят по плът, не могат да угодят Богу.
9. Вие живеете не по плът, а по дух, само ако Духът Божий живее във вас. Ако пък някой няма Духа на Христа, той не е Христов.
10. Ако ли Христос е във вас, тялото е мъртво за грях, а духът живее за правда.
11. Но ако Духът на Оногова, Който възкреси от мъртвите Иисуса, живее във вас, то, Който възкреси Христа от мъртвите, ще оживотвори и смъртните ви тела чрез живеещия във вас Негов Дух.
12. И тъй, братя, ние не сме длъжници на плътта, та да живеем по плът;
13. защото, ако живеете по плът, ще умрете; но, ако чрез духа умъртвявате деянията на тялото, ще бъдете живи,
14. понеже всички, водени от Духа Божий, са синове Божии;
15. защото вие не приехте духа на робство, та пак да бъдете в страх, а приехте Духа на осиновение, чрез Когото викаме: Авва, Отче!
16. Самият Дух свидетелствува на нашия дух, че ние сме чеда Божии.
17. Ако пък сме чеда, ние сме и наследници: наследници Божии, а сънаследници на Христа, и то само ако с Него страдаме, за да се и с Него прославим.
18. Защото мисля, че страданията на сегашното време не са нищо в сравнение с оная слава, която ще се яви в нас.
19. Па и тварите с нетърпение ожидат прославянето на синовете Божии,
20. защото тварите се покориха на суетата не доброволно, а по волята на Оногова, Който ги покори,
21. с надежда, че и самите твари ще бъдат освободени от робството на тлението при славното освобождение на синовете Божии.
22. Защото знаем, че всички твари заедно стенат и се мъчат досега;
23. и не само те, но и ние сами, които имаме начатъците на Духа, и ние сами стенем в себе си, очаквайки осиновение - изкупване на нашето тяло.
24. Защото нашето спасение е в надежда. А надеждата за онова, което се вижда, не е надежда, понеже, защо ще се надява някой за нещо, което вижда?
25. Кога пък се надяваме за онова, което не виждаме, с търпение го очакваме.
26. Също и Духът ни подкрепя в нашите немощи; защото не знаем, за какво да се помолим, както трябва, но Сам Духът ходатайствува за нас с неизказани въздишки.
27. А Оня, Който изпитва сърцата, знае, каква е мисълта на Духа, понеже Тоя по волята на Бога ходатайствува за светиите.
28. При това знаем, че на ония, които любят Бога и са призвани по Негова воля, всичко съдействува към добро;
29. защото, които Той е предузнал, тях е и предопределил да бъдат сходни с образа на Сина Му, та Той да бъде първороден между многото братя.
30. А които е предопределил, тях и призвал; и които е призвал, тях и оправдал; а които е оправдал, тях и прославил.
31. Какво, прочее, ще кажем на това? Ако Бог е за нас, кой ще е против нас?
32. Оня, Който и собствения Си Син не пощади, а Го отдаде за всички ни, как няма да ни подари с Него и всичко?
33. Кой ще обвини избраниците Божии? Бог е, Който ги оправдава.
34. Кой е, който ще осъжда? Христос Иисус, Който умря, но още и възкръсна, Който е и отдясно на Бога, Който и ходатайствува за нас.
35. Кой ще ни отлъчи от любовта Божия: скръб ли, притеснение ли, или гонение, глад ли, или голотия, опасност ли, или меч?
36. както е писано: "заради Тебе весден ни умъртвяват; смятат ни като овци за клане".
37. Но във всичко това одържаме преголяма победа чрез Оногова, Който ни възлюби.
38. Защото аз съм уверен, че ни смърт, нито живот, ни Ангели, ни Власти, нито Сили, ни настояще, нито бъдеще,
39. ни височина, ни дълбочина, нито друга някоя твар ще може да ни отлъчи от любовта Божия в Христа Иисуса, нашия Господ.
ГЛАВА 9.
1. Истина говоря в Христа, не лъжа, - свидетелствува ми моята съвест чрез Духа Светаго, -
2. че ми е голяма скръб и непрестанна мъка на сърце;
3. молил бих се сам аз да бъда отлъчен от Христа за братята си, мои сродници по плът,
4. които са израилтяни, на които принадлежи осиновяване и слава, завети и законоположения, богослужение и обещания;
5. техни са и отците, от тях е и Христос по плът, Който е над всички Бог, благословен вовеки, амин.
6. Ала това не ще рече, че словото Божие не се е сбъднало: понеже не всички, които са от Израиля, са израилтяни,
7. нито са всички чеда на Авраама, затова че са негово семе; но казано е: "от Исаака потомство ще се назове с твое име".
8. Сиреч, не чедата на плътта са чеда Божии, а чедата на обещанието, те се признават за потомство.
9. Защото думите на обещанието са тия: "по това време ще дойда, и Сарра ще има син".
10. И не само със Сарра, но тъй беше и с Ревека, която зачена наведнъж двама сина от Исаака, нашия баща;
11. защото, докле не бяха се още родили и не бяха направили нищо добро или лошо (за да се знае, че Божието решение в избора зависи не от дела, а от Призоваващия),
12. беше й казано: "по-големият ще робува на по-малкия",
13. както е и писано: "Иакова възлюбих, а Исава намразих".
14. Какво, прочее, ще кажем? Нима неправда има у Бога? Съвсем не.
15. Защото Той казва на Моисея: "който е за помилуване, ще го помилувам, и който е за съжаляване, ще го съжаля".
16. И тъй, това зависи не от оногова, който желае, нито от оногова, който тича, а от Бога, Който милува.
17. Защото Писанието казва на фараона: "тъкмо за това те издигнах, за да покажа над тебе силата Си, и за да бъде името Ми проповядвано по цяла земя".
18. И тъй, когото иска, милува, а когото иска, ожесточава.
19. Но ще ми кажеш: а защо още обвинява? Кой се е възпротивил на волята Му?
20. Ами ти, човече, кой си, та спориш с Бога? Изделието нима ще каже на майстора си: защо си ме тъй направил?
21. Или грънчарят не е властен над глината, та от едно и също месиво да направи един съд за почетна употреба, а друг - за долна?
22. Какво от туй, ако Бог, желаейки да покаже гнева Си, и да яви мощта Си с голямо дълготърпение, понесе някои съдове на гняв, приготвени за погибел?
23. и ако Той, за да яви богатството на Своята слава над някои съдове на милосърдие, приготвени от Него за слава,
24. помилува нас, които Той призва не само от иудеи, но и от езичници?
25. както и в Осия казва: "ще нарека Мой народ оня, който не беше Мой народ, и възлюбена - невъзлюбената".
26. "И на онова място, дето им е казано: вие сте не Мой народ, там ще бъдат наречени синове на живия Бог".
27. А Исаия се провиква за Израиля: "ако броят на синовете Израилеви бъде колкото морския пясък, остатъкът само ще се спаси;
28. защото Господ ще завърши делото и ще реши по правда: Господ ще извърши решително дело на земята".
29. И, както предрече Исаия, "ако Господ Саваот не бе ни оставил семе, щяхме да станем като Содом и щяхме да заприличаме на Гомора".
30. Какво, прочее, ще кажем? Езичниците, които не търсеха оправдание, получиха оправдание, и то оправдание чрез вярата.
31. А Израил, който търсеше закона на правдата, не достигна до закона на правдата.
32. Защо? Затова че търсеха не от вярата, а като че от делата на закона. Защото се препънаха о Камъка на препъване,
33. както е писано: "ето, полагам в Сион Камък на препъване и Камък на съблазън; и всеки, който вярва в Него, няма да се посрами".
ГЛАВА 10.
1. Братя, желанието на моето сърце и молитвата ми към Бога за израилтяните е да бъдат спасени.
2. Свидетелствувам им, че те имат ревност за Бога, ала не по разум.
3. Защото, без да разбират Божията правда и търсейки да изтъкнат своята правда, те се не покориха на Божията правда,
4. понеже завършък на закона е Христос, за да бъде оправдан всеки вярващ.
5. Моисей пише за оправданието от закона: "който човек го е изпълнил, ще бъде жив чрез него".
6. А оправданието от вярата казва тъй: "да не речеш в сърцето си: кой ще възлезе на небето?" сиреч, да свали Христа,
7. "или: кой ще слезе в бездната?" сиреч, да изведе Христа от мъртвите.
8. Но какво казва Писанието? "Близо до тебе е словото, в твоите уста и в твоето сърце", сиреч, словото на вярата, което проповядваме;
9. защото, ако с устата си изповядваш Господа Иисуса, и със сърцето си повярваш, че Бог Го възкреси от мъртвите, ще се спасиш,
10. понеже със сърце се вярва за оправдаване, а с уста се изповядва за спасение.
11. Пък и Писанието казва: "всеки, който вярва в Него, няма да се посрами".
12. Няма разлика между иудеин и елин, защото един и същ е Господ на всички, богат за всички, които Го призовават.
13. Защото всякой, който призове името Господне, ще се спаси.
14. Но как ще призоват Оногова, в Когото не са повярвали? Как пък ще повярват в Оногова, за Когото не са чули? А как ще чуят без проповедник?
15. И как ще проповядват, ако не бъдат пратени? както е писано: "колко прекрасни са нозете на ония, които благовестят мир, които благовестят доброто!"
16. Ала не всички послушаха благовестието. Защото Исаия казва: "Господи, кой повярва на това, що е чул от нас?"
17. И тъй, вярата иде от слушане, а слушането - от слово Божие.
18. Но казвам: нима те не чуха? Напротив, "гласът им се разнесе по цяла земя, и думите им - до краищата на вселената".
19. Пак казвам: нима Израил не разбра? Пръв Моисей казва: "Аз ще възбудя у вас ревност чрез тия, които са не народ, ще ви раздразня чрез неразбран народ".
20. А Исаия смело казва: "намериха Ме ония, които не Ме търсеха, открих се на ония, които не питаха за Мене".
21. За Израиля пък казва: "весден простирах ръцете Си към народ непослушен и упорит".
ГЛАВА 11.
1. И тъй, казвам: нима Бог отхвърли Своя народ? Съвсем не. Защото и аз съм израилтянин, от семе Авраамово, от коляно Вениаминово.
2. Бог не отхвърли Своя народ, който бе предузнал. Или не знаете, какво казва Писанието за Илия, как той се оплаква Богу от Израиля, думайки:
3. "Господи, избиха Ти пророците и разкопаха Ти жертвениците; аз останах сам, и искат да ми вземат душата".
4. А какво му казва Божият отговор? "Оставих Си седем хиляди мъже, които не приклониха колене пред Ваала".
5. Тъй, прочее, и в сегашно време, по избор на благодатта, запази се остатък.
6. Но, ако е по благодат, не е вече по дела; защото, инак, благодатта не би била вече благодат. Ако пък е по дела, то това не е вече благодат; защото, инак, делото не би било вече дело.
7. Но какво? Израил не получи онова, що търсеше; избраните пък получиха, а другите се ожесточиха,
8. както е писано: "Бог им даде дух на безчувствие, очи - да не виждат и уши - да не чуват, дори до днешен ден".
9. И Давид казва: "трапезата им да бъде тям примка, клопка, препънка и отплата;
10. да потъмнеят очите им, за да не виждат, и гръбнака им превий завинаги".
11. Прочее, казвам: нима се препънаха, за да паднат безвъзвратно? Съвсем не. Но чрез тяхното падане дойде спасението за езичниците, за да се възбуди в тях ревност.
12. Ако пък падането им е богатство за света, и лишението им е богатство за езичниците, то колко повече ще бъде обръщането на всички тях!
13. На вас, езичниците, казвам: доколкото съм апостол на езичниците, аз прославям службата си,
14. та дано някак възбудя ревност у сродниците си по плът и спася някои от тях.
15. Защото, ако тяхното отхвърляне е помирение за света, то какво ще бъде приемането им, ако не възкресение от мъртви?
16. Ако начатъкът е свет, свето е и тестото; и ако коренът е свет, свети са и клоните.
17. Ако пък някои от клоните са се отчеснали, а ти, бидейки дива маслина, си се присадил на тяхно място и си станал съучастник на корена и на маслинения сок,
18. то не се хвали пред клоните. Ако пък се хвалиш, знай, че не ти държиш корена, а коренът - тебе.
19. Но ще речеш: отчеснаха се клоните, за да се аз присадя.
20. Добре. Те поради неверие се отчеснаха, а ти чрез вяра се държиш: не мисли високо за себе си, а имай страх.
21. Защото, ако Бог не е пощадил природните клони, гледай да не би и тебе да не пощади.
22. Виж, прочее, Божията благост и строгост: строгост към отпадналите, а благост към тебе, ако останеш в благостта; инак, и ти ще бъдещ отсечен.
23. Но те, ако не пребъдат в неверие, ще бъдат присадени, защото Бог е мощен пак да ги присади.
24. Защото, ако ти си отсечен от естествена дива маслина, и против естеството си присаден на питомна маслина, то колко по-лесно тия, естествените, ще бъдат присадени на своята маслина.
25. Не искам, братя, да не знаете тая тайна (за да не възмечтаете много за себе си), че ожесточението у Израиля стана частично, докле да влезе цялото множество езичници,
26. и по такъв начин целият Израил ще се спаси, както е писано: "ще дойде от Сион Избавителят и ще отстрани нечестието от Иакова".
27. "И това е тям завет от Мене, когато отнема греховете им".
28. Що се отнася до благовестието, те са врагове поради вас; но в избора те са обични Богу поради отците.
29. Защото Божиите дарове и призванието са неотменни.
30. Както и вие някога си бяхте непокорни Богу, а сега сте помилувани, поради тяхното непокорство,
31. така и те сега са непокорни, поради вашето помилуване, та и сами те да бъдат помилувани.
32. Защото Бог затвори всички в непокорство, та всички да помилува.
33. О, каква бездна богатство, премъдрост и знание у Бога? Колко са непостижими Неговите съдби и неизследими Неговите пътища!
34. Защото, кой е познал ума на Господа? Или кой Му е бил съветник?
35. Или кой е дал Нему нещо отнапред, та и Той да му възвърне?
36. Защото всичко е от Него, чрез Него и у Него. Нему слава вовеки, амин.
ГЛАВА 12.
1. И тъй, в името на милосърдието Божие ви моля, братя, да представите телата си в жертва жива, света и благоугодна Богу, и това ще бъде вашето духовно богослужение,
2. и недейте се съобразява с тоя век, а се преобразявайте чрез обновения ваш ум, та да познавате от опит, коя е благата, угодна и съвършена воля Божия.
3. По дадената мене благодат всекиму от вас казвам: не мислете за себе си повече, отколкото трябва да мислите; а мислете скромно наспоред вярата, каквато Бог е отмерил всекиму.
4. Защото, както в едно тяло имаме много членове, ала всички членове вършат не една и съща работа,
5. тъй и ние многото съставяме едно тяло в Христа, а отделно един другиму сме членове.
6. И понеже, по дадената нам благодат, имаме разни дарби, то, имаш ли пророчество, пророчествувай според вярата;
7. имаш ли служба, пребъдвай в службата; учител ли си, - в учението;
8. наставник ли си, - наставлявай; дарител ли си, - дарувай простосърдечно; предстоятел ли си, - предстоявай с усърдие; благотворител ли си, - благотвори на радо сърце.
9. Любовта да бъде нелицемерна; отвръщайте се от злото, прилепяйте се към доброто;
10. бъдете един към други нежни с братска любов; преваряйте се в почет един към други;
11. в усърдието не бивайте лениви; духом бъдете пламенни; Господу служете;
12. бъдете радостни в надеждата; в скръбта бивайте търпеливи, в молитвата - постоянни;
13. помагайте на светиите в техните нужди; залягайте да бъдете страннолюбиви;
14. благославяйте вашите гонители; благославяйте, а не кълнете.
15. Радвайте се с ония, които се радват, и плачете с ония, които плачат.
16. Бъдете единомислени помежду си; не мислете за себе си високо, а носете се смирено; недейте се има за мъдри;
17. не въздавайте никому зло за зло, а залягайте за това, що е добро пред всички човеци.
18. Ако е възможно, доколкото зависи от вас, бъдете в мир с всички човеци.
19. Не отмъщавайте за себе си, възлюбени, а дайте място на Божия гняв. Защото писано е: "отмъщението е Мое. Аз ще отплатя, казва Господ".
20. И тъй, ако врагът ти е гладен, нахрани го; ако е жаден, напой го; защото, вършейки това, ти ще струпаш жар на главата му.
21. Не се оставяй да те надвива злото, но надвивай злото с добро.
ГЛАВА 13.
1. Всяка душа да се подчинява на върховните власти, защото няма власт, която да не е от Бога; и каквито власти има, те са от Бога наредени.
2. Затова, който се противи на властта, противи се на Божията наредба. А ония, които се противят, ще навлекат върху си осъждане.
3. Защото началниците не са страшни за добрите дела, а за лошите. Искаш ли пък да се не боиш от властта, прави добро, и ще получиш похвала от нея;
4. защото началникът е Божий служител, теб за добро. Ако пък правиш зло, бой се, защото той не напразно носи меч: той е Божий служител и отмъщава с гняв ономува, който прави зло.
5. Затова трябва да се подчиняваме, и то не само поради страх от неговия гняв, но и по съвест.
6. Затова и данък плащате; защото те са Божии служители, и с това именно служене са постоянно заети.
7. И тъй, отдавайте всекиму, каквото сте длъжни: комуто данък - данък; комуто берия - берия; комуто страх - страх; комуто чест - чест.
8. Не дължете никому нищо, освен взаимна любов; защото, който люби другиго, изпълнил е закона.
9. Защото заповедите: не прелюбодействувай, не убивай, не кради, не лъжесвидетелствувай, чуждо не пожелавай, и всяка друга заповед се съдържа в тия думи: възлюби ближния си като самаго себе си.
10. Любовта не прави зло на ближния; и тъй, любовта е изпълнение на закона.
11. И така постъпвайте, понеже знаете времето, именно, че е настъпил часът да се събудим вече от сън. Защото сега е по-близо до нас спасението, нежели когато повярвахме.
12. Нощта се провали, а денят се приближи: да отхвърлим, прочее, делата на мрака и да наденем оръжието на светлината.
13. Като в ден, да се държим благоприлично, без да се предаваме нито на срамни гощавки и пиянство, нито на сладострастие и разпътство, нито на раздор и завист;
14. но облечете се в Господа нашего Иисуса Христа, и грижите за плътта не превръщайте в похоти.
ГЛАВА 14.
1. Немощния във вярата приемайте без препирни за мнения.
2. Един вярва, че може да яде всичко, а немощният яде зеленчук.
3. Който яде, да не презира оногова, който не яде; и който не яде, да не осъжда оногова, който яде, понеже Бог го е приел.
4. Кой си ти, който съдиш чуждия слуга? Пред своя Господар стои той, или пада. И ще бъде изправен, защото Бог е мощен да го изправи.
5. Един различава ден от ден, а друг смята всички дни еднакви. Всеки да постъпва, според както е напълно уверен в ума си.
6. Който различава дните, различава ги за Господа; и който не различава дните, за Господа ги не различава. Който яде, за Господа яде, защото благодари на Бога; и който не яде, за Господа не яде, и благодари на Бога.
7. Защото никой от нас не живее за себе си и никой не умира за себе си,
8. но живеем ли - за Господа живеем, умираме ли - за Господа умираме; следователно, живеем ли, или умираме - Господни сме.
9. Защото Христос затова и умря и възкръсна и оживя, за да господарува и над мъртви и над живи.
10. А ти защо съдиш брата си? Или пък ти защо презираш брата си? Всички ще застанем пред съдилището Христово.
11. Защото писано е: "жив съм Аз, казва Господ, пред Мене ще се преклони всяко коляно, и всеки език ще изповяда Бога".
12. И тъй, всеки от нас ще отговаря Богу за себе си.
13. Прочее, нека не съдим вече един другиго, а по-добре съдете за това - да не поставяте на брата си препънка или съблазън.
14. Зная и съм уверен чрез Господа Иисуса, че няма нищо само по себе си нечисто; само за оногова, който счита нещо за нечисто, за него то е нечисто.
15. Ако пък за ястие се огорчава брат ти, ти вече не по любов постъпваш. Не погубвай със своето ястие оногова, за когото Христос умря.
16. Да се не хули, прочее, вашето добро.
17. Защото царството Божие не е ястие и питие, а правда и мир и радост в Светаго Духа.
18. Който служи на Христа с тия добродетели, угоден е Богу и изпитан между човеците.
19. И тъй, нека търсим онова, що служи за мир и взаимно назидание.
20. Зарад ястие не разрушавай делото Божие. Всичко е чисто, а лошо е за оня човек, който яде със съблазън;
21. по-добре е да не ядеш месо, да не пиеш вино и да не правиш нищо, от което брат ти се препъва, или се съблазнява, или изнемогва.
22. Имаш ли вяра? Имай си я за себе си пред Бога. Блажен е, който не осъжда себе си за това, що одобрява.
23. А който се съмнява, осъден е, ако яде, защото яде не от вяра; а всичко, що не е от вяра, е грях.
24. А на Тогова, Който има сила да ви укрепи, според благовестието ми и проповедта за Иисуса Христа, според откритието на тайната, умълчавана от вечни времена,
25. а сега явена, и чрез пророческите писания, по заповед на вечния Бог, възвестена на всички народи, за да се покоряват на вярата, -
26. на Тогова единаго премъдраго Бога, чрез Иисуса Христа, слава вовеки, амин.
ГЛАВА 15.
1. Ние, силните, сме длъжни да понасяме немощите на слабите и не на себе си да угаждаме:
2. всеки от нас е длъжен да угажда на ближния в доброто, за назидание.
3. Защото и Христос не на Себе Си угоди, но както е писано: "хулите на ония, които Те хулят, паднаха върху Мене".
4. А всичко, що бе писано по-преди, за наша поука бе писано, та чрез търпението и чрез утехата от Писанията да имаме надежда.
5. А Бог на търпението и утехата дано ви даде да бъдете в единомислие помежду си според учението на Христа Иисуса,
6. та единодушно и с едни уста да славите Бога и Отца на Господа нашего Иисуса Христа.
7. Затова приемайте един другиго, както и Христос прие вас за слава Божия.
8. И казвам, че Иисус Христос стана служител на обрязването заради Божията истинност, за да утвърди обещанията, дадени на отците,
9. а пък езичниците да прославят Бога за милосърдието Му, както е писано: "за това ще Те прославя, Господи, между езичниците и ще възпея Твоето име".
10. И пак е казано: "развеселете се, езичници, с Неговия народ".
11. И пак: "хвалете Господа, всички езичници, и прославете Го, всички народи".
12. Исаия също казва: "ще съществува коренът Иесеев и Издигащият се от него ще владее над народите; Нему ще се надяват народите".
13. А Бог на надеждата дано ви изпълни с всяка радост и мир във вярата, та чрез силата на Духа Светаго да се преумножава вашата надежда.
14. И аз сам съм уверен за вас, братя мои, че и вие сте пълни с благост, изпълнени сте с всяко познание и можете да наставлявате един другиго;
15. но писах ви, братя, малко по-смеличко, за да ви напомня за дадената мене от Бога благодат
16. да бъда служител на Иисуса Христа между езичниците и свещенодействено да извършвам Божието благовестие, та приносът на езичниците, осветен от Духа Светаго, да бъде благоприятен.
17. И тъй, мога да се похваля в Христа Иисуса с това, що се отнася до Бога,
18. защото не ще се осмеля да кажа нещо, което да не е извършил Христос чрез мене, за да станат езичниците послушни на вярата, със слово и дело,
19. със силата на поличби и чудеса, със силата на Божия Дух, тъй че разпространих благовестието Христово от Иерусалим и околността дори до Илирик.
20. При това считах за чест да проповядвам Евангелието не там, дето името Христово беше вече известно, за да не зидам върху чужда основа,
21. а, както е писано: "ония, на които не беше известено за Него, ще видят, и ония, които не бяха чули, ще узнаят".
22. Тъкмо това много пъти ми и пречеше да дойда при вас.
23. Сега пък, понеже нямам вече такова място в тия страни, а от много години копнея да дойда при вас,
24. кога тръгна за Испания, ще ви навестя. Защото, преминавайки, надявам се да ви видя и да бъда от вас изпроводен нататък, след като първом ви се понарадвам малко.
25. А сега отивам в Иерусалим, за да послужа на светиите,
26. защото Македония и Ахаия благоволиха да направят някое подаяние за бедните светии в Иерусалим.
27. Благоволиха, па и длъжни им са. Понеже, ако езичниците станаха съучастници в техните духовни блага, то длъжни са и тям да услужват със своите телесни блага.
28. След като извърша това и им запечатам тоя плод, ще замина през вашите места за Испания.
29. А знам, че, кога дойда при вас, ще дойда с пълна благословия на Христовото благовестие.
30. Прочее, моля ви, братя, заради Господа нашего Иисуса Христа и заради любовта на Духа, да ми спомагате в молитвите си за мене към Бога,
31. за да се избавя от невярващите в Иудея, и за да бъде службата ми в Иерусалим благоприятна на светиите,
32. та с радост да дойда при вас с Божията воля и да се успокоя заедно с вас.
33. А Бог на мира да бъде с всички вас, амин.
ГЛАВА 16.
1. Препоръчвам ви Фива, наша сестра, дякониса при църквата в Кенхрея:
2. приемете я в Господа, както прилича на светии, и помогнете й, в каквото ще има нужда от вас, защото и тя беше помощница на мнозина и на самия мене.
3. Поздравете Прискила и Акила, моите сътрудници в Христа Иисуса
4. (които за душата ми положиха главата си; на тях не само аз благодаря, но и всички църкви из езичниците) и домашната им църква.
5. Поздравете моя възлюбен Епенет, пръв повярвал в Христа в Ахаия.
6. Поздравете Мариам, която се много труди за нас.
7. Поздравете Андроника и Юния, мои сродници и съзатворници, които са чутовни между апостолите и които още преди мене повярваха в Христа.
8. Поздравете обичния ми в Господа Амплия.
9. Поздравете нашия сътрудник в Христа Урбана и обичния ми Стахия.
10. Поздравете изпитания в Христа Апелия. Поздравете верните от дома Аристовулов.
11. Поздравете сродника ми Иродиона. Поздравете ония от домашните на Наркиса, които вярват в Господа.
12. Поздравете Трифена и Трифоса, които се трудят за Господа. Поздравете обичната Персида, която много се потруди за Господа.
13. Поздравете избрания в Господа Руфа, както и неговата и моя майка.
14. Поздравете Асинкрита, Флегонта, Ерма, Патрова, Ермия и другите с тях братя.
15. Поздравете Филолога и Юлия, Нирея и сестра му, и Олимпана, и всички с тях светии.
16. Поздравете се един други със свето целуване. Поздравяват ви всички църкви Христови.
17. Моля ви, братя, пазете се от ония, които произвеждат разцепления и съблазни против учението, което сте научили, и странете от тях.
18. Защото такива служат не на Господа нашего Иисуса Христа, а на корема си, и със сладки и ласкателни думи измамват сърцата на простодушните.
19. Вашата послушност на вярата е на всички известна; затова аз се радвам за вас, но желая, да бъдете мъдри в доброто и прости в злото.
20. А Бог на мира скоро ще съкруши сатаната под нозете ви. Благодатта на Господа нашего Иисуса Христа да бъде с вас! Амин.
21. Поздравяват ви сътрудникът ми Тимотей и моите сродници Луций, Иасон и Сосипатър.
22. Поздравявам ви в Господа и аз Тертий, който написах това послание.
23. Поздравява ви Гаий, мой и на цялата църква странноприемник. Поздравява ви Ераст, градският ковчежник, и брат Кварт.
24. Благодатта на Господа нашего Иисуса Христа да бъде с всички вас. Амин.